Арабски протести (2010 – 2012): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ml:അറബ് വസന്തം
Ред 236: Ред 236:
[[lt:2010-2011 m. arabų pasaulio protestai]]
[[lt:2010-2011 m. arabų pasaulio protestai]]
[[mk:Арапски протести (2010-2011)]]
[[mk:Арапски протести (2010-2011)]]
[[ml:അറബ് വസന്തം]]
[[mzn:اعتراضات عربی کشورون (۱۵۲۲)]]
[[mzn:اعتراضات عربی کشورون (۱۵۲۲)]]
[[nl:Protesten in de Arabische wereld]]
[[nl:Protesten in de Arabische wereld]]

Версия от 16:54, 20 октомври 2011

Вълнения в страните от арабския свят (2010—2011)
  Правителството е свалено
  Правителството е в оставка
  Гражданска война
  Сериозни вълнения
  Единични случаи на протест
  Няма регистрирани инциденти

Извън границите на арабския свят:

  Подобни протести
  Няма инциденти
СтраниСеверна Африка и Близък Изток
Датадекември 2010 —
Причиникорупция, бедност, неравенство, безработица, агфлация, авторитаризъм[1]
Загиналинад 851 (включително самозапалили се)
Раненинад 6000[2][3][4]
Арабски протести (2010 – 2012) в Общомедия

Арабските протести (също се употребяват термините Панара́бска револю́ция[5][6] и Вели́ка ара́бска револю́ция[7][8][9][10][11]) са серия от демонстрации и протести в някои от арабските държави. [12][13] Протестите започват на 18 декември 2010 в Тунис, които са последвани от такива в Египет, в Алжир, в Йемен, в Бахрейн, в Либия и в Йордания.[14][15] С по-малка значимост протести протичат в Мавритания, Саудитска Арабия, Оман, Судан, Сирия, Ирак, Кувейт, Сомалия, Мароко, Западна Сахара и Джибути.

От другите мюсюлмански страни (в които арабският не е официален език), вълнения обхващат Албания, Кот д'Ивоар и Иран.

Дати на събитията в отделните страни

Начало на вълненията Страна Край на вълненията Вид на протестите Последствия Брой загинали
17 декември 2010 Тунис Мохамед Буазизи се самозапалва
Масови демонстрации; общонационален протест; нападения върху офиси и владения		 Сваляне на правителството
Президентът Бен Али и семейството му бягат от страната на 14 януари 2011 г.		 219[16]
28 декември 2010 Алжир Масови демонстрации Абдел Азис Бутефлика обявява край на извънредното положение продължило 19 години (3 февруари 2011)[17] 5[18]
13 януари 2011 Либия Протести в цялата страна против корупцията и лошите жилищни условия, прераснали в гражданска война Правителството обещава подобряване на жилищните условия и проведеждане на реформи 6000[19]
14 януари 2011 Йордания Малки протести Кралят Абдала II разпуска правителството на 1 февруари 2011 г. 0
17 януари 2011 Мавритания 17 януари 2011 Самозапалване 1
17 януари 2011 Судан Малки протести 1
17 януари 2011 Оман Протести, размирици 6 [20]
18 януари 2011 Йемен Несъгласие на правителството с политиката на президента[21]
Масови демонстрации[22][23]		 Президентът Али Абдула Салех обявява, че няма да се кандидатира за втори срок (2 февруари 2011)[24] 100[25]
21 януари 2011  Саудитска Арабия 29 януари 2011 Самозапалване[26]
Демонстрации[27]		 Абдула бин Абдул Азис, кралят на Саудитска Арабия обещава да отдели 16 миллиарда долара за социални помощи[28] 4
21 януари 2011 Албания Протести, размирици 3[29]
25 януари 2011 Египет Масови протести и въстание Смяна на правителството (29 януари 2011)
Отставка на Хосни Мубарак от поста президента (11 февруари 2011)[30]		 384[31]
26 януари 2011  Сирия Самозапалване 1
28 януари 2011 Шаблон:Флагификация/Севернокипърска турска република Масови протести 0
20 февруари 2011  Мароко 20 февруари 2011 Самозапалване, протести[32] 0
1 февруари 2011 Джибути 1 февруари 2011 Малки мирни протести 1
4 февруари, 2011 (официално протестите започват на 14 февруари)  Бахрейн Протести, размирици Крал Хамад ибн Иса ал Халифа обявява че правителството ще изплати по 1000 динара на всяко семейство (11 февруари) 7 [33]
10 февруари 2011  Ирак Демонстрации 14 [34]
13 февруари 2011  Сомалия Малки протести 5[35]
14 февруари 2011  Иран Протести, размирици 2
18 февруари 2011  Кувейт 19 февруари 2011 Малки протести 0
18 февруари 2011 Сенегал Самозапалване 0
26 февруари 2011 Западна Сахара Малки протести, размирици 2
27 февраля 2011  Ливан Малки протести 0
Общо загинали: 6695

Протести

Тунис

Политическа анимация от Карлос Латуф, изобразяваща Хосни Мубарак гледащ ефекта на доминото, започнал от Тунис
 Основна статия: Въстание в Тунис (2010-2011)

На 17 декември 2010 година, Мохамед Буазизи се самозапалва в Сиди Буазид като протест за това, че полицията конфискува плодовете и зеленчуците, които той продава на улицата. Самоубийството му предизвиква огромна вълна от протести на съпричастност срещу корупцията в страната, безработицата и полицейския произвол, цензурата на печата и огромното поскъпване на хранителните продукти. Протестите се превръщат във въстание, след като на 14 януари 2011 г. Бен Али, управлявал страната 23 години, напуска със самолет. Малко преди това правителството обявява бедствено положение, като не позволява на повече от трима души да се събират на едно място. Съставя се преходно правителство, но протестите продължават. Конституционния съд нарежда да се назначат нови избори до 60 дни. Действията на Буазизи отекват в региона: "Има огромен интерес. Египтяните последват примера на Тунис с голямо удоволствие, защото откриват огромни прилики между тяхното положение и това в Тунис."[36]

Алжир

 Основна статия: Алжирски протести (2011)

На 29 декември, схватки с полицията са обявени и в съседен Алжир, в република Алжир, заради протести срещу липсата на жилища. Поне 53 души са ранени, а други 29 арестувани.[37] През януари 2011, заради увеличаването на цените на храните, нови протести изригват по цялата страна[38] за седмица.[39] Като цяло, трима демонстратори са убити, повече от 800 души ранени, и поне 1100 - арестувани. От 12 до 19 януари, вълна на самоубиващи се залива страната, започваща с Мохамед Ауичия в Бордж Менайел като протест срещу жилището на семейството му[ неясно? ]. На 13 януари, Мохсен Бутерфиф се самозапалва след среща с кмета на Букадра в Тебеса, който не можел да му предложи работа и къща. Бутерфиф почива няколко дни по-късно, а около 100 младежи протестират след смъртта му, след което губернаторът на провинцията уволнява кмета. Поне десет други самоубийства са обявени до края на седмицата.

На 22 януари Обединението за култура и демокрация организира демонстрация за демократизация на Алжир. Явяват се 300 души, които са разбити от полицията, а 42 души са ранени.

Йордания

 Основна статия: Йордански протести (2011)

На 14 януари 2011, протести започват и в Аман, столицата на Йордания, Маан, Карак, Салт, Ирбид и други градове. Протестите, водени от търговски обединения и леви партии, идват след Петъчната молитва, и искат оставката на правителството, водено от премиера Самир Рифай.[40] На 21 януари 2011, 5 000 души в Аман участват в най-големите протести до сега.[41]

Докато от основната опозиционна партия Фронт за ислямско действие заявяват, че за разлика от протестите в Египет и Тунис, йорданската опозиция не настоява за смяна на управлението в кралството, а за политически реформи, то Мюсюлманското братство се обявява за продължане на протестите. [42][43]

На 1 февруари превителството на Рифай подава оставка и за негов наследник от краля на Йордания е назначен Маруф Бахит. С обръщението си към новия министър-председател, крал Абдулла II апелира за бързи и прозрачни мерки за истински политически реформи, общи реформи и подкрепящи действията в полза на демокрацията. [42]

Египет

 Основна статия: Египетски протести (2011)

На 16 януари, египетската лира спада на рекордни нива заради протестите.[44] Протестите в египет тогава също водят до собственик на ресторант, Абду Абдел-Монейм Джаафара, който се е самозапалил. На 18 януари, двама други се самоубиват, един адвокат от Кайро и друг 25-годишен безработен в Александрия.[45] Много египтяни създават страници във Фейсбук, искащи 25 януари - египетския "Национален ден на полицията" да бъде ден на революцията срещу мъченията, бедността, корупцията и безработицата".[46]

Потенциалния кандидат за изборите за президент в Египет през 2011, Мохамед Ел Барадей, предупреждава за "експлозия в Тунизийски стил" в страната.[47]

Мавритания

На 17 януари 2011 г. в столицата на Мавритания - Нуакшот се самозапалва мъж в знак на протест против режима на генерал Мохамед Абдел Азиз. Сутринта 43 годишния Якуб Дахуд спира автомобила си пред зданието на Сената, залива се в колата с леснозапалима течност и се подпалва. Полицията реагира бързо, човекът е изкаран от колата и закаран в болницата с тежки изгаряния по лицето и тялото. По сведения на журналисти, няколко минути преди да се подпали Дахуд им позвънил и ги информирал за намеренията си. Той бил недоволен от политическата ситуация в страната и се обявил срещу управляващия режим. Генерал Мохамед Абдел Азиз взема властта в страната след военен преврат през август 2008 г. и е избран за президент на Ислямска Република Мавритания през юли 2009 г.

Сомалия

На 13 февруари 2011 г. стотици млади хора участват в демонстрация в Могадишу, столицата на Сомалия против временното федерално правителство на Сомалия начело с президента Шейх Шариф Ахмед и ислямистската въстанническа групировка Харакат ал Шабаб начело с Шейх Ибрахим «ал Афгани», която контролира по-голяма част от страната. Протестиращите заявяват, че протестите ще продължат докато не падне правителството като в Тунис и Египет. Седем човека са арестувани. На 15 февруари силите лоялни на федералното правителство обстрелват протестиращите, в резултат на което загиват четирима и са ранени 11 демонстранти.

Мароко

По Facebook се призовават протести за 20 февруари. В този ден се провеждат мирни демонстрации в градовете на Мароко с искания за ограничаване властта на краля и приемане на програма за разрешаване на социалните проблеми.

Западна Сахара

На 26 февруари 2011 г. преминават протести в град Дахла. В резултат на вълненията загиват двама човека, а около 100 са ранени.

Йемен

 Основна статия: Йеменски протести (2011)

Протестите се появяват в много градове в северен и южен Йемен за няколко дни в средата на януари срещу правителствените цели да променят конституцията на Йемен, отказвайки целите като неадекватни, и срещу безработицата и икономическото състояние.[48] Протести на 20 януари включват хиляди протестиращи в Та`из.[48] Протестите в Аден са на 18, 19[49] и 20 януари. Автомобилни гуми са горени, пътища - блокирани, а поне седем души, войници и протестиращи, са ранени. Протести в Сана изглежда да отслабват на 20 януари. Два от протестите се появяват в университета на Сана, с лозунг "Напуснете преди да бъдете принудени да го направите". Лидерът на Йеменския събор за реформи, най-голямата опозиционна партия в Йемен, Мохамед ал-Сабри, казва: "Ние искаме конституционни изменения но ние искаме изменения които не водят до продължение на властта на управляващите и наследството на властта за децата им."

Либия

Киренайка на картата на Средиземноморието
Муамар Кадафи
 Основна статия: Гражданска война в Либия

През нощта на 15 февруари 2011 г. в либийския пристанищен град Бенгази става сблъсък между 500-600 протестиращи с полицията и поддържниците на правителството. Повод за това става задържането на адвокат правозащитник. Според агенция Associated Press протестиращите скандирали антиправителствени лозунги и призовавали са оставката на премиер-министъра Багдади ал Махмуди. По същото време в столицата се организират митинги в подкрепа на М. Каддафи.

На 17 февруари 2011 г. 213 представителя на интелигенцията поискали оставката на Кадафи, мирен преход в страната и непреследване на демонстрантите. В Ел Байда загиват четири човека, а до края на деня - за 17 убити. Парламентът прекратява работа, а третия по големина град Ел Байда преминава напълно на страната на протестиращите.

Властите на Либия изкарват по улиците на Бенгази войска с бронетехника. Четири танка взимат под охрана зданието на съда. Електричеството е изключено, аеропорта не работи. Част от военните преминават на страната на протестиращите. Демонстрантите подпалват полицейските участъци. До края на 19 февруари се споменават 200 разстреляни и над 800 ранени. Ел Байда е ограден от правителствените войски и подложен на масиран обстрел.

На 20 февруари 2011 г. синът на либийския лидер Саиф Кадафи излезе по националната телевизия и изрази решимост за удържане на властта и постепенни преобразования в страната.[50] На следващия ден се появяват първите съобщения за формиране на гражданско правителство. Най-големите племена в основата на държавното устройство на страната обявиха, че свалят доверието си от режима на Кадафи и застават на страната на протестиращите. Младежки формирования се обявиха против "тиранина Кадафи". В интернет се появиха 11 официални искания на протестиращите. Според Хюман Райтс Уоч жертвите на протестите в Либия до 20 февруари са най-малко 233. [51]

На 21 февруари 2011 г. бойната авиация нанася въздушни удари в столицата Триполи на всеки 20 минути. Според Ал Джазира са загинали над 250 човека.[52] По улиците патрулират банда наемници които стрелят по местните жители. Поддържниците на Кадафи нахлуват в болниците и нападат ранените и медицинския персонал. В града прекъсва тока и има остър недостиг на хранителни продукти. В пряка връзка с Ал Джазира местен жител заяви: "Хората ни измират. Това е политика на изпепелената земя. Къде са Обединените нации, къде е "Амнести интернешънъл?"

На 22 февруари 2011 г. жертвите в Триполи и страната наближават 300. Заговори се за възможни "престъпления против човечеството" в Бенгази.[53] Късно по телемизията Кадафи заявява пълната си решимост да задържи властта. Лигата на арабските държави изключи Либия от участие в общите заседания на представителите на страните членки докато не престане насилието в страната.

На 23 февруари 2011 г. според думите на италианският министър на външните работи Франко Фратини жертвите в Либия надвишават 1000. Източният либийски район Киренайка е напълно в ръцете на протестиращите.[54] Министърът на вътрешните работи подава оставка и призовава по Ал Джазира армията да премине на страната на народното недоволство. Евросъюзът преустанови преговорите с Либия за рамковото споразумение за партньорство и преустанови оръжейните доставки за Либия.[55]

Оман

В Оман, 200 протестиращи излизат, искайки увеличаване на заплатите и по-ниска цена на живот на 17 януари, протест който шокира репортерите. Досега те смятат Оман за стабилна страна.[56]

Судан

Судан арестува главата на Популярна Конгресна партия, Хасан ал-Тураби, след като той пледира за подобни протести срещу измамите на изборите, инфлацията и ограничените граждански свободи.[57][58] По това време в Судан се провеждат избори за независимост на Южен Судан.

Джибути

 Основна статия: Протести в Джибути (2011)

След няколко протеста от края на януари 2011, над 30 000 души протестират в Джибути на 18 и 19 февруари, когато умират двама души.

Сирия

 Основна статия: Протести в Сирия (2011)

Самозапалвания

След като самозапалването на Мохамед Буазизи в Тунис води до успешно сваляне на режима на Бен Али, се появяват много самозапалили се демонстратори в Арабския свят.

Инциденти със самозапалили се
Държава Име Място Дата на самозапалване Дата на смърт Връзки
1 Алжир Мохсен Бутерфиф Букадра 13 януари 2011 16 януари 2011 [59]
2 Алжир Ауичия Мохаммад Бордж Менайел 15 януари 2011
—
 [60]
3 Алжир Бубакар Бойден Джиджел 15 януари 2011
—
 [61]
4 Алжир Мамиер Лотфи Ел Куед 16 януари 2011
—
 [62]
5 Алжир Сеноуки Тоуат Мостаганем 16 януари 2011
—
 [60]
6 Мавритания Якоб Оулд Дахуд Тиджикжа 17 януари 2011 22 януари 2011 [63][64]

[60]

7 Египет Абду Абдел-Монейм Джафар Шибин ел-Канатер 17 януари 2011
—
 [60]
8 Египет Мохамед Фарук Хасан Кайро 18 януари 2011
—
 [65]
9 Египет Ахмед Хашим ал Сайед Александрия 18 януари 2011 18 януари 2011 [66][67]
10 Египет Мохамед Ашур Сорур Кайро 18 януари 2011
—
 [66]
11 Саудитска Арабия Неидентифициран Самтах 21 януари 2011 21 януари 2011 [68]
"—" обозначава, че човекът е оцелял.

Източници

  1. ↑ Korotayev A., Zinkina J. Egyptian Revolution: A Demographic Structural Analysis. Entelequia. Revista Interdisciplinar 13 (2011): 139–65.
  2. ↑ Lenta.ru: ООН уточнила число жертв переворота в Тунисе
  3. ↑ Ennahar Online — Algeria: meeting Saturday of the opposition after the liberalization measures
  4. ↑ CNN: Egypt crisis: Eight dead, 896 injured so far in Cairo violence
  5. ↑ РБК: Египет в очакване на «Марша на милионите»
  6. ↑ Радио Ехото на Москва, Санкт-Петербург: Вълненията в Алжир и Йемен. СМИ говорят за «панарабска» революция
  7. ↑ «Съдейки по лекотата, с която Обама предаде Мубарак, тази съдба ще постигне и режима на Саудитска Арабия»: Израел днес
  8. ↑ САЩ безгласно предават Близкия Изток под контрола на Иран
  9. ↑ Великата арабска националистическа революция
  10. ↑ Великата арабска революция
  11. ↑ Ъгъл на виждане: Великата арабска революция
  12. ↑ Thousands in Yemen Protest Against the Government
  13. ↑ Protest spreads in the Middle East - The Big Picture - Boston.com
  14. ↑ UPDATE 1-Egypt, Algeria, Jordan risk political unrest -S&P | Reuters
  15. ↑ Inspired by Tunisia and Egypt, Yemenis join in anti-government protests
  16. ↑ Tunisia protests against Ben Ali left 200 dead, says UN, BBC, February 1, 2011. (англ.)
  17. ↑ Algeria to lift emergency powers' // Al-Jazeera, 2011-02-03. Посетен на 2011-02-03. (на английски)
  18. ↑ Ennahar Online — Algeria: meeting Saturday of the opposition after the liberalization measures
  19. ↑ Броят на загиналите в Либия достигна 6000 човека
  20. ↑ http://english.aljazeera.net/news/middleeast/2011/02/20112288422610894.html
  21. ↑ Bryan, Angie. Yemeni tribal leader: for Saleh, Saudi involvement in Sa'ada comes not a moment too soon // WikiLeaks, 2009-12-28. WikiLeaks cable:09SANAA2279. Посетен на 2011-01-31. (на английски)
  22. ↑ Yemenis in anti-president protest // Irish Times, January 27, 2011. (на английски)
  23. ↑ BAKRI, NADA. Thousands in Yemen Protest Against the Government // The New York Times, 27 Jan 2011. (на английски)
  24. ↑ Yemen President Ali Abdullah Saleh 'to quit in 2013' // BBC News, 2011-02-02. Посетен на 2011-02-02. (на английски)
  25. ↑ В Йемене убиты 30 манифестантов
  26. ↑ Man dies after setting himself on fire in Saudi Arabia // BBC News, 23 January 2011. Посетен на 23 January 2011. (на английски)
  27. ↑ Flood sparks rare action // Montreal Gazette, 29 January 2011. Посетен на 29 January 2011. (на английски)
  28. ↑ Saudi Arabia’s King Abdullah promises $36 billion in benefits
  29. ↑ http://www.rian.ru/incidents/20110121/324693561.html
  30. ↑ Лента.ру: Мубарак ушел в отставку
  31. ↑ время переворота в Египет загиват 384 человека(англ.)
  32. ↑ Region’s Protests Spread to Morocco — WSJ.com
  33. ↑ Броя на жертвите на размириците достига седем човека | В света | Лента новостей «РИА Новости»
  34. ↑ 14 killed on Iraq 'Day of Rage'
  35. ↑ Somalia — Government Forces Fire on Demonstrators, Killing 5 — NYTimes.com
  36. ↑ Westcott, Kathryn. Why do people set themselves on fire? // BBC News, 2011-01-18. Посетен на 2011-01-26.
  37. ↑ Scores hurt in Algeria protests – Africa // Al Jazeera English, 2010-12-30. Посетен на 2011-01-14.
  38. ↑ Price protests erupt across Algeria – Africa // Al Jazeera English, 2011-01-07. Посетен на 2011-01-14.
  39. ↑ Anger in Algeria – Africa // Al Jazeera English, 2011-01-07. Посетен на 2011-01-14.
  40. ↑ Jordanians march against inflation – Middle East // Al Jazeera English. Посетен на 2011-01-15.
  41. ↑ al-Khalidi, Suleiman. Thousands of Jordanians protest economic conditions // Reuters, 2011-01-21. Посетен на 2011-01-21.
  42. ↑ а б Йордания с нов премиер, Дарик радио, 1 февруари 2011
  43. ↑ Johnny McDevitt. Jordanians protest against soaring food prices
  44. ↑ Namatalla, Ahmed A. Egypt Stocks Drop Most in Six Weeks on Concern Tunisia Unrest May Spread // Bloomberg, 2011-01-16. Посетен на 2011-01-26.
  45. ↑ Egyptian man dies after setting himself alight // BBC News, 2011-01-19. Посетен на 2011-01-26.
  46. ↑ Man sets himself on fire in Cairo protest
  47. ↑ Jack Shenker. Warning Egypt could follow Tunisia
  48. ↑ а б Protests erupt in Yemen, president offers reform // Reuters, 2011-01-11. Посетен на 2011-01-20.
  49. ↑ Seven people wounded in Aden province // List of newspapers in Yemen, 2011-01-20. Посетен на 2011-01-20.
  50. ↑ http://africa.actualno.com/news_336587.html
  51. ↑ Libya: Governments Should Demand End to Unlawful Killings: Update: Death Toll Up to At Least 233, видяно на 22. февруари 2011
  52. ↑ 160 убити при въздушни удари на войските на Кадафи над Триполи
  53. ↑ Жертвите в Либия достигат до 300
  54. ↑ Фратини: Убитите в Либия са над 1000
  55. ↑ http://africa.actualno.com/news_336961.html
  56. ↑ Oman protestors call for fight against corruption - Culture & Society // ArabianBusiness.com. Посетен на 2011-01-29.
  57. ↑ Sudan opposition leader arrested // PressTV, 2011-01-19. Посетен на 2011-01-26.
  58. ↑ Al-Turabi arrested in Khartoum // Al Jazeera, 2011-01-17. Посетен на 2011-01-26.
  59. ↑ Tunisia triggers copycat suicides // Al Jazeera, 17 January 2011. Посетен на 17 January 2011.
  60. ↑ а б в г Tunisia copycat burnings in 3 North African countries // The Jordan Times, http://www.jordantimes.com/,+18 January 2011. Посетен на 18 January 2011.
  61. ↑ Yacoub Ould Dahoud, Self-Immolation Victim, Is Part Of Growing Trend // The Huffington Post, http://www.huffingtonpost.com/,+17 January 2011. Посетен на 17 January 2011.
  62. ↑ Algerian father of four sets himself on fire to protest government // Monsters and Critics, http://www.monstersandcritics.com/,+17 January 2011. Посетен на 17 January 2011.
  63. ↑ Wikiwix's cache // Wikiwix.com, 2011-01-17. Посетен на 2011-01-26.
  64. ↑ Mauritanie: mécontent du régime, un homme s'immole par le feu à Nouakchott // Le Parisien, 2011-01-17. Посетен на 2011-01-26.
  65. ↑ Dina Zayed. Egyptians set themselves ablaze after Tunisia unrest // Reuters, http://www.reuters.com/,+18 January 2011. Посетен на 18 January 2011.
  66. ↑ а б Tunisia new government is fractured by resignations // yalibnan, http://www.yalibnan.com/,+18 January 2011. Посетен на 18 January 2011.
  67. ↑ Mother of Ahmed Hashim al-Sayyed // Yahoo, http://news.yahoo.com/,+18 January 2011. Посетен на 18 January 2011.
  68. ↑ Man dies after setting himself on fire in Saudi Arabia // BBC News, http://www.bbc.co.uk/,+23 January 2011. Посетен на 23 January 2011.; Mohideen Mifthah. Man dies in possible first self-immolation in Saudi // The Sunday Times, http://sundaytimes.lk/,+22 January 2011. Посетен на 23 January 2011.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2010–2011 Arab World protests в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арабски_протести_(2010_–_2012)&oldid=4326396“.