Александър (Византийска империя)

Александър
византийски император
Мозаечен портрет на император Александър
Управление	912 - 913
Коронация	11 май 912 годуна
Наследил	Лъв VI Философ
Наследник	Константин VII Багрянородни
Лични данни
Роден	ок.870 Константинопол
Починал	6 юни 913 Константинопол
Семейство
Баща	Василий I Македонец
Майка	Евдокия Ингерина
Александър в Общомедия

Александър (гръцки: Αλέξανδρος, "защитник на мъжете"), (ок. 870–913) е третият син на император Василий I Македонец и Евдокия Ингерина.

Ранни години

За разлика от по-големия му брат Лъв VI Философ, за него не съществувало съмнение дали наистина е син на Василий I или всъщност на Михаил III, тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.

Още деветгодишен той бил определен за съимператор на баща си Василий I Македонец.След неговата смърт обаче се възцарява големият брат Лъв VI Философ.

Възкачване

На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син - Константин VII Багрянородни.Както пише Стефан Цанев

"Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ - Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ѝ , тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца."

Скоро след като станал регент, Александър се обявил за старши съимператор и така цялата власт паднала в ръцете му.

Управление

Александър бил известен с разюзданото си поведение. По време на неговото управление с голямо влияние се ползвали Василица и Гаврилопул, които били с славянски произход. Императорът дори обмислял да кастрира Константин VII и да обяви за свой наследник Василица. Зоя Карбонопсина била изключена от регентството и заточена в манастир.

В изблик на гняв Александър отхвърлил предложението на цар Симеон за подновяване на мирния договор, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави. В същото време арабите атакували от изток. Императорът обаче внезапно починал в константинополския дворец след преяждане и препиване, което станало причина за спукване на артерия.Така се сбъднало пророчеството на брат му, че той ще управлява само 13 месеца.

Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на Константин VII стават патриарх Николай Мистик, магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.

Александър приема български пратеници.

Литература

• Стефан Цанев "Български хроники"
• Георгий Острогорски "История на Византийската държава"