Разлика между версии на „Пастирски кръстоносен поход“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
'''Пастирски кръстоносен поход''' т.е. Кръстоносен поход на Пастирите ([[Френски език|френски]]:''Croisade des Pastoureaux'') се отнася до два отделни импровизирани похода отпрез [[1251]] и [[1320]] г., извършени от френски селяни. И двата похода не успяват да достигнат до Светите земи, оставайкикато остават във Франция, нападайкии нападат духовници, едрата буржоазия и евреите. И в двата случая кръстоносците са спряни от кралската власт.
 
== Първи поход ==
{{Кръстоносни походи}}
=== Предпоставки ===
В [[1248]] френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] заминава за светите земи, за да се бие в [[Седми кръстоносен поход|Седмия кръстоносен поход]] за освобождението на Светите земи, оставяйки управлението на страната в ръцете на майка си [[Бланш Кастилска]], която поема поста Регент. Една година по-късно в Париж пристига новина за загубата на Луи в Египет и пленяването му. Залавянето на краля предизвиква смут из цялото кралство, и води до началото на похода.
 
=== Похода ===
[[Файл:C croisade7 prisonnier1.jpg|ляво|мини|Затворничеството на Луи IX]]
ПокрайОколо [[Великден]] [[1251]] в Северна Франция се появява човек, известен само като Магистъра на Унгария , който твърди, че получавае получил видение, в което [[Богородица]] му заръчва да събере хората на Франция и да замине за Светите земи на помощ на краля. Бързо събира последователи и скоро започва да ги подготвя за Кръстоносенкръстоносен поход без разрешението на Църкватацърквата. Появяват се групи в Пикардия, Бредант, Лорен и Бургундия, съставящии се образува армия, наброяваща приблизително 60 000 души. Към тях се присъединяват и дребни престъпници, джебчии и проститутки.
 
Още от началото походапоходът се насочва срещу привилегированите слоеве, първо срещу [[Доминикански орден|Доминиканските монаси]], смятани от Пастирите за основна причина за заминаването на краля. Противопоставят се на църковните власти, нападайкикато нападат епископски дворци и манастири избивайкии избиват духовниците.
 
По молба на Бланш Кастилска пристигат в Париж, където МагистъраМагистърът се среща лично с кралицата-майка, която се надява Пастиритепастирите да заминат за Светите земи и да освободят сина ѝ. Поради опасения, че Магистъра може да е отговорен и за предходния Детски кръстоносен поход, дейността на Пастирите е ограничена в Париж. Там те преследват и убиват свещеници и монаси, изхвърляйки телата им в [[Сена]]. Заради тях [[Сорбона|Парижкия Университет]] затваря врати.
 
Пастирите напуска Париж и се разделя на няколко групи. В [[Руан]], те прогонват епископа и свещениците му от катедралата. По-късно потеглят към [[Тур (град)|Тур]], където нападат Доминиканскитедоминиканските манастири и оскверняват църквите.
 
Друга група, водена от Магистъра, навлиза в [[Орлеан]], прогонвайкикато прогонва епископа, убиватубива свещеници и ги захвърлятзахвърля в [[Лоара]], влизайки в бой със студенти от Орлеанския университет. Насочват се към Амиен, където нападат еврейски семейства.
 
Бланш Кастилска, осъзнала опасността, насочва кралските офицери срещу тях. Прави се опит да бъдат заловени в Бурж. Впоследствие Магистъра и неговите последователи са избити при съпротива. Някои са преследвани до долината на [[Рона]] и [[Марсилия]]. В [[Бордо]], успелите да се измъкнат са довършени от Симон дьо Монфокон, губернатор на Гиана, който по заповед на краля хвърля лично водача им в Гарона.
 
Точния брой на жертвите от набезите на Пастиритепастирите не е ясен. След премахването им във Франция, съседните държави вземат мерки пастирчетатапастирите да не преминат в техни земи. [[Инокентий IV (папа)|Папа Инокентий IV]] обявява пастирчетатапастирите за еретици, отлъчвайки ги от църквата.
 
== Втори поход ==
=== Предпоставки ===
В началото на [[1320]] се случват две големи събития. Първото, мирът между Френския крал и фландърския граф лишава голяма част от военно настроеното френско население безот полевъзможност за изява. Другото е слух, за заразяването на големи водни източници с проказа, планирано и организирано от испанските маври и френските евреи. Комбинацията от двете, води до жестоки прояви на насилие срещу евреи и прокажени из цяла Франция, между които и надиганетобунта на Пастирчетатапастирите.
 
=== Походът===
[[Image:Crociata_dei_Pastori.jpg|дясно|мини|Пастирския поход, миниатюра, 15 век‎]]
Вторият поход започва през [[май]] [[1320]] г. От къде точно започва походът и защо не е ясно. Някои твърдят, че е дело на разпопен монах, други - че започва от видение, явило се на норманско овчарче. Първоначалната цел на похода е, както и предишния път, освобождението на Светите земи от мюсюлманите, като потегля към Испания. За похода френския писател [[Морис Дрюон]] пише в своя роман Френската вълчица:
 
{{цитат|Какъв сляп и мъгляво мистичен пророк, какви примитивни мечти за святост и приключение, каква безмерна нищета, какъв умищожителен бяс внезапно подтикна момчета и момичета от селата, овчари, говедари, свинари, чирачета, малки предачки, почти всички от петнайсет до двайсет годишна възраст, да напуснат семействата си, домовете си за да се включат в бродещи босоноги банди, без пари, без храна. Някаква неясна идея за кръстоносен поход, дала тласък на това масово бягство.|}}
 
 
На [[3 май]] групата навлиза в Париж, където застават пред двореца на краля и настояват той да застане начело на похода, но той отказва да говори с тях. Пастирчетата нападат затвора Шатле и плячкосват абатство Сен-Жермен-де-Пре, след което продължават на юг. Както преди, към кръстоносците се присъединяват и престъпници. Дрюон пише:
Анонимен потребител

Навигация