Плиоцен: Разлика между версии
KPKiriloff (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: hr:Pliocen |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
[[Категория:Геология]] |
[[Категория:Геология]] |
||
[[Категория:История на Земята]] |
[[Категория:История на Земята]] |
||
[[ast:Pliocenu]] |
[[ast:Pliocenu]] |
||
Ред 25: | Ред 23: | ||
[[de:Pliozän]] |
[[de:Pliozän]] |
||
[[en:Pliocene]] |
[[en:Pliocene]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[eo:Plioceno]] |
[[eo:Plioceno]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[fa:پلیوسن]] |
[[fa:پلیوسن]] |
||
⚫ | |||
[[fr:Pliocène]] |
[[fr:Pliocène]] |
||
[[gl:Plioceno]] |
[[gl:Plioceno]] |
||
[[ |
[[he:פליוקן]] |
||
[[hi:अतिनूतन युग]] |
[[hi:अतिनूतन युग]] |
||
[[ |
[[hr:Pliocen]] |
||
⚫ | |||
[[id:Pliosen]] |
[[id:Pliosen]] |
||
[[io:Plioceno]] |
|||
[[it:Pliocene]] |
[[it:Pliocene]] |
||
[[ |
[[ja:鮮新世]] |
||
[[kk:Плиоцен]] |
[[kk:Плиоцен]] |
||
[[ko:플리오세]] |
|||
[[la:Pliocaenum]] |
[[la:Pliocaenum]] |
||
[[lb:Pliozän]] |
[[lb:Pliozän]] |
||
[[lt:Pliocenas]] |
[[lt:Pliocenas]] |
||
⚫ | |||
[[mk:Плиоцен]] |
[[mk:Плиоцен]] |
||
[[mzn:پلیوسن]] |
[[mzn:پلیوسن]] |
||
⚫ | |||
[[nl:Plioceen]] |
[[nl:Plioceen]] |
||
[[ |
[[nn:Pliocen]] |
||
[[no:Pliocen]] |
[[no:Pliocen]] |
||
[[nn:Pliocen]] |
|||
⚫ | |||
[[pl:Pliocen]] |
[[pl:Pliocen]] |
||
[[pt:Plioceno]] |
[[pt:Plioceno]] |
||
[[ro:Pliocen]] |
[[ro:Pliocen]] |
||
[[ru:Плиоцен]] |
[[ru:Плиоцен]] |
||
[[ |
[[sh:Pliocen]] |
||
[[simple:Pliocene]] |
[[simple:Pliocene]] |
||
[[sk:Pliocén]] |
[[sk:Pliocén]] |
||
[[sl:Pliocen]] |
[[sl:Pliocen]] |
||
[[ |
[[stq:Pliozän]] |
||
⚫ | |||
[[sv:Pliocen]] |
[[sv:Pliocen]] |
||
[[th:สมัยไพลโอซีน]] |
[[th:สมัยไพลโอซีน]] |
||
Ред 64: | Ред 63: | ||
[[uk:Пліоцен]] |
[[uk:Пліоцен]] |
||
[[vi:Thế Pliocen]] |
[[vi:Thế Pliocen]] |
||
⚫ | |||
[[zh:上新世]] |
[[zh:上新世]] |
||
⚫ |
Версия от 20:51, 19 септември 2011
Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
---|---|---|---|
Фанерозой | |||
Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
Неоген | 23,03 | ||
Палеоген | 65,5 | ||
Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
Юра | 199,6 | ||
Триас | 251 | ||
Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
Карбон | 359,2 | ||
Девон | 416 | ||
Силур | 443,7 | ||
Ордовик | 488,3 | ||
Камбрий | 542 | ||
Протерозой | |||
Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
Криоген | 850 | ||
Тоний | 1 000 | ||
Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
Ектасий | 1 400 | ||
Калимий | 1 600 | ||
Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
Орозирий | 2 050 | ||
Рясий | 2 300 | ||
Сидерий | 2 500 | ||
Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
Еоархай |
4 000 | ||
Хадей |
4 540 |
Плиоцен (Шаблон:Lang-en е геоложка епоха, започнала преди 5,332 милиона години и завършила преди 2,588 години. Това е втората и най-скорошна епоха от периода Неоген на Ценозойската ера. Епохата на Плиоцена се предшества от тази на Миоценa и е последван от Плейстоцена. Преди преразглеждането през 2009 г. на геоложката скала на времето, големите заледявания бяха поставяни изцяло в рамките на Плейстоцена, Сега се приема че Плиоцен също има ледников (Геласийски) период, който е продължил от преди 2,588 милиона години до преди 1,805 милиона години. Автор на термина Плиоцен е шотландският учен Чарлз Лайъл. Името идва от гръцките думи πλεῖον (pleion, "повече") и καινός (kainos "нови") и означава приблизително "продължение на последните", позовавайки се по същество на съвременните морски мекотели. Както и с други по-стари геоложки периоди, геоложките пластове, които определят началото и края са добре идентифицирани, но точните дати на началото и края на епохата са малко несигурни. Границите, определящи началото на Плиоцена, не са определени и не могат лесно да бъдат идентифицирани по целия свят, а по-скоро се определят като регионални граници между топлия Миоцен и относително по-хладния Плиоцен. За горна граница се приема началото на плейстоценските заледявания.
Растения
Промяната към климат с по-студени и сухи сезони оказва значително въздействие върху плиоценската растителност, като намаляват тропическите видове по света. Широколистните гори се увеличават, на север има предимно иглолистни гори и тундра. По всички континенти с изключение на Антарктида се разпростират ливади. Тропическите гори са ограничени в тясна ивица около екватора, като допълнение към сухите савани и пустините обхващащи в Азия и Африка.
Животински свят
Както морските, така и сухоземните животни, са по същество са съвременните, въпреки че сухоземните животни са малко по-примитивни от днешните. Първите признати хоминиди, австралопитеките, се появяват през плиоцен. Тревопасните животни се по-големи, както и специализираните хищници.