Челюскин (параход)

„Челюскин“

„Челюскин“ е съветски параход, подсилен да плава през полярен лед, който става заклещен във водите на Северния ледовит океан по време на своето плаване от Мурманск до Владивосток - по Северния морски път. Целта на експедицията е да се установи възможността да се премине Северния морски път с обикновен кораб в един плавателен сезон.

Параходът е построен през 1933 г. в Дания от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Имал водоизместимост 7,5 хил. тона. Параходът е спуснат на вода на 11 март 1933 под своето първо име „Лена“, тъй като е бил предназначен да пътува между устието на река Лена и Владивосток. На 19 юни 1933 г. му е дадено друго име, в чест на Семьон Челюскин - руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция 1733—1743 г.

Експедицията се ръководи от Ото Шмид, а капитан на „Челюскин“ е Владимир Воронин. На борда имало 112 души, пътници и екипаж.

Плаване

Параходът „Челюскин“ тръгва от Мурманск към Владивосток на 2 август 1933 със 112 пътници на борда. На 19 септември ледове заобиколили кораба. Корабът се опитал да излезе от този плен като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа и в кораба прониква вода и пътниците се готвят да го напуснат. На 13 февруари „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.

Евакуация

Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да бъде използвана за кацане. Жителите на чукотското селище Ванкарем също за няколко дни обособяват писта. Първият самолет, който достига до челюскинци е пилотиран от Анатоли Ляпидевски. На 5 март, със своят АНТ-4 той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на 7 април. За седмица летците Сигизмунд Леваневски, Василий Молоков, Николай Каманин, Маврикий Слепньов, Михаил Водопянов и Иван Доронин пренасят останалите челюскинци. Последният рейс е направен на 13 април 1934 г. Общо са направени 24 рейса. Летците, пренесли спасените до Владивосток, стават първите Герои на Съветския съюз и били наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.

Издирване на кораба

Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналия съд. Експедициите от 1974 и 1978(9) г. били безрезултатни. През септември 1989 г. за намирането на „Челюскин“ съобщава американския учен Сергей Мелников, член на Географското дружество на САЩ. Не са представени обаче никакви веществени доказателства.

По повод 70-годишнината на „Челюскин“ е организирана подводна археологическа експедиция „Челюскин-70“. През 2004 г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро станало ясно, че това е грешка.

През септември 2006 г. участниците в експедицията „Челюскин-70“ заявили, че са намерили потъналия параход „Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала били изпратени в Копенхаген, в корабостроителната фирма, която построила „Челюскин“. Проведеният там анализ и експертиза щели да позволят обекта да се идентифицира с пълна увереност. Чак след това той щял да бъде признат за археологически обект и фрагментите от него щели да бъдат музейни експонати.

През февруари следващата година, експертите заключават, че намереното е наистина част от легендарния кораб.

Външни препратки

• Челюскин-70 — Официален сайт на подводната археологическа експедиция
• Челюскиниада
• Тайна експедиция на "Челюскин" — версията на Едуарда Белимов.
• Истината за експедицията на "Челюскин" — Лазар Фрейдгейм, Промышленные ведомости (Москва), № 006, 29.6.2005. Опровержение на версията на Е. Белимов.