Константин IX Мономах: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
| място на смъртта=[[Константинопол]] |
| място на смъртта=[[Константинопол]] |
||
| погребан= |
| погребан= |
||
| предшественик=[[Зоя ( |
| предшественик=[[Зоя (имперaтрица)|Зоя]],[[Теодора]] |
||
| потомство= |
| потомство= |
||
| наследник=[[Теодора (Византийска империя)|Теодора]] |
| наследник=[[Теодора (Византийска империя)|Теодора]] |
||
Версия от 10:33, 30 август 2011
| Константин IX Мономах | |
| византийски император | |
 Константин IX и императрица Зоя, венчани от Исус Христос | |
| Управление | 11 юни 1042 - 11 януари 1055 |
|---|---|
| Коронация | 11 юни 1042 |
| Наследил | Зоя,Теодора |
| Наследник | Теодора |
| Лични данни | |
| Роден | ок. 1000
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Македонска династия |
| Брак | Зоя |
| Константин IX Мономах в Общомедия | |
Константин IX Мономах (по други изчисления X или XI: Мономах – фамилно име, около 1000 – 11 януари 1055) – византийски император (11 юни 1042 – 11 януари 1055). Идва на трона след като се оженва за императрица Зоя.
Кариера
По време на управлението на Роман III Аргир (1028-1034), на който Константин е зет, той бил приближен на императорския двор и се понравил на императрица Зоя. Така възбудил опасения у придворните, че като фаворит той възможен съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на Михаил IV Пафлагон (1034-1041) Константин е отправен на заточение в Митилини, на остров Лесбос, което продължило през цялото управление на Михаил IV и Михаил V Калафат (1041-1042).
Възкачване
След свалянето на Михаил V, Мономах бил върнат в Константинопол, където се оженил за Зоя и бил коронован като император. Константин бил приблизително 20 години по-млад от жена си, а в момента на брака тя била вече към шейсет годишна. До 1050 г. управлявал заедно със Зоя и нейната сестра Теодора, а от 1050 г., след смъртта на Зоя, заедно с Теодора. Лекомислен, жаден за наслаждения Константин почти не се интересувал от държавните дела, което не ги разстройвало толкова благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм.
Опозиция и въстания
Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род Склир, Склирен, живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довела до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въдигането на рода Склир и от страна на привържениците на Македонската династия, опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен. Въстанието на пълководеца Георги Маниак, личен враг на Склир (1042-1043), било потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха Стефан Севастофор. Последният скоро бил изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, Лъв Лампрос, който бил ослепен и умрял от изтезания.
През 1047 година избухнало въстание на Лъв Торнак, около който се групирала македонската партия и към който се присъединили почти всички македонски градове. Лъв обсадил столицата, но бил принуден да отстъпи; много от привържениците му изменили, бил пленен с хитрост и ослепен. Така били неуспешни и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.
Вътрешна политика
Константин IX съградил манастира „Свети Георги” в Манганах, при който били устроени странноприемница, дом и убежища за престарели и недъгави. Покровителства изкуството и литературата. Сред приближените в двора му е интелектуалецът Михаил Псел.
От вътрешните мерки по времето на Константин важно устройство за особените учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси” – в началото и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), съдебните дела, начело на които бил поставен специален министър на юстициите.
Разкол на християнската църква
При Константин IX, няколко месеца преди смъртта му, християнската църква окончателно се разделила на Католическа и Православна. През 1054 година римският папа Лъв IX изпратил в Константинопол легати начело с кардинал Хумберт за разрешение на конфликта, началото на който бил положен със закриването през 1053 година на Латинската църква в Константинопол по разпореждане на патриарх Михаил Керуларий. Но пътят към помирението не успял и на 16 юли 1054 година в църквата Света София папските легати обявили детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на 20 юли патриархът дал анатема на легатите.
Отношения с Киевска Рус
През 1043 година се състои последният поход на Киевска Рус срещу Константинопол – Руско-византийската война 1043. Той е командван от сина на Ярослав I Мъдри Владимир Ярославич. За причината за похода се водят спорове. Руската армия претърпяла пълно поражение, Константин IX получил контрибуция. Вероятно, в знак на сключения с Русия мир Константин дал своята дъщеря от първия си брак Анастасия Мономах (или, както предполагат някои автори, негова близка родственица) за съпруга на другия син на Ярослав, Всеволод. Родилият се през 1053 г. от този брак син получил от родителите си прозвището на дядо си – Владимир Мономах.
Шапка на Мономах
В края на руското Средновековие възникнала легенда (Сказание за княз Владимир), свързваща с личността на Константин IX т.нар. шапката на Мономах, сякаш е подарена на неговия внук като знак на царски права. В действителност Константин починал, когато Владимир бил на две години и не бил пряк наследник, не говорейки вече за общоприета сега датировка за назоваване шапката на Мономах за времето на Иван Калита – първата половина на 14 век.
Препратки
| Михаил V Калафат | → | Византийски император (1042 – 1055) | → | Теодора |