Куршумли хан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:53, 18 октомври 2011

Куршумли хан (Шаблон:Lang-mk) е бивш хан, гостилница от османско време в Скопие, днес в Република Македония. Намира се на левия бряг на река Вардар, на някогашната железарска чаршия в Скопие, в двора на „Музея на Македония“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.^[1]

История

Първоначално се смята, че сградата е византийска, но по-късно се счита за турска направа^[1] и се приписва на ктитора Муслихудин Абдул Гани ел Мадини, ктитор и на Дюкянджик джамия в 1549 година.

От своето построяване Куршумли хан сменя своето предназначение. Първоначално е гостилница до 1878 година, когато е превърнат във вилаетски затвор. В него лежат много български революционери, особено след Винишката афера.

От 1904 година до 1914 година отново изпълнява функциите на хан.

Архитектура

Куршумли хан има площ от 2800 m² и е голямо четвъртито каменно здание с 60 помешения на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с олово (от там името Куршумли). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи - за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.^[2]

Бележки

↑ ^а ^б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 12.
↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 780.

Портал „Македония“

[vk.12-1] а ^б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 12.

[2] Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 780.

[1]

[2]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 == История ==
-Точни данни кога е издигнат ханът не са открити. Първоначално се смята, че сградата е византийска, но по-късно се счита за турска направа.<ref name="vk.12">[http://www.promacedonia.com/vk_2/index.html Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 12.]</ref> От своето построяване Куршумли хан сменя своето предназначение. Първоначално е гостилница до 1878 година, когато е превърнат във вилаетски затвор. В него лежат много български революционери, особено след [[Винишка афера|Винишката афера]].  В 1900 година българският революционер и просветен деец [[Васил Пасхов]] лежи в Куршумли хан в Скопие. От името на затворниците българи пише молба за застъпване за подобряване на условията в затвора до българския търговски агент Д. Юруков, в която казва:
+Първоначално се смята, че сградата е византийска, но по-късно се счита за турска направа<ref name="vk.12">[http://www.promacedonia.com/vk_2/index.html Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 12.]</ref> и се приписва на ктитора Муслихудин Абдул Гани ел Мадини, ктитор и на Дюкянджик джамия в 1549 година.
+От своето построяване Куршумли хан сменя своето предназначение. Първоначално е гостилница до 1878 година, когато е превърнат във вилаетски затвор. В него лежат много български революционери, особено след [[Винишка афера|Винишката афера]].
-{{цитат|...Ний всички българи, които сега се намираме в тъй наречената „Стара Хапсаня“, сме затворени в почти едно и също време и всички сме обвинени в престъпления от политически характер.<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 417.</ref>}}
 От 1904 година до 1914 година отново изпълнява функциите на хан.
 == Архитектура ==
-Куршумли хан е голямо четвъртито каменно здание на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с [[олово]] (от там името ''Куршумли''). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи - за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.
+Куршумли хан има площ от 2800 m<sup>2</sup> и е голямо четвъртито каменно здание с 60 помешения на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с [[олово]] (от там името ''Куршумли''). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи - за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 780.</ref>
 == Бележки ==