Кушница: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
[[Картинка:Pangaion Mountain satellital view.jpg|мини|дясно|300п|Планините Кушница и [[Чиста гора]] между [[Кавалски залив|Кавалския залив]] на изток, [[Драмско поле|Драмското поле]] на север, [[Серско поле|Серското поле]] на северозапад, [[Богданска планина|Богданската планина]] на запад и [[Орфански залив|Орфанския залив]] на югозапад.]] |
[[Картинка:Pangaion Mountain satellital view.jpg|мини|дясно|300п|Планините Кушница и [[Чиста гора]] между [[Кавалски залив|Кавалския залив]] на изток, [[Драмско поле|Драмското поле]] на север, [[Серско поле|Серското поле]] на северозапад, [[Богданска планина|Богданската планина]] на запад и [[Орфански залив|Орфанския залив]] на югозапад.]] |
||
[[Картинка:Pangaion-Hills.jpg|мини|дясно|300п|Изглед към Кушница.]] |
[[Картинка:Pangaion-Hills.jpg|мини|дясно|300п|Изглед към Кушница.]] |
||
Планината е разположена в източната част на [[Егейска Македония]], има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между |
Планината е разположена в източната част на [[Егейска Македония]], има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем [[Кушница (дем)|Кушница]] (Пангео) на област [[Източна Македония и Тракия]] от юг и дем [[Амфиполи (дем)|Амфиполи]] на област [[Централна Македония]] от север. Най-високият ѝ връх е '''Козница''', на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод ''око'', висок 1 956 [[метър|метра]]<ref>[http://www.protiserron.gr/paggaio/paggaio.htm Όρος Παγγαίο]</ref>, следван от '''Пилаф тепе''' (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод ''яйце'' (1870 метра)<ref>[http://www.eoskavalas.com/paggaio/keimena/K2.HTM Η ιστορία του Παγγαίου]</ref>. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. |
||
На север река [[Драматица]] (Ангитис) отделя Кушница от планината [[Змийница]] (Меникио) и [[Серско поле|Серското поле]], а от юг река [[Лъджа]] (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината [[Чиста гора]] (Символо), която е на [[Егейско море|беломорския]] бряг. |
На север река [[Драматица]] (Ангитис) отделя Кушница от планината [[Змийница]] (Меникио) и [[Серско поле|Серското поле]], а от юг река [[Лъджа]] (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината [[Чиста гора]] (Символо), която е на [[Егейско море|беломорския]] бряг. |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
==Селища== |
==Селища== |
||
В северното подножие на планината са разположени [[Провища]] (Палеокоми), [[Радолиово]] (Родоливос), [[Кормища]] (Кормиста), [[Никищан]] (Никсиани), а в южното [[Правища]] (Елевтеруполи), [[Мущени]] (Мустени) и [[Подгоряни]] (Подохори). |
В северното подножие на планината са разположени [[Провища]] (Палеокоми), [[Радолиово]] (Родоливос), [[Кормища]] (Кормиста), [[Никищан]] (Никсиани), а в южното [[Правища]] (Елевтеруполи), [[Мущени]] (Мустени) и [[Подгоряни]] (Подохори). |
||
На планината е кръстен и дем [[Кушница (дем)|Кушница]] (Пангео) с център [[Правища]] (Елевтерополи). |
|||
==Кушница в историята== |
==Кушница в историята== |
||
Версия от 05:55, 28 юли 2011
Кушница (на гръцки: Παγγαίο, Пангео, катаревуса и старогръцки: Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза[1]) е планина в северната част на Гърция. Гръцкото име Пангео, предавано на български като Пангей е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е Пърнар даг.
География
Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем Кушница (Пангео) на област Източна Македония и Тракия от юг и дем Амфиполи на област Централна Македония от север. Най-високият ѝ връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод око, висок 1 956 метра[2], следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод яйце (1870 метра)[3]. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра.
На север река Драматица (Ангитис) отделя Кушница от планината Змийница (Меникио) и Серското поле, а от юг река Лъджа (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината Чиста гора (Символо), която е на беломорския бряг.
Селища
В северното подножие на планината са разположени Провища (Палеокоми), Радолиово (Родоливос), Кормища (Кормиста), Никищан (Никсиани), а в южното Правища (Елевтеруполи), Мущени (Мустени) и Подгоряни (Подохори).
Кушница в историята
Пангей се споменава още от Херодот[4] като планина, в която има златни и сребърни рудници, владение на тракийските племена сатри, пиери и одоманти, а също от Есхил в Перси[5] и от Еврипид в Рез, който пише, че тракийският цар Рез е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.[6] Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, македонци и гърци.[7] Французинът Пиер Белон споменава за съществуването на железни рудници в 1553 година в планината Пангей.[8]
Външни препратки
- Аероснимка на Кушница
- Великденска обиколка из гръцките планини Фалакро, Пангео и Ляля
- Галерия със снимки от Кушница
- Изгледи от Кушница
Бележки
- ↑ Η ιστορία του Παγγαίου
- ↑ Όρος Παγγαίο
- ↑ Η ιστορία του Παγγαίου
- ↑ Inquiries by Herodotus Book
- ↑ Эсхил. „Персы“. 494.
- ↑ Еврипид. „Рес“. 254-387.
- ↑ „Кратка енциклопедия Тракийска древност“, „Аргес“, София, 1993
- ↑ Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.21-22
| |||||||
