Чака: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 31.211.136.203 (б.), към версия на ZéroBot |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Монарх|име=Чака |
{{Монарх|име=Чака |
||
| описание= |
| описание=престолонаследник на Златната орда |
||
| изображение за личността= |
| изображение за личността= |
||
| описание на изображението=<small></small> |
| описание на изображението=<small></small> |
Версия от 19:37, 27 юли 2011
Чака | |
престолонаследник на Златната орда | |
Управление | 1299 |
---|---|
Наследил | Смилец |
Наследник | Тодор Светослав Тертер |
Лични данни | |
Роден | 1256 ?
|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Ногай |
Майка | Алака |
Брак | Елена, дъщеря на Георги I Тертер |
Ча̀ка е син на татарския темник Ногай и Алака. След 1279 г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер. След като последният представител на ханския род Токтай въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай. Опитът му да се противопостави на новия хан обаче се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при аланите, а сетне и в България заедно с жена си и шурея си Теодор Светослав. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата Търновград. Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299 или 1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк Пламен Павлов отхвърля това мнение. През 1300 г. български цар става Теодор Светослав след като изпраща Чака в тъмницата,а там палачите си свършват работата. Новият цар признава върховенството на Токтай, така както баща му е признавал онова на хан Ногай. Тази интерпретация на събитията е възприета и от други изследователи /Петре Дякону, Васил Гюзелев, Георги Атанасов и др./. Узнавайки за местонахождението на Чака, Токтай изпраща към България голяма войска. Теодор Светослав хвърля Чака в затвора и скоро след това го екзекутира. Главата му е изпратена на Токтай. През 1301 г. в България бяга татарският принц Кара-Кишек, син на Чака, който намира убежище при видинския владетел Шишман.
- Вижте също
Семейство
Чака е женен за Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.
Литература
- John V.A. Fine, Jr., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor, 1987.
Външни препратки
- Кратки биографични данни и изображение върху монета
- Павлов, Пл., „Татаринът Чака не е бил български цар“
Шаблон:История-България-мъниче
|