Култ към Върховното същество: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
== Култът към разума == |
== Култът към разума == |
||
Ритуалните тържества в чест на другия т.нар. "''култ към разума''" също се изразявал в обикновена пропаганда чрез театрални и артистични представления и други масови обществени прояви. Също така в Париж, пред олтара на [[Нотр Дам]], бил засвидетелстван този култ, който акт по естеството си бил оскверняване и поругаване на християнски храм. Празниците в чест на Върховното същество в [[Прованс]] |
Ритуалните тържества в чест на другия т.нар. "''култ към разума''" също се изразявал в обикновена пропаганда чрез театрални и артистични представления и други масови обществени прояви. Също така в Париж, пред олтара на [[Нотр Дам]], бил засвидетелстван този култ, който акт по естеството си бил оскверняване и поругаване на християнски храм. Празниците в чест на Върховното същество в [[Прованс]] били организирани от бъдещия префект на Наполеоновата [[тайна полиция]] [[Жозеф Фуше]]. |
||
== Израждането на култа през последните месеци на Великата френска революция при Робеспиер == |
== Израждането на култа през последните месеци на Великата френска революция при Робеспиер == |
||
Версия от 10:33, 28 юли 2011
Култът към Върховното същество (Шаблон:Lang-fr) е форма на деизъм, която се въвежда и институционализира във Франция от Максимилиан Робеспиер по време на Френската революция. Като външния израз (манифестацията) към този култ се провеждат цяла серия от официални публично-революционни тържества в края на 18 век във Франция. Намерението е било това да стане държавна религия в новата Френска република.
Произход - sitz im Leben
Върховното същество било прието и наложило се от новата революционна власт за борба на първо място срещу консервативните "сили на реакцията и мракобесието", т.е. на християнството (главно католицизма като традиционна религия на френския народ) и на монархията в лицето на кралската власт на Бурбоните (понеже според християнската концепция върховната власт произтича от Бога), и на второ място и за противоборство срещу конкурентния "култ към разума", който се изповядвал от алтернативна партийно-политическа фракция на управляващите по това време Франция революционно-правителствени кръгове.
Идеология
От идеологическа страна, култът към Върховното същество бил базиран на деизма на Просвещението (на Волтер) и до голяма степен на философските възгледи на Жан-Жак Русо, което позволявало на "божественото провидение във Върховното същество" (макар и двамата френски просветители да били мъртъвци по това време и съответно и да си нямали и на идея за инициативата на Великия изток на Франция). Култът се позовавал на понятието за физическа религия и рационализъм, на мястото на Светия Дух и традиционализма. Целта на богослужението, което включвало цяла поредица от тържества в чест на "републиканските добродетели", е "развитието на гражданския и републикански морал".
Терминът "Бог" е изваден от употреба по това време и заменен от "Върховно същество". Този термин бил използван от философи и публицисти преди революцията и натоварен с различно религиозно и философско съдържание (включително и с част от традицията на римокатолицизма). Терминът е прокаран и присъства в "декларацията за правата на човека и гражданина" от 1789 г., която била промулгирана и прогласена от Националното събрание, като естествено всички тези актове били поставени под егидата на Върховното същество. През 1793 г., присъствието на Върховното същество било засвидетелствано и отразено в поредицата републикански управленски решения, които били препотвърдени и от якобинците в новия редактиран текст на Декларацията за правата на човека и гражданина.
Култът към разума
Ритуалните тържества в чест на другия т.нар. "култ към разума" също се изразявал в обикновена пропаганда чрез театрални и артистични представления и други масови обществени прояви. Също така в Париж, пред олтара на Нотр Дам, бил засвидетелстван този култ, който акт по естеството си бил оскверняване и поругаване на християнски храм. Празниците в чест на Върховното същество в Прованс били организирани от бъдещия префект на Наполеоновата тайна полиция Жозеф Фуше.
Израждането на култа през последните месеци на Великата френска революция при Робеспиер
През март 1794 г., след осъждането и екзекутирането от радикалните якобинци-монтаняри на Ебер и Шоме, култът на разума е забранен, а Робеспиер започва да налага култа към Върховното същество все по-последователно. На 7 май 1794 г. Националното събрание доминирано от монтанярите приема декларация, която гласи, че "френския народ признава съществуването на Върховното същество и безсмъртието на душата". Този култ естествено бил обвързан и с определени религиозни задължения, като борба срещу неверието в него и срещу тиранията, като и съответно били предвидени и въведени и наказания за предателите и тираните, с цел да се помогне на нещастните, слабите и потиснатите френски граждани.
На 8 юни 1794 г. в Париж е организирана изключително пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която пламенна реч за вярата в него произнася Робеспиер. По този начин култът във Върховното същество е ефективно въведен като държавна религия в нарушение на идеалите на революцията и на свободата на съвестта, което имало за последствие засилване на общественото недоверие и недоволство в Робеспиер и в крайна сметка речовития оратор бил запратен на гилотината.
Последствия
След логичния край на революционните събития разтърсили Франция в края на 18 век, било въведено и ново революционно летоброене заменило Григорианския календар.
Малко по-късно Наполеон Бонапарт се провъзгласил за император и след безславния му край със Стоте дни и загубата в битката при Ватерло, размирния френски император бил запратен на заточение на остров Света Елена, майка на Константин Велики и откривателка на животворния кръст.
Източници и литература
- Histoire de la France religieuse, sous la direction de Jacques Le Goff et René Rémond, XVIIIe siècle — XIXe siècl, Seuil, 1991.
- La Révolution, l'Église, la France, Timothy Tackett, Cerf, 1986. Préface de Michel Vovelle.