Дух (философия): Разлика между версии
м r2.5.2) (Робот Добавяне: de:Geist, hr:Um Изтриване: scn:Spirtu |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Историческа еволюция на понятието == |
== Историческа еволюция на понятието == |
||
⚫ | |||
== |
=== Немска класическа философия === |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Средновековна философия == |
|||
== Немска класическа философия == |
|||
=== Кант === |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
Според философските възгледи на [[Шелинг]] духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като "безразлични", що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране. |
Според философските възгледи на [[Шелинг]] духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като "безразлични", що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране. |
||
=== Хегел === |
==== Хегел ==== |
||
Понятието за духа е в центъра на философската система на [[Георг Хегел|Хегел]]. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно "Феноменология на духа". В неговия изказ понятията ''"дух"'' и ''"абсолютна идея"'' са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в [[човек]]а, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко [[материя|материално]], независимо дали става дума за [[природа]]та или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави [[обект]]ите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция - той е също динамичен, търпи развитие, присъства в [[история]]та и [[еволюция]]та. |
Понятието за духа е в центъра на философската система на [[Георг Хегел|Хегел]]. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно "Феноменология на духа". В неговия изказ понятията ''"дух"'' и ''"абсолютна идея"'' са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в [[човек]]а, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко [[материя|материално]], независимо дали става дума за [[природа]]та или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави [[обект]]ите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция - той е също динамичен, търпи развитие, присъства в [[история]]та и [[еволюция]]та. |
||
Ред 26: | Ред 17: | ||
[[Марксизъм|Марксизмът]] отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята - при своята формулировка на т. нар. "[[основен философски въпрос]]". Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология - особено в аспектите на [[познаваемост]]та на света - макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света. |
[[Марксизъм|Марксизмът]] отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята - при своята формулировка на т. нар. "[[основен философски въпрос]]". Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология - особено в аспектите на [[познаваемост]]та на света - макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света. |
||
<!-- Позитивизъм, Философията на 20 век --> |
|||
== Философията на 20 век == |
|||
== Други == |
|||
[[Категория:Философия]] |
[[Категория:Философия]] |
||
[[ |
[[ast:Espíritu]] |
||
[[bg:Дух (философия)]] |
|||
[[ar:عقل]] |
|||
[[ |
[[ca:Ésser espiritual]] |
||
[[ |
[[cs:Duch]] |
||
[[ |
[[de:Ruach]] |
||
[[ |
[[et:Vaim]] |
||
[[ |
[[en:Spirit]] |
||
[[ |
[[es:Ser espiritual]] |
||
[[ |
[[eo:Penso]] |
||
[[fr:Esprit (surnaturel)]] |
|||
[[de:Geist]] |
|||
[[ |
[[fur:Spirt]] |
||
[[ |
[[ko:정신]] |
||
[[hi:आत्मा (देवता)]] |
|||
[[es:Mente]] |
|||
[[ |
[[hr:Duh]] |
||
[[ |
[[io:Spirito]] |
||
[[ |
[[sw:Roho]] |
||
[[ |
[[lt:Dvasia]] |
||
[[new:नुगःद्यः]] |
|||
[[gan:心智]] |
|||
[[ |
[[ja:精神]] |
||
[[ |
[[no:Ånd]] |
||
[[ |
[[nn:Ande]] |
||
[[ |
[[pl:Duch (filozofia)]] |
||
[[ |
[[pt:Espírito]] |
||
[[ro:Spirit (filozofie)]] |
|||
[[io:Mento]] |
|||
[[ru:Дух (мифология)]] |
|||
[[is:Hugur]] |
|||
[[ |
[[sq:Shpirti]] |
||
[[ |
[[simple:Spirit]] |
||
[[ |
[[sk:Duch (filozofia)]] |
||
[[ |
[[cu:Доухъ]] |
||
⚫ | |||
[[ml:മനസ്സ്]] |
|||
[[ |
[[sh:Duh]] |
||
[[ |
[[fi:Henki]] |
||
[[ |
[[sv:Ande]] |
||
[[ |
[[uk:Дух]] |
||
[[ |
[[zh:灵]] |
||
[[pnb:سیانف]] |
|||
[[pt:Mente]] |
|||
[[ro:Minte]] |
|||
[[sh:Um]] |
|||
[[simple:Mind]] |
|||
[[sl:Um]] |
|||
[[sq:Mendja]] |
|||
⚫ | |||
[[sv:Psyke]] |
|||
[[ta:மனம்]] |
|||
[[th:จิตใจ]] |
|||
[[tl:Isip]] |
|||
[[tr:Zihin]] |
|||
[[uk:Розум]] |
|||
[[ur:عقل]] |
|||
[[vi:Tâm trí]] |
|||
[[war:Hunahuna]] |
|||
[[yi:שכל]] |
|||
[[zh:心灵]] |
|||
[[zh-min-nan:Sim]] |
Версия от 10:10, 1 август 2011
Дух е основно понятие във философията, засягащо всички нейни аспекти, особено онтологията и гносеологията. В различните философски системи в понятието се влага различен, често диаметрално противоположен смисъл. Най-общо - онтологично духът е нематериалната субстанция, която лежи в основата (респективно не лежи) на всичко съществуващо. Що се отнася до гносеологията, духът като понятие, наред с разума и интелекта, при цялото разнообразие от тълкувания, е фундаментален термин за всяка философска система.
Историческа еволюция на понятието
Немска класическа философия
Шелинг
Според философските възгледи на Шелинг духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като "безразлични", що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране.
Хегел
Понятието за духа е в центъра на философската система на Хегел. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно "Феноменология на духа". В неговия изказ понятията "дух" и "абсолютна идея" са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в човека, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко материално, независимо дали става дума за природата или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави обектите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция - той е също динамичен, търпи развитие, присъства в историята и еволюцията.
Марксизъм
Марксизмът отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята - при своята формулировка на т. нар. "основен философски въпрос". Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология - особено в аспектите на познаваемостта на света - макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света. bg:Дух (философия)