Чака: Разлика между версии
+hu |
Редакция без резюме |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
'''Ча̀ка''' е син на [[Златна орда|татарския]] [[темник]] [[Ногай]] и Алака. След [[1279]] г. се жени за най-малката дъщеря на [[цар]] [[Георги I Тертер]]. След като последният представител на ханския род [[Токтай]] въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай. Опитът му да се противопостави на новия хан обаче се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при [[алани]]те, а сетне и в България заедно с жена си и [[шурей|шурея]] си [[Теодор Светослав]]. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата [[Търново|Търновград]]. Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299 или 1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк [[Пламен Павлов]] отхвърля това мнение. През 1300 г. български цар става Теодор Светослав |
'''Ча̀ка''' е син на [[Златна орда|татарския]] [[темник]] [[Ногай]] и Алака. След [[1279]] г. се жени за най-малката дъщеря на [[цар]] [[Георги I Тертер]]. След като последният представител на ханския род [[Токтай]] въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай. Опитът му да се противопостави на новия хан обаче се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при [[алани]]те, а сетне и в България заедно с жена си и [[шурей|шурея]] си [[Теодор Светослав]]. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата [[Търново|Търновград]]. Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299 или 1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк [[Пламен Павлов]] отхвърля това мнение. През 1300 г. български цар става не Чака, а Теодор Светослав, който очевидно се ползва с военната подкрепа на татарския хан. Новият цар (в същност той носи титлата от ок. 1284 като съвладетел на баща си Георги І Тертер) признава върховенството на Чака, така както баща му е признавал онова на хан Ногай. Част от болярството, вкл. авторитетният патриарх [[Йоаким ІІІ]] смятат действията на Теодор Светослав за опасна за държавата авантюра. Те се свързват с бившата българска царица [[Мария Кантакузина]], т.е. към Византия, а вероятно и към върховния татарски хан Токту. Тази интерпретация на събитията е възприета и от други изследователи /Петре Дякону, [[Васил Гюзелев]], [[Георги Атанасов]] и др./. Същевременно, узнавайки за местонахождението на Чака, Токтай изпраща към България голяма войска. Теодор Светослав действа светкавично - залавя Чака, хвърля го затвора и скоро след това го екзекутира. Главата му е изпратена на Токтай. През 1301 г. в България бяга татарският принц Кара-Кишек, син на Чака, който намира убежище при видинския владетел [[Шишман]]. |
||
; Вижте също |
; Вижте също |
||
Версия от 13:29, 25 август 2011
| Чака | |
| цар на България | |
| Управление | 1299 |
|---|---|
| Наследил | Смилец |
| Наследник | Тодор Светослав Тертер |
| Лични данни | |
| Роден | 1256 ?
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Ногай |
| Майка | Алака |
| Брак | Елена, дъщеря на Георги I Тертер |
Ча̀ка е син на татарския темник Ногай и Алака. След 1279 г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер. След като последният представител на ханския род Токтай въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай. Опитът му да се противопостави на новия хан обаче се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при аланите, а сетне и в България заедно с жена си и шурея си Теодор Светослав. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата Търновград. Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299 или 1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк Пламен Павлов отхвърля това мнение. През 1300 г. български цар става не Чака, а Теодор Светослав, който очевидно се ползва с военната подкрепа на татарския хан. Новият цар (в същност той носи титлата от ок. 1284 като съвладетел на баща си Георги І Тертер) признава върховенството на Чака, така както баща му е признавал онова на хан Ногай. Част от болярството, вкл. авторитетният патриарх Йоаким ІІІ смятат действията на Теодор Светослав за опасна за държавата авантюра. Те се свързват с бившата българска царица Мария Кантакузина, т.е. към Византия, а вероятно и към върховния татарски хан Токту. Тази интерпретация на събитията е възприета и от други изследователи /Петре Дякону, Васил Гюзелев, Георги Атанасов и др./. Същевременно, узнавайки за местонахождението на Чака, Токтай изпраща към България голяма войска. Теодор Светослав действа светкавично - залавя Чака, хвърля го затвора и скоро след това го екзекутира. Главата му е изпратена на Токтай. През 1301 г. в България бяга татарският принц Кара-Кишек, син на Чака, който намира убежище при видинския владетел Шишман.
- Вижте също
Семейство
Чака е женен за Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.
Литература
- John V.A. Fine, Jr., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor, 1987.
Външни препратки
- Кратки биографични данни и изображение върху монета
- Павлов, Пл., „Татаринът Чака не е бил български цар“
Шаблон:История-България-мъниче
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||