Обсада на Антиохия (1097 – 1098): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: uk:Облога Антіохії
Cadafer (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| конфликт = [[Първи кръстоносен поход]]
| конфликт = [[Първи кръстоносен поход]]
| картинка = Image:SiegeofAntioch.jpeg
| картинка = Image:SiegeofAntioch.jpeg
| описание = Обсадата на Антиохия, ''средновековна миниатюра, неизв.автор''
| описание = Обсадата на Антиохия, ''средновековна миниатюра на Себастиан Мамер, 1490 г''
| период = 20 Октомври 1097 - 28 Юни 1098 г.
| период = 20 Октомври 1097 - 28 Юни 1098 г.
| място = [[Антиохия|Антиохия на Оронт]] (днес [[Антакия]], [[Турция]])
| място = [[Антиохия|Антиохия на Оронт]] (днес [[Антакия]], [[Турция]])

Версия от 21:41, 29 август 2011

Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Антиохия.

Обсада на Антиохия
Първи кръстоносен поход
Обсадата на Антиохия, средновековна миниатюра на Себастиан Мамер, 1490 г
Информация
Период20 Октомври 1097 - 28 Юни 1098 г.
МястоАнтиохия на Оронт (днес Антакия, Турция)
РезултатУбедителна крайна победа за кръстоносците
Страни в конфликта
Първи кръстоносен поход Селджукски султанат
Командири и лидери
Годфроа Лотарингски,
Раймонд Тулузки,
Боемунд Тарентски
Яги Сиян,
Карбука
Сили
25 000общо 75 000 за времето на цялата обсада
Жертви и загуби
НеизвестниНеизвестни
Карта
Обсада на Антиохия в Общомедия

Обсадата на Антиохия е един от най важните епизоди от епопеята на Първия кръстоносен поход. След успешния ѝ край възниква Антиохийското кръстоносно княжество на Боемунд. Поради дължината на градските стени, силния гарнизон, планинския масив на изток и естествения ров на р.Оронт кръстоносците решават, че не могат да завладеят града с щурм и решават да го подложат на изтощителна обсада. По същите причини и тя не е напълно ефективна, тъй като не може да се осъществи пълна блокада на големия град. Кръстоносците разчитат и на помощ отвътре - от християните арменци и сирийци-монофизити, но те бързо са елиминирани от крепостта.[1]

Предисловие

Пред стените на Антиохия, родния град на Йоан Златоуст окончателно блесва държавническия и военен гений на Боемунд. Кръстоносният поход достига северносирийския град на Яги Сиян и го обсажда под ръководството на норманския рицар. Боемунд умело преодолява както съпротивата на турските гарнизони, така и вътрешната на бароните, пристигнали тук за нови владения. Това постига със серия от умели и не без гордост описвани от Гийом от Тир като лукави хода.

Норманският принц се отрича от клетвата си за вярност спрямо Алексий Комнин, тъй като последния не съумява или отказва да окаже адекватна военна помощ на кръстоносците. Боемунд обещава на бароните, че сам ще завладее Антиохия[2]. Целта му е да преодолее правно-юридическите домогвания на всички други и да получи Антиохия като собствено ленно владение. Получава принципната подкрепа на кръстоносните барони и изключва от сметките Алексий, Боемунд преговаря и с противника на селджуките Султана на Фатимидския халифат. Успява да се оттърве и от талантливия византийски генерал Татикий, разкривайки му лъжлив заговор между другите барони, уж целящ убийството на византийския военачалник. Татикий му вярва и напуска обсадата, оставяйки командването над византийския корпус Туркопули на норманския благородник. Боемунд осъществява контакт и с обсадените - по-конкретно с арменеца на турска служба Фируз. Последният е разочарован от господарите си (Грусе твърди, че съблазнили съпругата му) и обещава на Боемунд да предаде поверената му за охрана кула (наричана "Двете Сестри"). Съобщава се и за много съмнителни субекти, може би шпиони в лагера на обсаждащите, а и за сериозно нарушение на дисциплината на кръстоносците. Боемунд прогонва проститутките от лагера, налага сурови наказания и порицание на прегрешилите, а с шпионите се справя по начин, станал легендарен в Ориента. Хронистите твърдят, че Боемонд наредил да заловят няколко непознати и съмнителни лица от местните в лагера, да ги обезглавят и да се разпространи слуха, че "шпионите ще бъдат препечени и раздадени за вечеря на кръстоносните бойци". Паниката веднага обзема оцелелите турци щом виждат обезглавените трупове да се полагат в огъня и натрапниците до един бягат от лагера. Тази история е повтаряна столетия след това в Ориента като Легендата за Тафурите - християнски бандити-канибали и техния главатар-крал Боемунд.

Боемунд Тарентски завладява Антиохия

Находчивостта на Боемунд в тези ситуации дълго се помни и деморализира мюсюлманските бойци. А когато той разбира за напредващата към Антиохия армия на персийските и дамаските селджуки разбира, че е време за действие. Боемунд отново се свързва с Фируз, но първо припомня обещанието на останалите барони - Антиохия е за Боемунд, ако той я победи и василевса сам не я поиска.

Атаката на 25 юни

На 25 юни 1098 г. кръстоносната армия извъшва демонстративна заблуждаваща маневра - тръгва на юг уж за да се сблъска с турците на Курбука, а изненадващ щурм през Железния мост на Оронт и предадената кула бързо отблъсква антиохийците в цитаделата на укрепения град. В преследването им по градските улици с желание се включват и десетки антиохийски арменци и сирийски християни. Атаката се води лично от Боемунд, който не пропуска да си присвои всички поклоннически и военни заслуги за победата и скоро владее почти целия град - без квартала и северната порта на града, които тулузкия граф Раймон дьо Сен-Жил отказва да отстъпи.

Курбука и Копието

Радостта от победата е кратка. От обсаждащи кръстоносците скоро се превръщат в обсадени от обединената закъсняла деблокираща армия на персийския селджук Курбука. Храна в града липсва, а хватката на турците е смъртоносна. Кръстоносците са деморализирани, докато едно много спорно от историческа и теологическа гледна точка събитие не им припомня първоначалния ентусиазъм. Провансалският поклонник Пиер Бертелеми споделя за видение - Свети Андрей му прошепва, че Копието, пронизало Иисус на Кръста се намира заровено под паважа на църквата Свети Петър в града. Никой не обръща внимание на екзалтирания пилигрим, докато думите му не достигат до Боемунд. Интересно е, че там наистина лежи и е изровено старо острие на копие... Това събитие налива сили в ръцете на кръстоносците. В самоотвержена атака срещу силите на Курбука - според Грусе разпокъсани от конфликти между емирите, Боемунд, Робер Нормандски (на илюстрацията вдясно, в двубой с конник-селджук) и другите рицари пробиват обсадата, а арменците от околностите довършват отстъпващите в безпорядък селджуки.

Самото сражение протича бързо и с изключителен шанс за кръстоносците. Селджукските емири са разединени, те пропускат възможност за атака, когато християнската армия излиза без боен строй през портите на града. Според медиавистите Курбука е толкова уверен в реалното си превъзходство, че препуска и спира някои втурнали се в атака в този момент турски отряда. Пълководецът иска да смаже цялата кръстоносна войска и затова я чака тя да излезе цялата и да няма останали зад стените. Но в завързалото се сражение кръстоносците се показват като по-опитни, по-добре въоръжени и по-мотивирани от скорошните събития и турците бързо са обърнати в бягство.

Последвали събития

През следващите девет месеца походът е в застой - кръстоносците отдъхват в Антиохия, а Боемунд консолидира властта си. Неговите отряди налагат властта си над околните селища, а той подновява контактите с арабите-фатимиди, които не са така агресивни като турците. Йерусалим трябва да чака. Боемунд Антиохийски запазва ромеите в градската управа, включително и византийския епископ на града и зачаква действията на василевса. Новината за битката пред стените на Антиохия обаче достига изопачена до Константинопол и Алексий решава, че кампанията е пропаднала и пропуска момента да предяви претенциите си за клетвено обещаните градове в Северна Сирия. Боемунд поема риск като се бави, но осигурява сигурност за династията си - Антиохия никога повече на е византийска.

Едва през януари 1099 г., когато Раймон Тулузки повежда кръстоносната армия на юг към Йерусалим Боемунд получава пълен контрол над града - обявен е Антиохийския принципат.

Източници

  1. В един от първите дни на обсадата Яги Сиян ловко се оттървава от много християнски граждани, като уж ги праща да почистят защитните ровове, а на вечерта не ги пуска обратно в града.
  2. Според хронистите Гийом от Тир, Албрехт от Аахен и съвременника на похода Раймон Дажил, цитирани от Рене Грусе.
  • Ришар, Жан. ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN: 9543200483
  • Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN: 9789545843747

Вижте също

Битки на Първия кръстоносен поход:

Шаблон:Link FA