Данаил Попов: Разлика между версии
м Премахнати редакции на Inot (б.), към версия на Maymay |
м Премахната редакция 4281991 на Алиса Селезньова (б.) |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата=[[1 януари]] [[1840]] | |
| роден-дата=[[1 януари]] [[1840]] | |
||
| роден-място=[[Плевен]], днес [[България]] |
| роден-място=[[Плевен]], днес [[България]]) |
||
| починал-дата=[[12 април]] [[1909]] | |
| починал-дата=[[12 април]] [[1909]] | |
||
| починал-място= |
| починал-място=[[Турну Мъгуреле]], [[Румъния]] |
||
}} |
}} |
||
'''Данаил Христов Попов''' е български революционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60 - 70-те години на [[19 век]], един от най-близките съратници и често наричан „първата ръка“ на [[Васил Левски]]. Именно от дома на Попов в [[Румъния]] Апостола тръгва към България. С негова препоръка през [[1869]] г. Апостолът създава в град [[Плевен]] първия в страната местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]]. |
'''Данаил Христов Попов''' е български революционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60 - 70-те години на [[19 век]], един от най-близките съратници и често наричан „първата ръка“ на [[Васил Левски]]. Именно от дома на Попов в [[Румъния]] Апостола тръгва към България. С негова препоръка през [[1869]] г. Апостолът създава в град [[Плевен]] първия в страната местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]]. |
||
== Биография == |
|||
Бащата на Данаил Хр. Попов е бил свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.<ref name="Opalchentsite">{{cite book | last = Панков | first = Илия | year = 1993 | title = Опълченците от Плевенския край| publisher = Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ | location = София}}</ref>. |
|||
=== Ранни години === |
|||
| ⚫ | |||
От [[1850]] г. до [[1856]] г. Данаил учи в Плевенското шестокласно училище. |
|||
{{Военна история на България-мъниче}} |
|||
През [[1857]] г. Данаил Попов заминава за [[Румъния]], за да продължи образованието си, но по това време баща му умира и поради липса на средства той става словослагател в печатницата „Романов – Расидеску“ в [[Букурещ]]. През време на работата си в печатницата Данаил усвоява [[немски]], [[руски]], [[френски]] и [[гръцки]] език. |
|||
Срещите на Данаил в печатницата с [[Георги Раковски]], оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. |
|||
Под влиянието и ръководството на Раковски, Данаил Хр. Попов, напуска печатницата и е изпратен в Галац където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 г. - 1861 г.) и урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.<ref name="Opalchentsite" /> |
|||
През [[1863]] г. Данаил Попов се установява в [[Турну Мъгуреле]], където се залавя с търговия и си създава добро материално положение. Данаил закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси. |
|||
=== Революционна дейност === |
|||
През периода [[1866]] г. - [[1868]] г. Данаил Попов влиза в революционната организация и се проявява като енергичен член на ТБЦК и организацията на бунтовните чети. Той подпомага организирането и изпращането в България през 1867 г. на четите на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. През 1868 г., със свои средства той подпомага четите на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]].<ref name="Opalchentsite" /> |
|||
През [[1869]] г. в дома на Данаил Попов идват [[Васил Левски]], Христо Иванов – Големия и Иван Македончето и заедно с по-будни българи в Турну Мъгуреле основават бунтовен комитет, за председател на който избират Данаил Попов.<ref name="Vasil Levski">{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография| publisher = Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата | location = София}}</ref>. |
|||
Най-голяма заслуга на Данаил Хр. Попов в Българската националноосвободителна борба е ролята му при изграждане на вътрешната революционна организация (1868 г. – 1872 г.) от Васил Левски. |
|||
Изработен е печат на БРЦК, който по-късно Данаил Попов предава на Левски. |
|||
Почти цялата кореспонденция на Васил Левски, когато преминава в България за организиране на местните революционни комитети с емигрантските групи и отделни дейци в Русия, Румъния и Сърбия, минава през ръцете на Данаил Попов. Той единствен има право да чете всички получавани от Левски и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" /> |
|||
За голямото доверие, което Левски и БРЦК – Ловеч, имат на Данаил Попов, говори фактът, че те натоварват него и [[Ангел Кънчев]] с отговорната задача да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ. |
|||
Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на Вътрешната революционна организация и на шифри пароли за тайната поща. |
|||
Данаил Попов сам закупува 50 револвера и 15 000 патрона, поръчани му от БРЦК – Ловеч. От Лиеж, Белгия, доставя три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и на Ангел Кънчев.<ref name="Opalchentsite" /> |
|||
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.<ref name="Vasil Levski" /> |
|||
== Източници == |
|||
<references/> |
|||
{{СОРТКАТ:Попов, Данаил}} |
|||
| ⚫ | |||
Версия от 11:14, 30 септември 2011
| Данаил Попов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Данаил Христов Попов е български революционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60 - 70-те години на 19 век, един от най-близките съратници и често наричан „първата ръка“ на Васил Левски. Именно от дома на Попов в Румъния Апостола тръгва към България. С негова препоръка през 1869 г. Апостолът създава в град Плевен първия в страната местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация.
Биография
Бащата на Данаил Хр. Попов е бил свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.[1].
Ранни години
От 1850 г. до 1856 г. Данаил учи в Плевенското шестокласно училище. През 1857 г. Данаил Попов заминава за Румъния, за да продължи образованието си, но по това време баща му умира и поради липса на средства той става словослагател в печатницата „Романов – Расидеску“ в Букурещ. През време на работата си в печатницата Данаил усвоява немски, руски, френски и гръцки език.
Срещите на Данаил в печатницата с Георги Раковски, оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода.
Под влиянието и ръководството на Раковски, Данаил Хр. Попов, напуска печатницата и е изпратен в Галац където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 г. - 1861 г.) и урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.[1]
През 1863 г. Данаил Попов се установява в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и си създава добро материално положение. Данаил закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.
Революционна дейност
През периода 1866 г. - 1868 г. Данаил Попов влиза в революционната организация и се проявява като енергичен член на ТБЦК и организацията на бунтовните чети. Той подпомага организирането и изпращането в България през 1867 г. на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов. През 1868 г., със свои средства той подпомага четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.[1]
През 1869 г. в дома на Данаил Попов идват Васил Левски, Христо Иванов – Големия и Иван Македончето и заедно с по-будни българи в Турну Мъгуреле основават бунтовен комитет, за председател на който избират Данаил Попов.[2].
Най-голяма заслуга на Данаил Хр. Попов в Българската националноосвободителна борба е ролята му при изграждане на вътрешната революционна организация (1868 г. – 1872 г.) от Васил Левски.
Изработен е печат на БРЦК, който по-късно Данаил Попов предава на Левски.
Почти цялата кореспонденция на Васил Левски, когато преминава в България за организиране на местните революционни комитети с емигрантските групи и отделни дейци в Русия, Румъния и Сърбия, минава през ръцете на Данаил Попов. Той единствен има право да чете всички получавани от Левски и за Левски писма и да взима копия от тях.[2]
За голямото доверие, което Левски и БРЦК – Ловеч, имат на Данаил Попов, говори фактът, че те натоварват него и Ангел Кънчев с отговорната задача да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.
Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на Вътрешната революционна организация и на шифри пароли за тайната поща.
Данаил Попов сам закупува 50 револвера и 15 000 патрона, поръчани му от БРЦК – Ловеч. От Лиеж, Белгия, доставя три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и на Ангел Кънчев.[1]
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.[2]