Айдемир

Айдемир
Айдемир 44.09778, 27.169115 Айдемир
Общи данни
Население	6120 души (15 март 2024 г.) 94,5 души/km²
Землище	64.745 km²
Надм. височина	39 m
Пощ. код	7538
Тел. код	08675
МПС код	СС
ЕКАТТЕ	00895
Администрация
Държава	България
Област	Силистра
Община    – кмет	Силистра Александър Сабанов (независим политик; 2023)
Кметство    – кмет	Айдемир Денчо Георгиев (ДСИ, НВ)
Айдемир в Общомедия

Айдемир е село в Североизточна България. То се намира в община Силистра, Област Силистра.

География

Айдемир е най-голямото село в България по площ и по брой на населението. Намира се в Североизточна България на 6 км западно от гр. Силистра и 2 км южно от р. Дунав. Разположено е в долината на реката в Айдемирската низина и е с обща площ 1115 дка.. През селото минава републикански път, свързващ Силистра с Русе. Селото се състои от три части - Татарица, Айдемир и ж.к. "Деленки". В Татарица все още живеят потомци на донски казаци, староверци, прогонени през 17-ти век от реформите на цар Петър Велики в Русия.

История

За известен период селото се е наричало Княз Хесенски в чест на княз Александър Батенберг. През 1924 в близост до него са открити сребърни монети от времето на цар Иван Александър.

Селото възниква през османското владичество. Споменава се в турските документи от 1620 г. като Айа Тимур (светец Тимур), от 1675 г. като Айдемир, а от 1792 г. - Айтемир. По Букурещкия мирен договор (1913) остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба (1940). Селото е слято с гр. Силистра през 1970 г. През 1976 г. е обявено за самостоятелно село и център на община.

В Айдемир през различни години се преселват българи от други краища на страната. Така напр. през 1940-та година, когато по Крайовската спогодба се освобождава Южна Добруджа, тук се заселват алмалийци - жители на село Алмали в Северна Добруджа. От с. Ябълково, Хасковско са дошли т.нар. гребенци. Шиковци са балканджии, преселили се на север от Котленския край. До 40-та година кв."Деленките" са били населени с македонци (арумъни). великоруските заселници намират убежище в Турция след потушаването на Булавинския бунт в Русия и основават с. Татарица. В 1881 г. от 332 души население в Татарица 264 са староверци. Гордостта от произхода на това население го кара да се събира в компактни села без да се смесва с останалите други народности, език и вяра. Прадедите дошли от бреговете на Дон били 16 семейства. По-късно от Румъния (от района на Констанца) идват още 60. В началото на миналия век са станали повече от 300. Всяко семейство имало по 6-10 деца. Днес Татарица е квартал на с. Айдемир, след като е присъединено през 1955 година. Според проучване на Института по славяноведения на Руската Академия на Науките направено през 2006 г. жителите на старообрядческите руски села извън Русия, са успели да съхранят традициите, културата, фолклора и приложните изкуства, като това би могло да ни даде частична представа за руския бит през XVII век...

Културноисторически и приородни паметници

Църквата в Татарица Покров Пресветой Богородице'' В началото си църквата е била само параклис, но богослужения също са били изпълнявани, а след това се достроява и освещава и получава вид, подобен на сегашния. Историята на храма помни един пожар и много опити за грабеж. За изграждането на външния вид на църквата са използвани модели на други православни храмове.

Църквата има правоъгълна форма – оприличава на кораб, носещ се по вълните на житейското море и и само в истинската църква е спасението на хората от всички житейски скърби и проблеми.

В покривната част е устроена глава – на която е поставена осемиращен кръст (руски, старообряден) – за слава на Исус Христос, разпънат на кръста. В края на храма е издигната камбанария със седем камбани, за благовещ явена към блаослужения и възвещаване на неприсъствуващите за действията в храма или за някакво известяване за нещо случило се. Вътре храма се състои от три части: олтар, средна и притвор (паперт).

Олтар – главната част и е предназначена за свещенниците, недостъпна е за обикновените хора без нужда - благословията на свещенника, жените нямат право да влизат там. Олтарът се намира в източната част на храма а входът(изходът) в западната – в знак, християните се отдаличават от тъмнината към светлината – Исус Христос. (Светлината символизира Исус Христос – изтокът му е силата, изток е винаги високо). В средата на олтара има пристол (украсена маса), защото по време на божествена литургия невидимо присъства Исус Христос – Царят на царете.

Всеки храм носи име в памет на някакво събитие в житието на Исус Христос, Божията майка или в памет на светите апостоли и техните угодници. Този Храм е- Покров Богородичен.В средата на олтара има пристол (окрасена маса), защотоповреме на божествена литургия невидимо присъства Исус Христос – царят на царете. Това е светлина на храма и докосването до нея се разрешава само на свещенослужителите, където боравят, само при подготовка на тайнствата. Тук се намират и светите мощи на храма, евантилието, дарохранителница и кръста. В ляво на олтара има друга маса – „жертвеник”, казва се така, защто на нея се прави безкръвна жертва и се приемат просфори в памет на живи и умрели. Олтарът е разделен от средната част чрез иконостас с три врати – северна, южна и главна, двукрилна завеса – аредия (царски двери). Нарече ни са „царски” защото се приема че по време на великия ход в светите Дарове влиза и царят на славата – Христос.От дясно на царските двери на иконостася е изобразен Исус Христос, от дясно – Божията майка, под тях тайната вечеря, а над тях четирите авангелита и благовещението на Пресвета Богоридица. По-горе е описано битието на Исус Христос, над него са изобразени светите апостоли и пророци, а най-горе светия кръст.След иконостася под централната част на храма се намира амвоня, а в двете му страни се намира клирося – за певците и светците. В краищата им са поставени хоруви, необходими при църковни рождения. В края към изходът частта се нарича притвор (паперт), това е мястото за неприелите светото кръщение или неизповядалите се грешници.В средната част най-близо към олтара стоят мъжете, а към изхода жените.Частите, естетично са разделени с декоративни стени по които по подобие на иконостатся са поставени икони на скандилав по които се поставят свещи, също така до тях има свещници.В мъжката част(от десно) е поставена имитация на Кръста Господен с плащеница.От върха на основният купол към амвоня се спуска като полюлей голям свещник. Над паперта се издига камбанарията. Говори се, че най-голямата камбана е била дадена от руски богатири и е имало голямо количество златен примес. Чувала се е на много голямо разстоянием, но през 1939 година е имало голям пожар, камбаната е паднала от високо и се е счупила. Тогавашните власти усещаики, че няма кои да разбере количесвотона златния примес, при претопяването за ново изливане извличат златото. Така говорят хората, защото гласът на новата къмбана бил по-различен и не е ехтял така на далеч, както предишната. Храмът в Татарица "Покров на Св. Богородица" е един автентичен архитектурен паметник съхраняващ и помнещ историята на селото и заселниците му още от идването им от далечна Русия. И до ден днешен той продължава да крепи и поддържа старообрядческия православен дух в тях. За това той заслужава да бъде съхранен и пазен.

“Света Троица” Църквата “Света Троица” в с. Айдемир е построена от руските воини през 1829 година. Тук се пазят два свещника, направени от дулата на руски пушки, многобройни ценни ръкописи, някои от които са писани на пергамент. Камбаната е подарена от руски войници по време на една руско-турски войни, които са се водили на територията на селото. Те се наричат от хората “руски свещници” и се тачат с особена любов заедно с оцелели части от хоругви и примитивно рисувани икони от онова време. Културен паметник “Света троица” е от 1929 г. с ценни икони от периода на упадъка на Тревненската художествена школа и иконопис. Сега тя не е реставрирана, но е паметник на културата и се ползва за тъжни ритуали и Православни празници. Годишно той се посещава освен от населението на с. Айдемир, но и от български и чуждестранни туристи.

Икономика

Икономиката в това населено място е развита, в покрайнините на с. Айдемир има множество предприятия от всякакъв вид(Каумет,Фазерлес, Галакс ойл и др.) Има КПП с действащ ферибот, който служи за транспорт през р. Дунав. В тези предприятия се откриват много работни места. Предстои изграждане на минирафинерия и обособяване на индустриална зона.

Транспорт

Транспортът се обслужва от две линии:

№2 - Римска гробница, ДАП, Технополис, Вапцаров, Янко Тодоров, Сан Стефано, Полиция, Стара Автогара, Болница, Извори, Аврора, Хром, Меком, Деленки, Айдемир - център, Айдемир - ОУ"Христо Ботев", Айдемир - Баба Яна, Татарица 

№22 - ДАП, Триъгълниците, Изток, Технополис, Вапцаров, Янко Тодоров, Сан Стефано, Полиция, Стара Автогара, Болница, Извори, Аврора, Хром, Меком, Деленки, Айдемир - център, Айдемир - ОУ"Христо Ботев", Айдемир - Баба Яна, ЗК Айдемир, Разклона за манастира, с.Сребърна, с.Ветрен

Личности

• Никола Атанасов (1867-1960), писател, роден в Айдемир

Други

Футбол

Селото има собствен футболен клуб - ФК "Айдемир".

Външни препратки

• Сайт на село Айдемир
• Снимки от Татарица