Христо Белчев: Разлика между версии

Христо Белчев
	Христо Белчев
български политик
Роден	1857 Търново, Османска империя
Починал	27 март* 1891 София, България
Учил в	Загребски университет
Семейство
Съпруга	Мара Белчева
	Христо Белчев в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:06, 26 август 2011

Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Христо Белчев (футболист).

Христо Минчев Белчев е български политик от Народнолибералната партия. Като поет използва псевдонима Чебел. Христо Белчев е женен за поетесата Мара Белчева.

Христо Белчев е роден през 1857 година в Търново. Завършва търновското класно училище (1869) и гимназия в Загреб (1872-1876), където публикува стихове на хърватски език. Учи около година в Загребския университет, но прекъсва следването си и работи като чиновник в Севлиево, Търново и София (1878-1881), след което завършва икономика в Париж (1881-1884), като стипендиант на българското правителство. От 1885 до 1890 година е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 година става министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов.

През 1891 година е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.^[1] На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е Трайко Китанчев^[2]. Истинските извършители на атентата са Наум Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви^[3].

През 1905 Пенчо Славейков публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).^[4]

Литература

Убийството на Христо Белчев, откъс от Крум Благов: 50-те най-големи атентата в българската история

Външни препратки

Кратка Биография на стр. на Финансовото Министерство

Източници

↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Иван Богаднов: Критика и антикритика: литературни въпроси, Народна просвета, 1967 стр. 221
↑ Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев
↑ БОРИС АНГЕЛОВ ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА

Георги Живков

→

министър на финансите (14 ноември 1890 – 27 март 1891)

→

Григор Начович

[1] Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

[2] Иван Богаднов: Критика и антикритика: литературни въпроси, Народна просвета, 1967 стр. 221

[3] Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев

[4] БОРИС АНГЕЛОВ ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Христо Белчев е роден през 1857 година в [[Търново]]. Завършва търновското класно училище (1869) и гимназия в [[Загреб]] (1872-1876), където публикува стихове на [[хърватски език]]. Учи около година в [[Загребски университет|Загребския университет]], но прекъсва следването си и работи като чиновник в [[Севлиево]], Търново и [[София]] (1878-1881), след което завършва икономика в [[Париж]] (1881-1884), като стипендиант на българското правителство. От 1885 до 1890 година е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 година става [[министър на финансите]] в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]].
-През 1891 година е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.<ref>{{ташев}}</ref> На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният [[Петко Каравелов]], който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е [[Трайко Китанчев]]<ref>Иван Богаднов: ''Критика и антикритика: литературни въпроси'', Народна просвета, 1967 стр. 221</ref>. Истинските извършители на атентата са [[Наум Тюфекчиев]], [[Димитър Ризов]], Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/32.php Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев]</ref>.
+През 1891 година е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.<ref>{{ташев}}</ref> На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният [[Петко Каравелов]], който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е [[Трайко Китанчев]]<ref>Иван Богаднов: ''Критика и антикритика: литературни въпроси'', Народна просвета, 1967 стр. 221</ref>. Истинските извършители на атентата са [[Наум Тюфекчиев]], [[Димитър Ризов]], Кръстьо Ножаров, [[Михаил Ставрев]] (Хальо) и Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/32.php Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев]</ref>.
 През 1905 [[Пенчо Славейков]] публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).<ref>БОРИС АНГЕЛОВ [http://www.litclub.com/library/kritika/borgis/debat/zakl.htm ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА]</ref>