Презумпция

Презумпцията е правно-техническо средство, чрез което се установяват връзки между един известен факт от действителността, от който се съди за наличието на втори неизвестен факт, от което следват определени правни последици.

В правото презумпциите са последиците, които правораздаващите органи извличат от един известен факт за друг неизвестен факт. Чрез тях в правото се доказват факти, които са само вероятни. Презумпциите могат да бъдат законови или човешки, в зависимост от това дали са предвидени в закона или следват човешката логика. След като са споменати в изричен текст от закона, това прави законовите презумпции безспорни и категорични. От друга страна човешките презумпции са част от човешкото мислене, те са логични и юридическата обосновка често е основана на тях. Презумпциите могат да бъдат и оборими или необорими, взависимост от това дали могат да бъдат доказвани. Оборимите презумпции могат да допускат оборването на предположението за факт, който те съдържат. Законовите необорими презумпции не допускат оборването на предположението за факта, който те съдържат. Тези презумпции са сходни до фикциите, като фикциите се основават на съзнателно отклонение на действителността, а при необоримите презумпции установеното в тях предположение за факт трябва да отговаря на действителността.

Източници

• проф. Р.Ташев, Обща теория на правото

Вижте също

• Ignorantia juris non excusat
• Фикция (право)