Любен Беров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Amirobot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: he:ליובן ברוב
к.
Ред 57: Ред 57:
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Преподаватели в УНСС]]
[[Категория:Преподаватели в УНСС]]
[[Категория:Български политици след 1989]]
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]
[[Категория:Български политици след 1989]]
[[Категория:Министър-председатели на България]]
[[Категория:Министър-председатели на България]]
[[Категория:Външни министри на България]]
[[Категория:Външни министри на България]]
[[Категория:Стопанска история на България]]


[[de:Ljuben Berow]]
[[de:Ljuben Berow]]

Версия от 17:53, 24 септември 2011

Любен Беров
български политик
L.berov.jpg

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Работил вУниверситет за национално и световно стопанство
Българска академия на науките
Любен Беров в Общомедия

Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 80-то правителство на България.

Биография

Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София.[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. - икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]

Преподавателска и научна дейност

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976),[1] посветена на революцията на цените на Балканите през XVI-XVII век. Той е ръководител на Катедра "Стопанска история", заместник-декан и декан.

След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките.[1] Избран е за "старши член" на колегията на колежа "Св. Антони" при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден "Кирил и Методий", I степен (1980).

Политическа и стопанска дейност

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,[1] подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа" АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София.

Семейство

Любен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.

Библиография

Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

  • Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
  • Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
  • Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
  • Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
  • Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
  • Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
  • Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
  • Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
  • България“ (1984)
  • История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
  • Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
  • Развитието на индустрията в България 1884-1947 г.“ (1989)
  • Стопанска история“ (1994)
  • История на света“ (1996)

Бележки

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 52-53.