Константин IX Мономах: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25: Ред 25:
| герб =
| герб =
}}
}}

[[File:Map Byzantine Empire 1045 el.svg|thumb|right|300px|Карта на Византийската империя (1045).]]
'''Константин IX Мономах''' (по други изчисления X или XI: Мономах – фамилно име, около 1000 – 11 януари 1055) византийски император ([[11 юни]] [[1042]] – [[11 януари]] [[1055]]). Идва на трона след като се оженва за императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]].
'''Константин IX Мономах''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος Θ΄ Μονομάχος}}) (по други изчисления X или XI; Мономах – фамилно име, гр. ''"сражаващият се сам"'') е византийски император ([[11 юни]] [[1042]] – [[11 януари]] [[1055]]). Идва на трона след като се оженва за императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]].


== Кариера ==
== Кариера ==


По време на управлението на [[Роман III Аргир]] ([[1028]]-[[1034]]), на който Константин е зет, той бил приближен на императорския двор и се понравил на императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Така възбудил опасения у придворните, че като фаворит той възможен съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на [[Михаил IV Пафлагон]] (1034-1041) Константин е отправен на заточение в [[Митилини]], на остров [[Лесбос]], което продължило през цялото управление на Михаил IV и [[Михаил V Калафат]] (1041-1042).
Фамилията му, на която е последен представител, има вероятно арменски произход. Много от предците му, включително и баща му, са били съдии. По време на управлението на [[Роман III Аргир]] ([[1028]]-[[1034]]), на който Константин Мономах е зет, той бил приближен на императорския двор и се понравил на императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Така възбудил опасения у придворните, че като фаворит той възможен съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на [[Михаил IV Пафлагон]] (1034-1041) Константин е отправен на заточение в [[Митилини]], на остров [[Лесбос]], което продължило през цялото управление на Михаил IV и [[Михаил V Калафат]] (1041-1042).


=== Възкачване ===
=== Възкачване ===
След свалянето на Михаил V, Мономах бил върнат в [[Константинопол]], където се оженил за Зоя и бил коронован като император. Константин бил приблизително 20 години по-млад от жена си, а в момента на брака тя била вече към шейсет годишна. До 1050 г. управлявал заедно със Зоя и нейната сестра Теодора, а от 1050 г., след смъртта на Зоя, заедно с Теодора. Лекомислен, жаден за наслаждения Константин почти не се интересувал от държавните дела, което не ги разстройвало толкова благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм.
След свалянето на Михаил V, Мономах бил върнат в [[Константинопол]], където се оженил за Зоя и бил коронован като император. Константин бил приблизително 20 години по-млад от жена си, а в момента на брака тя била вече към шейсет годишна. До 1050 г. Константин IX Мономах управлява заедно със Зоя и нейната сестра Теодора, а от 1050 г., след смъртта на Зоя заедно с Теодора. В края на живота си развива заболяване, което довежда до загубата на умствените способности и частична парализа на крайниците. Умира на [[11 януари]] [[1055]] година.
== Управление ==
Щедър, но лекомислен и жаден за наслаждения Константин, почти не се интересувал от държавните дела, което не ги разстройвало толкова само благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм. Като цяло управлението му се оказва пагубно за Византия.

=== Опозиция и въстания ===
[[File:Map Byzantine Empire 1045 el.svg|thumb|right|300px|Карта на Византийската империя (1045).]]
Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род [[Склир]], [[Склирен]], живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довела до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въздигането на рода Склир и от страна на привържениците на [[Македонска династия|Македонската династия]], опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен.

Въстанието на пълководеца [[Георги Маниак]], личен враг на Склир (1042-1043), било потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха [[Стефан Севастофор]]. Последният скоро бил изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, [[Лъв Лампрос]], който бил ослепен и умрял от изтезания. През 1044 г. в столицата е осуетен бунт сред народа, устроен от противниците на императора, които пуснали слуха че императриците Зоя и Теодора са детронирани. Само публичното появяване на императриците пред тълпата, спасява Константин Мономах от линчуване.

През [[1047]] година избухнало въстание на [[Лъв Торнак]], около който се групирала македонската партия и към който се присъединили почти всички тракийски градове. Лъв обсадил столицата, но бил принуден да отстъпи; много от привържениците му изменили, бил пленен с хитрост и ослепен. Така били неуспешни и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.

=== Вътрешна политика ===
Константин IX съградил манастира „Свети Георги” в Манганах, при който били устроени странноприемница, дом и убежища за престарели и недъгави. Покровителства архитектурата, изкуството и литературата. Сред приближените в двора му е интелектуалецът [[Михаил Псел]].


От вътрешните мерки по времето на Константин важно устройство за особените учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси” – в началото и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), съдебните дела, начело на които бил поставен специален министър на юстициите. Константин Мономах приема големи данъчни облекчения за едрата аристокрация. Толерира претенциите на столичните чиновници за постове и награди. Допринася за утвържването на феодалната система [[прония]] във Византия. Тези мерки довеждат до влошаване на общото положение на населението в империята и до отслабването на военните сили.
==== Опозиция и въстания ====
Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род [[Склир]], [[Склирен]], живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довела до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въдигането на рода Склир и от страна на привържениците на [[Македонска династия|Македонската династия]], опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен. Въстанието на пълководеца [[Георги Маниак]], личен враг на Склир (1042-1043), било потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха [[Стефан Севастофор]]. Последният скоро бил изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, [[Лъв Лампрос]], който бил ослепен и умрял от изтезания.


=== Външна политика ===
През [[1047]] година избухнало въстание на Лъв Торнак, около който се групирала македонската партия и към който се присъединили почти всички македонски градове. Лъв обсадил столицата, но бил принуден да отстъпи; много от привържениците му изменили, бил пленен с хитрост и ослепен. Така били неуспешни и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.
През 1045 г. ромеите анексират арменското царство [[Ани (град)|Ани]]. През 1046 г. е установен първият контакт със селджукските турци, които са изместили арабите като основен съсед и противник на Византия в Мала Азия и в следващите векове предстояло да завладеят повечето от византийските земи на изток. След сражения в 1048 г. е сключено примирие с турския владетел [[Тогрул I]]. Под влияние на столичната бюрокрация, императора съкращава военните сили в Анатолия през 1053 г., с цел да избегне финансови трудности. Така източните граници на империята остават зле защитени и изложени на бъдещите турски атаки.


На Балканите положението на империята също не е добро. Военните бунтове отслабват византийската защита в земите на Тракия, разорени при голямото нашествие на [[печенеги]]те от север през 1048-9 година. В продължение на пет години печенегите се отдават на безнаказан грабеж.
==== Вътрешна политика ====
Константин IX съградил манастира „Свети Георги” в Манганах, при който били устроени странноприемница, дом и убежища за престарели и недъгави. Покровителства изкуството и литературата. Сред приближените в двора му е интелектуалецът [[Михаил Псел]].


Опитите на императора да осигури подкрепата на папата срещу нападащите Южна Италия [[нормани]], са осуетени от дипломатическите ходове на патриарх [[Михаил Керуларий]].
От вътрешните мерки по времето на Константин важно устройство за особените учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси” – в началото и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), съдебните дела, начело на които бил поставен специален министър на юстициите.


=== Разкол на християнската църква ===
=== Разкол на християнската църква ===
Ред 49: Ред 62:
{{основна|Източно-Западна схизма}}
{{основна|Източно-Западна схизма}}


При Константин IX, няколко месеца преди смъртта му, християнската църква окончателно се разделила на [[Католическа църква|Католическа]] и [[Православна църква|Православна]]. През 1054 година римският папа [[Лъв IX]] изпратил в Константинопол легати начело с кардинал [[Хумберт]] за разрешение на конфликта, началото на който бил положен със закриването през 1053 година на [[Латинска църква|Латинската църква]] в Константинопол по разпореждане на патриарх [[Михаил Керуларий]]. Но пътят към помирението не успял и на [[16 юли]] [[1054]] година в църквата [[Света София (Константинопол)|Света София]] папските легати обявили детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на [[20 юли]] патриархът дал анатема на легатите.
При Константин IX, няколко месеца преди смъртта му, християнската църква окончателно се разделила на [[Католическа църква|Католическа]] и [[Православна църква|Православна]]. През 1054 година римският папа [[Лъв IX]] изпратил в Константинопол легати начело с кардинал [[Хумберт]] за разрешение на конфликта, началото на който бил положен със закриването през 1053 година на [[Латинска църква|Латинската църква]] в Константинопол по разпореждане на патриарх [[Михаил Керуларий]]. Но пътят към помирението не успял и на [[16 юли]] [[1054]] година в църквата [[Света София (Константинопол)|Света София]] папските легати обявили детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на [[20 юли]] патриархът дал анатема на легатите. Тези събития бележат разрив в отношенията между източната и западната църква.


=== Отношения с Киевска Рус ===
=== Отношения с Киевска Рус ===
Ред 58: Ред 71:
В края на руското Средновековие възникнала легенда ([[Сказание за княз Владимир]]), свързваща с личността на Константин IX т.нар. [[Шапка на Мономах|шапката на Мономах]], сякаш е подарена на неговия внук като знак на царски права. В действителност Константин починал, когато Владимир бил на две години и не бил пряк наследник, не говорейки вече за общоприета сега датировка за назоваване шапката на Мономах за времето на [[Иван Калита]] – първата половина на 14 век.
В края на руското Средновековие възникнала легенда ([[Сказание за княз Владимир]]), свързваща с личността на Константин IX т.нар. [[Шапка на Мономах|шапката на Мономах]], сякаш е подарена на неговия внук като знак на царски права. В действителност Константин починал, когато Владимир бил на две години и не бил пряк наследник, не говорейки вече за общоприета сега датировка за назоваване шапката на Мономах за времето на [[Иван Калита]] – първата половина на 14 век.


== Външни препратки ==
== Препратки ==
* {{en икона}} [http://www.wildwinds.com/coins/byz/constantine_IX/i.html Монети на Константин IX]
* {{en икона}} [http://www.fordham.edu/halsall/basis/psellus-chrono06.html ''Chronographia'']
* {{en икона}} [http://www.fordham.edu/halsall/basis/psellus-chrono06.html ''Chronographia'']
* {{ru икона}} [http://miriobiblion.org/MP_KIX.htm Текстове на Михаил Псел в превод на руски език]
* {{ru икона}} [http://miriobiblion.org/MP_KIX.htm Текстове на Михаил Псел в превод на руски език]

Версия от 18:27, 10 октомври 2011

Константин IX Мономах
византийски император
Константин IX и императрица Зоя, венчани от Исус Христос
Управление11 юни 1042 - 11 януари 1055
Коронация11 юни 1042
НаследилЗоя и Теодора
НаследникТеодора
Лични данни
Роден
ок. 1000
Починал
Семейство
ДинастияМакедонска династия
БракЗоя
Константин IX Мономах в Общомедия

Константин IX Мономах (Шаблон:Lang-el) (по други изчисления X или XI; Мономах – фамилно име, гр. "сражаващият се сам") е византийски император (11 юни 104211 януари 1055). Идва на трона след като се оженва за императрица Зоя.

Кариера

Фамилията му, на която е последен представител, има вероятно арменски произход. Много от предците му, включително и баща му, са били съдии. По време на управлението на Роман III Аргир (1028-1034), на който Константин Мономах е зет, той бил приближен на императорския двор и се понравил на императрица Зоя. Така възбудил опасения у придворните, че като фаворит той възможен съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на Михаил IV Пафлагон (1034-1041) Константин е отправен на заточение в Митилини, на остров Лесбос, което продължило през цялото управление на Михаил IV и Михаил V Калафат (1041-1042).

Възкачване

След свалянето на Михаил V, Мономах бил върнат в Константинопол, където се оженил за Зоя и бил коронован като император. Константин бил приблизително 20 години по-млад от жена си, а в момента на брака тя била вече към шейсет годишна. До 1050 г. Константин IX Мономах управлява заедно със Зоя и нейната сестра Теодора, а от 1050 г., след смъртта на Зоя – заедно с Теодора. В края на живота си развива заболяване, което довежда до загубата на умствените способности и частична парализа на крайниците. Умира на 11 януари 1055 година.

Управление

Щедър, но лекомислен и жаден за наслаждения Константин, почти не се интересувал от държавните дела, което не ги разстройвало толкова само благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм. Като цяло управлението му се оказва пагубно за Византия.

Опозиция и въстания

Карта на Византийската империя (1045).

Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род Склир, Склирен, живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довела до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въздигането на рода Склир и от страна на привържениците на Македонската династия, опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен.

Въстанието на пълководеца Георги Маниак, личен враг на Склир (1042-1043), било потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха Стефан Севастофор. Последният скоро бил изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, Лъв Лампрос, който бил ослепен и умрял от изтезания. През 1044 г. в столицата е осуетен бунт сред народа, устроен от противниците на императора, които пуснали слуха че императриците Зоя и Теодора са детронирани. Само публичното появяване на императриците пред тълпата, спасява Константин Мономах от линчуване.

През 1047 година избухнало въстание на Лъв Торнак, около който се групирала македонската партия и към който се присъединили почти всички тракийски градове. Лъв обсадил столицата, но бил принуден да отстъпи; много от привържениците му изменили, бил пленен с хитрост и ослепен. Така били неуспешни и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.

Вътрешна политика

Константин IX съградил манастира „Свети Георги” в Манганах, при който били устроени странноприемница, дом и убежища за престарели и недъгави. Покровителства архитектурата, изкуството и литературата. Сред приближените в двора му е интелектуалецът Михаил Псел.

От вътрешните мерки по времето на Константин важно устройство за особените учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси” – в началото и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), съдебните дела, начело на които бил поставен специален министър на юстициите. Константин Мономах приема големи данъчни облекчения за едрата аристокрация. Толерира претенциите на столичните чиновници за постове и награди. Допринася за утвържването на феодалната система прония във Византия. Тези мерки довеждат до влошаване на общото положение на населението в империята и до отслабването на военните сили.

Външна политика

През 1045 г. ромеите анексират арменското царство Ани. През 1046 г. е установен първият контакт със селджукските турци, които са изместили арабите като основен съсед и противник на Византия в Мала Азия и в следващите векове предстояло да завладеят повечето от византийските земи на изток. След сражения в 1048 г. е сключено примирие с турския владетел Тогрул I. Под влияние на столичната бюрокрация, императора съкращава военните сили в Анатолия през 1053 г., с цел да избегне финансови трудности. Така източните граници на империята остават зле защитени и изложени на бъдещите турски атаки.

На Балканите положението на империята също не е добро. Военните бунтове отслабват византийската защита в земите на Тракия, разорени при голямото нашествие на печенегите от север през 1048-9 година. В продължение на пет години печенегите се отдават на безнаказан грабеж.

Опитите на императора да осигури подкрепата на папата срещу нападащите Южна Италия нормани, са осуетени от дипломатическите ходове на патриарх Михаил Керуларий.

Разкол на християнската църква

При Константин IX, няколко месеца преди смъртта му, християнската църква окончателно се разделила на Католическа и Православна. През 1054 година римският папа Лъв IX изпратил в Константинопол легати начело с кардинал Хумберт за разрешение на конфликта, началото на който бил положен със закриването през 1053 година на Латинската църква в Константинопол по разпореждане на патриарх Михаил Керуларий. Но пътят към помирението не успял и на 16 юли 1054 година в църквата Света София папските легати обявили детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на 20 юли патриархът дал анатема на легатите. Тези събития бележат разрив в отношенията между източната и западната църква.

Отношения с Киевска Рус

През 1043 година се състои последният поход на Киевска Рус срещу Константинопол – Руско-византийската война 1043. Той е командван от сина на Ярослав I Мъдри Владимир Ярославич. За причината за похода се водят спорове. Руската армия претърпяла пълно поражение, Константин IX получил контрибуция. Вероятно, в знак на сключения с Русия мир Константин дал своята дъщеря от първия си брак Анастасия Мономах (или, както предполагат някои автори, негова близка родственица) за съпруга на другия син на Ярослав, Всеволод. Родилият се през 1053 г. от този брак син получил от родителите си прозвището на дядо си – Владимир Мономах.

Шапка на Мономах

В края на руското Средновековие възникнала легенда (Сказание за княз Владимир), свързваща с личността на Константин IX т.нар. шапката на Мономах, сякаш е подарена на неговия внук като знак на царски права. В действителност Константин починал, когато Владимир бил на две години и не бил пряк наследник, не говорейки вече за общоприета сега датировка за назоваване шапката на Мономах за времето на Иван Калита – първата половина на 14 век.

Външни препратки


Михаил V Калафат Византийски император (1042 – 1055) Теодора