Обсада на форт Уилям Хенри: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
MystBot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ja:ウィリアム・ヘンリー砦の戦い
Ред 37: Ред 37:
[[fr:Bataille de Fort William Henry]]
[[fr:Bataille de Fort William Henry]]
[[it:Assedio di Fort William Henry]]
[[it:Assedio di Fort William Henry]]
[[ja:ウィリアム・ヘンリー砦の戦い]]
[[nn:Slaget ved Fort William Henry]]
[[nn:Slaget ved Fort William Henry]]
[[pl:Bitwa o Fort William Henry]]
[[pl:Bitwa o Fort William Henry]]

Версия от 04:22, 22 октомври 2011

Обсада на форт уилям Хенри
Френска и индианска война
План на форт Уилям Хенри и лагер при езерото Джордж
Информация
Период-3-9 август 1757
МястоЛейк Джордж, Ню Йорк
РезултатФренска победа
Страни в конфликта

Франция

Великобритания
Командири и лидери
Луи-Жозеф дьо МонкалмДжордж Мънро
Сили
6200 редовни войски и опълчение
1800 индианци
2300 редовни войски и опълчение
Жертви и загуби
малкиОбсада: 130 убити и ранени
Карта
Обсада на форт Уилям Хенри в Общомедия

Обсадата на форт Уилям Хенри се провежда през август 1757 от френския генерал Луи-Жозеф дьо Монкалм срещу държания от британците форт Уилям Хенри. Фортът, разположен на южния край на езерото Джордж, на границата между британската провинция Ню Йорк и френската провинция Канада, има за гарнизон зле-снабдена войска от британски редовни части и провинциалното опълчение, водено от подполковник Джордж Мънро. След неколкодневна бомбардировка, Мънро се предава на Монкалм, чиято сила включва близо 2000 индианци от голям брой племена. Условията на капитулацията включват изтеглянето на гарнизона до форт Едуард, със специфични условия френската войска да отбранява британците от индианците при отстъплението им от района.

Вв един от най-зле известните инцидента и Френската и индианската война, индианските съюзници на Монкалм нарушават договорните условия за капитулацията и нападат британската колона, която е лишена от муниции, напускайки форта. Те убиват и скалпират голям брой войници, пленяват жени, деца, слуги и роби и избиват болни и ранени затворници. Ранни разкази за събитията ги наричат клане и предполагат, че са убити до 1500 души, въпреки, че не е вероятно повече от 200 души (по-малко от 10% от числеността на британските войници) да са убити в клането.

Точната роля на Монкалм и другите френски лидери в окуражаване или отбрана срещу действията на техните съюзници и общият брой убити и ранени като резултат на техните действия е предмет на исторически дебат. Паметта за убитите повлиява на действията на британски военачалници, особено на тези на британския генерал Джефри Амхърст, за остатъка от войната.