Стъргач: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - [[мъждрян]], [[люляк]], [[хвойна]], [[леска]], [[габър|келяв габър]]. [[Бук|Букови гори]] има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: [[дива котка]], [[дива свиня]], [[заек]]. |
Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - [[мъждрян]], [[люляк]], [[хвойна]], [[леска]], [[габър|келяв габър]]. [[Бук|Букови гори]] има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: [[дива котка]], [[дива свиня]], [[заек]]. |
||
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село [[Нова Ловча]] и село [[Илинден (село)|Илинден]].<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.</ref><ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.11.</ref> |
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село [[Нова Ловча]] и село [[Илинден (село)|Илинден]]. В южното и подножие на гръцка територия е разположено село [[Куманич]].<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.</ref><ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.11.</ref> |
||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
Версия от 18:44, 27 юли 2011
Стъргач е гранична планина, разположена между България и Гърция. На българска територия заема площ от 37 кв.км., което е около 40% от общата ѝ площ. Тя е най-малката и най-ниската планина от Рило-Родопския масив. На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица или Панаирска ливада (720 метра), а на изток чрез седловината Митницата се отделя от Бесленския рид. На север се отделя от Южен Пирин чрез долината на река Мътница, а на юг е оградена от Елес-Зърневската котловина
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка се намира в Гърция, връх Кулата или Странгац (1270 метра). На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1218 метра). Най-високата точка в българската част е при 121-ва гранична пирамида в непосредствена близост до руините на гръцка застава. Котата (1249 метра) е в билната част и не представлява връх.
Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали - мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.
Поради близостта на Стъргач до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени. Само в най-високите ѝ части се срещат кафяви горски почви.
Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село Нова Ловча и село Илинден. В южното и подножие на гръцка територия е разположено село Куманич.[1][2]
Външни препратки
Бележки
| |||||
| |||||||
