Разлика между версии на „Аркадий“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
Аркадий е по-големият син на [[Теодосий I]] и [[Елия Флацила]] и брат на [[Флавий Хонорий|Хонорий]], който става император на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Аркадий получава титлата август от баща си през януари [[383]]. По-малкият му брат също е обявен за август през [[393]]. След като Теодосий І Велики умира в 395 г. Римската империя е разделена окончателно и за последен път - Аркадий получава източната част, а Хонорий западната.
 
===Управление===
Малолетния Хонорий е манипулиран от римския ''[[magister militum]]'' с вандалски произход – [[Стилихон|Флавий Стилихон]], докато Аркадий попада под влиянието на един от своите министри — галският благородник [[Руфин]].
 
През 395-400 вестготския предводител [[Аларих]] вдига въстание на федератите срещу империята и няколко години плячкосва Тракия, Илирия и Гърция, след което се насочва към Италия. Руфин отказва военно съдействие със Стилихон, опасявайки се от неговите амбиции да контролира и двамата императори. По нареждане на Руфин войските на източната империя са отзовани в Константинопол вместо да се бият с врага, но това ги настройва зле и води до свалянето и убийството на сановника от готските наемници на [[Гаинас]] през 395. Във всеки случай новият съветник на Аркадий — дворцовия евнух [[Евтропий]], просто заема мястото на Руфин като скритата зад източния трон сила. Той дори става консул - нещо недопустимо дотогава за един евнух, но опитите му да усмири вилнеещите готи са напразни и те няколко пъти обсаждат столицата.
 
Същевременно, Гаинас успява да осигури подкрепата на повечето готски войски и застава начело на бунт срещу императора. Аркадий е принуден да приеме готите в Константинопол и да обяви Гаинас за новия [[magister militum]] през [[399]] година. Присъствието на варварите-ариани в града предизвиква масов народен бунт, в който са убити около 7 хиляди готски наемници. С помоща на друг готски военачалник — [[Фравита]], Гаинас и неговите войници са изгонени от столицата в [[400]] година.
Аркадий след това е повлиян от своята съпруга [[Елия Евдоксия]], която успява да убеди мъжа си да уволни Евтропий през [[399]]. Евдоксия среща силна съпротива в лицето на [[Йоан Златоуст]], [[патриарх на Константинопол]], който усеща, че тя използва богаството на семейството си, за да упражни контрол върху императора. Евдоксия използва своето влияние, за да свали Йоан Златоуст от патриаршеския престол през [[404]], но самата тя умира по-късно същата година.
 
След избавлението от готската заплаха, в Константинопол е започнат строежа на нов форум (Форум на Аркадий) с триумфална колона в чест на императора, въпреки че те не са завършени до края на управлението му.
През останалата част от своето управление Аркадий е под влиянието на [[Антемий (префект)|Антемий]], [[преториански префект]], който сключва примирие със Стилихон на запад. Самият Аркадий не се проявявал почти с нищо и бил по-ангажиран с това да изглежда набожен [[Християнство|християнин]], отколкото с политическите и военни въпроси. Когато умира през [[408]], той само номинално е начело на империята.
 
Аркадий след това е повлиян от своята съпруга [[Елия Евдоксия]], която успявапрез да399 г. убедиубеждава мъжа си да уволни Евтропий през [[399]]. Евдоксия среща силна съпротива в лицето на [[Йоан Златоуст]], [[патриарх на Константинопол]], който усеща, че тя използва богаството на семейството си, за да упражни контрол върху императора. Евдоксия използва своето влияние, за да свали Йоан Златоуст от патриаршеския престол през [[404]] г., но самата тя умира по-късно същата година.
[[Файл:Solidus-Arcadius-RIC 1205.jpg|thumb|left|300px|Аркадий, държащ [[лабарум]], побеждава врага.]]
 
През останалата част от своето управление Аркадий е под влиянието на [[Антемий (префект)|Антемий]], [[преториански префект]], който сключва примирие със Стилихон на запад. Самият Аркадий не се проявявал почти с нищо и бил по-ангажиран с това да изглежда набожен [[Християнство|християнин]], отколкото с политическите и военни въпроси. Когато умира през [[408]], той само номинално е начело на империята.
==Външни препратки==
 
===Външни препратки===
* [http://www.seanmultimedia.com/Pie_Arcadius_Laws.html Laws of Arcadius], извлечено от Юстиниановия ''[[Corpus Iuris Civilis]]''
* [http://www.brown.edu/Departments/Classics/bcj/11-06.html Watts, Edward, "the motifs of Imperrial authority in the bust of Arcadius"]
 
{{Commons|Arcadius}}
 
===Литература===
[[Файл:Solidus-Arcadius-RIC 1205.jpg|thumb|left|300px280px|Аркадий, държащ [[лабарум]], побеждава врага.]]
* A. Cameron and J. Long. 1993. ''Barbarians and Politics at the Court of Arcadius'' (Berkeley/Oxford)
* Thomas S. Burns: ''Barbarians within the gates of Rome. A study of Roman military policy and the barbarians, ca. 375–425 AD''. Bloomington 1994
* David Buck: ''The reign of Arcadius in Eunapius' Histories'', ''Byzantion'' 68, 1998, p. 15–46.
* Peter J. Heather: ''The Fall of the Roman Empire: A new history''. London 2005
* John H. W. G. Liebeschuetz: ''Barbarians and Bishops. Army, Church, and State in the Age of Arcadius and Chrysostom''. Clarendon Press, Oxford 1990
* Wolfgang Hagl: ''Arcadius Apis imperator: Synesios von Kyrene und sein Beitrag zum Herrscherideal der Spätantike''. Stuttgart 1997
 
{{Превод от|en|Arcadius|134634260}}
 
{{пост начало}}
{{Шаблон:Римски императори}}
{{Римски консули 365—395 г.}}
{{Превод от|en|Arcadius|134634260}}
 
[[Категория:Римски императори]]
Анонимен потребител

Навигация