Стоян Георгиев (Дабиля): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е в струмишкото село [[Дабиля]] в заможен род на сапунджии, жители на Струмица. Учи в родното си село и [[Щип]]. В 1892 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]], а по-късно завършва и висше образование в Софийския университет. Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско първоначално училище. Преподава в [[Белоградчик]] и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е начело на движението в Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря Доне Лазаров от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, [[Муртино]], [[Робово (Община Босилово)|Робово]], [[Варварица]], [[Велюса]], [[Нивичани]], [[Василево (Община Василево)|Василево]], [[Моноспитово]], [[Ново село (Община Ново село)|Ново село]], [[Куклиш]], [[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] и [[Попчево]].<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108-109.</ref> През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. През 1903 година е заловен и осъден на 101 години затвор след разкритията на [[Струмишка афера|Струмишката афера]]. |
Роден е в струмишкото село [[Дабиля]] в заможен род на сапунджии, жители на Струмица. Учи в родното си село и [[Щип]]. В 1892 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]], а по-късно завършва и висше образование в Софийския университет. Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско първоначално училище. Преподава в [[Белоградчик]] и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е начело на движението в Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря [[Андон Лазаров|Доне Лазаров]] от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, [[Муртино]], [[Робово (Община Босилово)|Робово]], [[Варварица]], [[Велюса]], [[Нивичани]], [[Василево (Община Василево)|Василево]], [[Моноспитово]], [[Ново село (Община Ново село)|Ново село]], [[Куклиш]], [[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] и [[Попчево]].<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108-109.</ref> През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. През 1903 година е заловен и осъден на 101 години затвор след разкритията на [[Струмишка афера|Струмишката афера]]. |
||
През 1914 година е избран за народен представител в [[17 Обикновено народно събрание|XVII Народно събрание]]. Убит е на път за София.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.</ref> |
През 1914 година е избран за народен представител в [[17 Обикновено народно събрание|XVII Народно събрание]]. Убит е на път за София.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.</ref> |
||
Версия от 19:12, 31 юли 2011
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Георгиев.
| Стоян Георгиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
?
Дабиля, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал |
Конярево, днес Република Македония |
| Учил в | Софийски университет |
| Партия | Демократическа партия |
| Народен представител в: XVII ОНС | |
Стоян (Танчето) Георгиев е български революционер, струмишки деец Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в струмишкото село Дабиля в заможен род на сапунджии, жители на Струмица. Учи в родното си село и Щип. В 1892 година завършва българската гимназия в Солун, а по-късно завършва и висше образование в Софийския университет. Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско първоначално училище. Преподава в Белоградчик и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е начело на движението в Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря Доне Лазаров от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, Муртино, Робово, Варварица, Велюса, Нивичани, Василево, Моноспитово, Ново село, Куклиш, Костурино и Попчево.[1] През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България[2]. През 1903 година е заловен и осъден на 101 години затвор след разкритията на Струмишката афера.
През 1914 година е избран за народен представител в XVII Народно събрание. Убит е на път за София.[3]
Струмишкият деец на ВМОРО Васил Драгомиров пише за Стоян Георгиев:
| „ | Той имаше благ характер, с голям и бистър ум, критикуваше лошото с цел да го предотврати. Беше безстрашен. С агитацията привличаше хората към организацията, макар че приказките му бяха за бунт и въстание. От неговите слова и шпионите ставаха негови верни последователи и здрави хора на организацията.[4] | “ |
Бележки
- ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108-109.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.
- ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 213, ISBN 9549514560
