Любен Беров: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: he:ליובן ברוב |
к. |
||
Ред 57: | Ред 57: | ||
[[Категория:Български историци]] |
[[Категория:Български историци]] |
||
[[Категория:Преподаватели в УНСС]] |
[[Категория:Преподаватели в УНСС]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]] |
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Министър-председатели на България]] |
[[Категория:Министър-председатели на България]] |
||
[[Категория:Външни министри на България]] |
[[Категория:Външни министри на България]] |
||
[[Категория:Стопанска история на България]] |
|||
[[de:Ljuben Berow]] |
[[de:Ljuben Berow]] |
Версия от 17:53, 24 септември 2011
Любен Беров | |
български политик | |
L.berov.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Работил в | Университет за национално и световно стопанство Българска академия на науките |
Любен Беров в Общомедия |
Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 80-то правителство на България.
Биография
Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София.[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. - икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]
Преподавателска и научна дейност
Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976),[1] посветена на революцията на цените на Балканите през XVI-XVII век. Той е ръководител на Катедра "Стопанска история", заместник-декан и декан.
След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките.[1] Избран е за "старши член" на колегията на колежа "Св. Антони" при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.
Носител е на орден "Кирил и Методий", I степен (1980).
Политическа и стопанска дейност
През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,[1] подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.
От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа" АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София.
Семейство
Любен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.
Библиография
Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.
- „Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
- „Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
- „Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
- „Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
- „Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
- „Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
- „Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
- „Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
- „България“ (1984)
- „История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
- „Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
- „Развитието на индустрията в България 1884-1947 г.“ (1989)
- „Стопанска история“ (1994)
- „История на света“ (1996)
Бележки
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 52-53.
|
|