Епистоларна литература: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: tr:Mektup roman |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: fa:رمان نامهنگارانه |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
[[es:Novela epistolar]] |
[[es:Novela epistolar]] |
||
[[et:Kiriromaan]] |
[[et:Kiriromaan]] |
||
[[fa:رمان نامهنگارانه]] |
|||
[[fr:Roman épistolaire]] |
[[fr:Roman épistolaire]] |
||
[[fy:Briefroman]] |
[[fy:Briefroman]] |
Версия от 07:08, 27 август 2011
Епистоларната литература (от гръцки epistolé — „писмо“) е жанр на художествената проза, граничещ с белетристиката и есето, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между героите и духа на епохата се изразяват посредством размяна на писма.
В основата на епистоларната литература стои утвърдената в миналото традиция идеи и възгледи да се споделят с близките чрез писма и послания. Като литературен жанр тя се развива в епохата на Романтизма и Просвещението, когато рационалният момент на кореспонденцията бива обагрен със силен емоционален заряд и стремеж към саморазкриване.
Спецификата на епистоларната литература е, че ограничава възможността за развитие на сюжета, но дава простор пред героите да разкрият най-съкровените си чувства. Възможно е не цялото, а само част от литературното произведение да е написано във вид на писма.
Видни представители на епистоларната литература са:
- Николай Гогол — „Преписка с приятели“
- Иван Гончаров — „Фрегата Палада“
- Йохан Волфганг фон Гьоте — „Страданията на младия Вертер“
- Алфонс Доде — „Писма от моята мелница“
- Фьодор Достоевски — „Бедни хора“
- Жан-Жак Русо — „Жюли или Нова Елоиза“
- Елза Триоле — „Луна парк“