Вълшебната флейта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: br:Die Zauberflöte
м r2.7.1) (Робот Добавяне: gl:Die Zauberflöte
Ред 48: Ред 48:
[[fi:Taikahuilu]]
[[fi:Taikahuilu]]
[[fr:Die Zauberflöte]]
[[fr:Die Zauberflöte]]
[[gl:Die Zauberflöte]]
[[he:חליל הקסם]]
[[he:חליל הקסם]]
[[hr:Čarobna frula]]
[[hr:Čarobna frula]]

Версия от 19:54, 6 септември 2011

За едноименния филм вижте Вълшебната флейта (филм).

Вълшебната флейта
КомпозиторВолфганг Амадеус Моцарт
ЛибретистЕмануел Шиканедер
Жанрзингшпил
Действия2
Премиера30 септември 1791, Фрайхаус театър
Действащи лица
Тамино - тенор

Папагено - баритон
Памина - сопран
Царицата на нощта - сопран (колоратурен)
Зарастро - бас
трите дами - две сопрани и един мецосопран
Моностатос - тенор
трите момчета - сопрани
двамата жреци - тенор и бас

Папагена - сопран
Вълшебната флейта в Общомедия
Изображение на Емануел Шиканедер като Папагено в операта „Вълшебната флейта“

Вълшебната флейта“ (на немски: Die Zauberflöte) е опера в две действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил - популярна за това време форма, която включва диалози и пеене.

Премиерата ѝ се е състояла на 30 септември 1791 в малък извънградски театър[1]. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта - от Йосефа Хофер - роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември 1792 Шиканедер обявява стотното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира няколко месеца преди това - на 5 декември 1791. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.

Сцена от операта на Файф Опера през 2006 г.

В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичният обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховният суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.

Най-известните части от операта са дуета на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.

Бележки

  1. Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).