Въоръжени сили на Руската федерация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
SolidSatan (беседа | приноси)
8 редакции
Премахната редакция 4251704 на SolidSatan (б.)
SolidSatan (беседа | приноси)
8 редакции
Премахната редакция 4251704 на SolidSatan (б.)
Ред 1: Ред 1:
{{Руски Въоръжени Сили}}

{{Руски Въоръжени Сили}}
{{Руски Въоръжени Сили}}


Версия от 18:27, 15 септември 2011

Въоръжени сили
на Руската федерация
Служби
Независими войски
Други войски
Чинове в Руските ВС
История на Руските ВС

Въоръжените сили на Руската федерация (на руски:Вооружённые Силы Российской Федерации) представляват армията на Русия, образувана след разпадането на Съветския съюз. На 7 май 1992 първият руски президент Борис Елцин издава указ, с който образува руското Министерство на отбраната и трансформира всички съветски военни части на територията на Руската СФСР във Въоръжени сили на Руската федерация.[1] . Въпреки,че е сформирана през 1992, руската армия, на практика, съществува още от началото на 10-11 век. Главнокомандващ на руската армия е президентът на Русия (в момента Дмитрий Медведев). Руските въоръжени сили имат обща численост 1 130 000 души, на пето място в света.[2] Според изследване на МИСИ(Международен институт за стратегически изследвания) за 2010, руската армия има бюджет от приблизително 60 милиярда долара, на 4-то място в света.Русия е една от малкото страни, имаща собствена военна индустрия, както и собствено развитие на военни технологии.


История

 Основна статия: Военна история на Руската федерация

Въоръжените сили на Руската федерация са сформирани след отделянето на Русия от СССР и формалния му разпад в края на 1991. Руснаците наследяват почти цялото оборудване на бившата Червена армия. Руското министерство на отбраната е сформирано с декрет на Борис Елцин на 7 януари 1992, и всички войски на територията на РСФСР преминават под негов контрол. До края на 90-те руските войски страдат от недостиг на средства за поддръжка, остаряло оборудване и деморализиращите побоища от страна на по-старите войници в някои военни части (т.нар. дядовщина). Към началото на 2009 руската армия стартитра амбициозен план за модернизация, подкрепен с огромно финансиране. Заздравеният военно-индустриялен комплекс позволява разработката на високотехнологични технологии и техника. Най-скорошен конфликт, в които са участвали руски военни части е Руско–грузинската война през 2008 година.

Първа чеченска война

 Основна статия: Първа чеченска война
Свален руски вертолет Ми-8 край Грозни, 1994.

Първата чеченска война избухва малко след разпада на СССР през 1991. Чечня, тогава ръководена като република от Джохар Дудаев, едностранно обявява своята независимост от Русия под името "Чеченска република Ичкерия". Последвалата война за връщане на републиката под контрола на Москва води до хиляди жертви и масивни разрушения. Икономическата ситуация в Русия се отразява на въоражените сили. Те са изключително деморализирани, а поради икономическата ситуация в държавата, техниката е неподдържана и стара. Руската армия е неспособна да води сражения в градска среда и в резултат дава големи жертви срещу решените чеченски бойци. След кървави сражения, руските войски се изтеглят и Чеченска република Ичкерия де факто става независима. В следствие на войната следва вълна от ислямистки терористични нападения из цяла Русия, и терор над руските граждани на територията на самопровъзгласилата се република.

Втора чеченска война

 Основна статия: Втора чеченска война

Втората чеченска война, позната и като севернокавказката война, започва след като ислямистката групировка Международна ислямска бригада окупира съседната руска република Дагестан, за да подпомогне нейната сепаратистка групировка Ислямска Шура на Дагестан. Руската армия успява да си върне контрола над Дагестан, и впоследствие организира контраофанзива срещу Чеченска република Ичкерия. Този път подготвена, в подобрено техническо състояние и взела поука от първата война руската армия прегазва чеченската съпротива в серия от сблъсъци и интензивни бомбандировки. През зимата, руснаците започват обсадата на Грозни, която продължава до февруари следващата година. Градът е буквално заличен, в резълтат на интензивните бомбандриовки. Руснаците разчитат предимно на БМ-21 Град, ракети Скъд и ТочкаВ последствие руснаците си връщат контрола над самопровъзгласилата се република. Същинските бойни действия във Втората чеченска война продължават от 1999 до 2000 година. В последвалата партизанска война между 2000 и 2004 на страната на чеченците се включват ислямисти от цял свят, но руската армия успява да ги елиминира. Лидерите на чеченското сепаратистко движение Шамил Басаев и Аслан Масхадов са ликвидирани, но откъслечното насилие в региона продължава и до днес. В периода до 2011 руската армия е унищожила военния потенциал на чеченските сепаратисти, а Грозни претърпява мащабно и бързо застрояване. Въпреки това, насилието, дори и значително намаляло, съществува и днес. Експлозиите от скрити бомби и престрелките със служители на федералните руски служби са ежедневие.

Руско-грузинска война

 Основна статия: Руско-грузинска война (2008)

Руско-грузинската война през есента на 2008 идва в резултат на усложнена международна обстановка (най-вече изключително спорната независимост на Косово) и дълбоки противоречия в политиката на Русия и Грузия относно самопровъзгласилите се държави Абхазия и Южна Осетия. Двете отцепнически републики се намират на територията на по-малката страна. Месеци преди началото на конфликта руската армия провежда учения в Кавказ, а Грузия се превъоръжава и купува военно оборудване от Украйна, Чехия и други страни. Русия е твърдо против приемането на Грузия и Украйна в НАТО, защото според нея това е сериозна стратегическа заплаха за интересите ?. Още преди войната Абхазия и Южна Осетия са извън контрола на Тбилиси, и развиват усилена търговия с руски компании. Напрежението в региона достига своя връх в началото на август, когато започват престрелки между грузински военни части от една страна, и осетински и абхазки от друга, а двете републики обявяват официално независимост. На 5 август грузинският президент Михаил Саакашвили в телевизионно обръщение обявява, че ще върне Абхазия и Южна Осетия под грузински контрол чрез сила. В деня на откриването на Олимпийските игри в Пекин Грузия започва офанзива срещу републиките, нарушавайки специалното споразумение за ненападение на автономните региони, подписано с Русия през 1992. След няколкочасов артилерийски обстрел, грузинската армия настъпва и бързо завзема тези територии. В резултат на артилерийския обстрел от страна на Грузия са убити няколко руски военни, служещи в мироопазваща войска. Още същия ден руската армия отвръща на агресията на страната на Абхазия и Южна Осетия, а на следващия вече настъпва директно в грузинска територия. Тежко въоръжената 58-ма армия води активни сражения с грузинските военни части, и напълно унищожава две вражески бригади. Руските ВВС нанасят интензивни въздушни удари по военни обекти и пристанища в Грузия, но част от тях са неточни и предизвикват цивилни жертви. Руският Черноморският флот потапя почти всички грузински кораби и прави морска блокада. В хода на бойните действия Русия губи 48 военнослужещи,[3] а Грузия — между 144[4] и 3144[5] души. Преди войната Грузия активно купува западна екипировка и техника. В прериод от 5 години грузинската армия е обучавана от Западни военни специалисти. В първите сблъсъци грузинците са прегазени от добре обучената и опитна 58-ма армия. В резултат на това, грузинската армия бързо губи решителността си и в следващите сблъсъци тя бяга панически, изоставяйки всякаква бойна техника и екипировка. Руската армия пленява различни видове оборудване, сред които чешки артилерийски и радарни установки, американски джипове Хъмви със сложна комуникационна апаратура, танкове Т-72, модернизирани от Грузия със западни технологии, и други.

Организация

Военни окръзи в Русия. Московският военен окръг е отбелязан с тъмночервен цвят.

Обща организация

Въоръжените сили на Руската федерация са организирани в няколко рода войски:

В състава на съхопътните войски влизат 4 формации:

В състава на флота влизат 4 мащабни флоти и една флотилия:

В състава на военновъздушните сили влизат следните формирования:

Към структурата на руските ВС съществуват три самостоятелни рода войски:

Руските противовъздушни войски са военна част към Военновъздушните сили на Руската федерация.

Персонал

Всяка година в армията влизат на служба околко 500 000 младежа, част от задължителната военна служба за срок от 12 месеца. Основен проблем се явява така наречената "дедовщина". Това е проблем, същесвуващ още от времето на Червената армия. Представлява малтретиране на новопостъпилите от страна на по-големите. На много места из страната е считан за обичай, но Руското командване се опитва да го елиминира, като намаля времето за военна служба.

Бюджет

През 2009 военният бюджет е бил $60 млрд. Всяка година той нараства занчително с няколко процента. По изюисления сега, през 2011, трябва да е приблизително $70-80 млрд., което би го поставило на 5-та или 4-та позиция по големина. [6]

Оборудване

Файл:T-90AM.png
НовиятТ-80АМ ще бъде основният боен танк на Русия след 2012
Файл:Tigr gaz.jpg
ГАЗ "Тигър"
Файл:T-50 PAK FA.jpg
ПАК ФА/Т-50 e най-новият руски изтребител , 5-то поколение

Сухопътни войски

Сухопътните войски разполагат с огромно количество танкове, БМП, БТР и други бронирани бойни машини. Част от тях се държат в резерв. Бройките са приблизителни.

  • Танкове - 23 000
  • БМП - над 15 000
  • БТР - 10 000
  • Буксируеми артилерийски установки - 12 800
  • Самоходни артилерийски установки - 6000
  • Залпови ракетни установки - 4500
  • Миномети - 6 600
  • Самоходни зенитно-ракетни комплекси - 2500

Военноморски флот

  • Атомни подводници: 40
  • Дизелови подводници: 19
  • Самолетоносачи: 1
  • Тежки атомни крайцери: 4
  • Крайцери: 6
  • Разрушители: 26
  • Фрегати: 9
  • Корвети: 62

Военновъздушни сили

  • Изтребители: 1410
  • Бомбардировачи: 955
  • Бойни вертолети: 351
  • Разузнавателни самолети: 186
  • Транспортни самолети: 266
  • Транспортни вертолети: 233
  • Въздушни командни постове: 5
  • Самолети за въздушно презареждане: 20

Ядрени оръжия

Самоходна установка за балистична ракета РТ-2ПМ Топол на парад в Москва, 2008.

Руската федерация притежава най-големият ядрен арсенал в света, включващ 6 681 стратегически ядрени оръжия в пълна бойна готовност, и още по-голям брой тактически такива.[7][8] Ракетните войски разполагат с близо 500 ракети, които могат да пренасят до 1800 бойни глави, флота — с 12 подводници с 609 бойни глави и военновъздушните сили — с близо 240 бомбардировача, способни да пренасят до 900 крилати ракети.[7] Най-далекобойната руска ракета е Р-36, с обсег до 15 200 км, което позволява нанасяне на ядрен удар по всяка точка на планетата. Р-36 е и една от най-бързите балистични ракети в света със своята скорост от 8 км/сек. Русия е член на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, и се сдобива с ядрено оръжие още през 1949 година. Страната активно разработва и произвежда нови типове ядрени бойни глави. Русия се стреми да договори със САЩ намаляване на стратегическите бойни глави до 1500 за всяка от двете държави, но американците продължават да отхвърлят това предложение. Въпреки това руснаците отказват да намалят броя на малките тактически бойни глави и бомби, и официално заявяват, че биха ги използвали на бойното поле в случай на агресия срещу приятелска страна (Армения, Беларус, Сърбия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан).[9] Вероятно Москва е предала знания за производство на тактическо ядрено оръжие на Северна Корея.[10]

Отбранителни и наблюдателни системи

Русия разполага със съвременни системи за широкомащабна отбрана. Приоритет за страната са системите за защита от чужди стратегически оръжия, най-вече ядрените оръжия на други страни.

Отбранителни

  • А-135 е сложна мрежа от военни съоръжения, включваща радари за ранно предупреждение с обсег до 6000 км, командни постове и ракетни шахти. Тя служи за защита на Москва (т.нар. "Московски ракетен щит") и части от Европейска Русия от чужди ядрени атаки. Системата е активна и в процес на модернизация.
  • Антей 2500 е мобилна система, разработена от зенитно-ракетния комплекс С-300, за защита на различни видове обекти от ядрени или конвенционални атаки с балистични ракети. Антей 2500 е високоиздръжлив комплекс, способен да прихваща разнообразни цели, и може да служи като ракетен щит със среден обсег.
  • С-400 Триумф е модерен зенитно-ракетен комплекс, предназначен да замени С-300. С-400 превъзхожда най-добрата американска система MIM-104 Пейтриът, и може да прихваща и унищожава вражески балистични и крилати ракети, ядрени бойни глави и стелт-самолети.

Наблюдателни

  • Око е система от космически спътници от първо поколение, които засичат изстрелване на балистични и крилати ракети. Око осигурява пълно и денонощно наблюдение на всички военни обекти на САЩ, и частично наблюдение на военни обекти на други държави.
  • СРПН-2 Прогноз служи като допълнение на системата Око, и освен ракети може да следи движението на самолети, вертолети, бойни кораби и подводници. В момента са постоянно активни само 2 спътника, а други 14 осигуряват частично наблюдение. Системата е в процес на разширяване.
  • Окно е оптико-електронен комплекс за космическо наблюдение на територията на Таджикистан. Окно може да наблюдава космическото пространство най-малко 300 дни в годината, и може да следи обекти, отдалечени на разстояние до 40 000 км от Земята.

В процес на разработка

  • С-500 Самодържец е подобрен вариант на С-400 Триумф, в процес на разработка. Установката има обсег до 3 500 км.

Източници

  1. ↑ Greg Austin & Alexey Muraviev, The Armed Forces of Russia in Asia, Tauris, 2000, p.130
  2. ↑ Военен баланс в Азия
  3. ↑ IHT.com
  4. ↑ Списък с убити и изчезнали войници, МО на Грузия
  5. ↑ Лента.ру
  6. ↑ IISS Military Balance 2010, p.221
  7. ↑ а б Russia's nuclear capabilities, Ейдриън Бломфийлд, Телеграф, 5 юни 2007
  8. ↑ [[1] NTI.org]
  9. ↑ Russia's Nuclear Policy in the 21st Century Environment - анализ на Дмитри Тренин, IFRI Proliferation Papers n°13, 2005
  10. ↑ Russia secretly offered North Korea nuclear technology - Майкъл Хърст, специален кореспондент на Телеграф в Пхенян, 7 септември 2006.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Въоръжени сили на Руската федерация

Азербайджан • Армения • Афганистан • Бангладеш • Бахрейн • Бруней • Бутан • Виетнам • Грузия • Египет • Израел • Източен Тимор • Индия • Индонезия • Ирак • Иран • Йемен • Йордания • Казахстан • Камбоджа • Катар • Кипър • Киргизстан • Китай • Кувейт • Лаос • Ливан • Малайзия • Малдиви • Мианмар • Монголия • Непал • Обединени арабски емирства • Оман • Пакистан • Папуа Нова Гвинея • Русия • Саудитска Арабия • Северна Корея • Сингапур • Сирия • Таджикистан • Тайван • Тайланд • Туркменистан • Турция • Узбекистан • Филипини • Шри Ланка • Южна Корея • Япония

Зависими територии: Палестина
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Въоръжени_сили_на_Руската_федерация&oldid=4251840“.