Съсловие

Съсловието е социален слой или обществена група, чийто членове се различават от останалата част от населението по своя правен статут. За разлика от класите, съсловията имат обичаен произход, т.е. те са се формирали и обособили исторически в продължение на продължителен период от време.

Класическо разделение

Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва трите:

1. аристокрацията;
2. духовенството и
3. обикновените хора.

По време на стария ред с просвещението, във водещата европейска страна - Франция, последното съсловие става популярно като Третото съсловие и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче са наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява т.нар. буржоазия, т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация.

На европейските съсловия в индийското и китайско общества отговарят кастите. В САЩ, поради липсата на средновековна история на страната, такова разделение или разграничение липсва, т.е. няма (виж и богат, беден).

Съсловия в Древна Гърция

В книга VIII, "държавата", Платон предава за три класа древни гърци:

1. владетели, философи;
2. войни-стражи;
3. демиург.

Съсловия в Древен Рим

• Нобилитет
• Патриции
  • Сенатори
  • Конници
• Плебс

Римският пример е следван и през средновековието, като местото на нобилите е заето от духовенството. В Англия третото съсловие формира т.нар. общинници (Шаблон:Lang-en) включващи и нисшето духовенство. Първите две са аристокрацията (Шаблон:Lang-en) и висшето духовенство (Шаблон:Lang-en).

Съсловия в Средновековна България

Съсловията в българските земи са били царските властели, божиите служители (духовенството) и простолюдието.

Съсловия в Русия

В Русия има разлика в съсловната структура на обществото по времето на Руското царство и Руската империя.

Първоначално са обособени две главни функционално - на тегобниците, т.е. на онези "обременени" с фиска и на дължащите служба на властта в лицето на царя (ангария).

Привилегировани съсловия са традиционната аристокрация - болярите (виж Болярска дума), нисшата аристокрация наричана дворянство, а римското съсловие на конниците е заменено от стрелците.

Извън данъкоплатците, т.е. в съсловията дължащи служба са крепостните селяни по силата на крепостното право и посадските люди, особено съсловие дължащо многобройни повинности.

В Руското царство и империя е имало до 1861 г. и едно нисше съсловие на холопите.

В руското общество през втората половина на XVIII век е имало следното съсловно деление:

• Дворянство, което се е поделяло на потомствено и по лични заслуги;
• Духовенство;
• Почетни граждани;
• Купечество (търговците отговарящи на френската буржоазия);
• Разночинци;
• Мещанство (еснафите);
• Казачество;
• Селяни, които са се поделяли на лично свободни единодворци и държавни селяни, а също и на зависими от феодала отделени селяни (оброци) и същински напълно крепостни селяни.

Руският православен клир традиционно се е поделял на бял (еноряшки) и черен (монашески).

Търговците в края на XVIII век са разделени на три гилдии, в зависимост от размера на капитала.

Тези, които не са принадлежали към никое съсловие са били известни като разночинници, т.е. обикновени хора.

Руските селяни в зависимост от това на чия земя живеят са се поделяли на такива:

1. обитаващи и обработващи държавни земи;
2. на помешници;
3. на императорското семейство и на
4. придадена към предприятие или стопанство (отделени селяни).

Източници

• Великата френска революция от Вилхелм Блос, ISBN 978-954-8898-07-2; Стара Франция - стр. 5-25;

Вижте също

• Еманципация
• Революция
• Свобода, равенство, братство
• Класи
• Размисли за революцията във Франция
• Романтизъм