Площ: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Ptbotgourou (беседа | приноси) м r2.6.5) (Робот Промяна: tl:Area |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
[[Категория:Физични величини]] |
[[Категория:Физични величини]] |
||
⚫ | |||
[[af:Oppervlakte]] |
[[af:Oppervlakte]] |
||
Ред 120: | Ред 118: | ||
[[oc:Aira]] |
[[oc:Aira]] |
||
[[os:Фæзуат]] |
[[os:Фæзуат]] |
||
⚫ | |||
[[pl:Pole powierzchni]] |
[[pl:Pole powierzchni]] |
||
[[pt:Área]] |
[[pt:Área]] |
||
Ред 139: | Ред 138: | ||
[[tg:Масоҳат]] |
[[tg:Масоҳат]] |
||
[[th:พื้นที่]] |
[[th:พื้นที่]] |
||
[[tl: |
[[tl:Area]] |
||
[[tr:Alan]] |
[[tr:Alan]] |
||
[[uk:Площа]] |
[[uk:Площа]] |
Версия от 11:08, 22 октомври 2011
Площта е величина, изразяваща големината на даден двуизмерен обект. Тя е двуизмерен аналог на едноизмерната дължина и триизмерния обем.
Площта на дадена фигура може да бъде определена, като се сравни с квадрат с пердварително зададен размер. В Международната система единици площта се изверва в квадратни метри (m²) - площта на квадрат, чиито страни имат дължина 1 m.[1] Фигура с площ 3 квадратни метра би имала площта на три такива квадрата. В математиката площта е безразмерна величина, като за единица се използва единичния квадрат, квадрат с дължина на страните единица.
Площта на основните фигури, като триъгълници, правоъгълници и кръгове, обикновено се изчислява с помощта на няколко широко известни формули. Площта на произволен многоъгълник може да бъде определена чрез същите формули, като той бъде разделен на по-прости фигури, обикновено триъгълници.[2] За изчисляването на площта на по-сложни фигури с криволинейни граници обикновено са необходими методите на математическия анализ. В действителност задачата за определянето на площта на равнинни фигури е сред основните мотиви за първоначалното развитие на този дял на математиката.[3]
Площта на граничната повърхнина на триизмерни тела, като сфера, конус или цилиндър, се нарича околна повърхнина. Формули за околните повърхнини на прости тела са известни още от Античността, но изчисляването им за по-сложни обекти също се извършва с аналитични методи.
Площта играе важна роля в съвременната математика. Освен очевидната ѝ важност в геометрията и математическия анализ, тя е свързана с дефинирането на детерминантите в линейната алгебра, е една от основните характеристики на повърхнините в диференциалната геометрия.[4]
Единици за площ
Единицата за измерване на площ в системата SI е квадратният метър (с означение m2).
Някои по-често използвани производни единици на квадратния метър са квадратният километър, квадратният сантиметър, квадратният милиметър:
- 1 km2 = 1 000 000 m2
- 1 m2 = 10 000 cm2 = 1 000 000 mm2
Единицата ар (с означение а) и нейните кратни декар и хектар (с означения da и ha) се използват за измерване на селскостопански площи.
- 1 a = 100 m2
- 1 da = 10 a = 1 000 m2
- 1 ha = 100 a = 10 000 m2
Постепенно излизат от употреба широко използваните в миналото (предимно в англоезичния свят) имперски единици (наричани още британски или английски):
- 1 in2 (квадратен инч) = 6,451 6 cm2
- 1 ft2 (квадратен фут) = 144 in2 = 929,03 cm2
- 1 yd2 (квадратен ярд) = 9 ft2 = 0,836 127 36 m2
- 1 rod2 (perch, pole) (квадратен род, пъч или пол) = 30,25 yd2 = 25,292 853 m2
- 1 acre (акър) = 160 rod2 = 43 560 ft2= 4 046,856 m2
- 1 mile2 (квадратна миля) = 640 акра = 2,589 988 km2
Остарели руски единици са:
Бележки
- ↑ Resolution 12 of the 11th meeting of the CGPM (1960) // bipm.org. BIPM, 2011. Посетен на 30 септември 2011. (на английски)
- ↑ De Berg, Mark et al. Computational Geometry. 2nd revised. Springer-Verlag, 2000. ISBN 3-540-65620-0. p. 45-61. (на английски)
- ↑ Boyer, Carl B. A History of the Calculus and Its Conceptual Development. Dover, 1959. ISBN 486606094. (на английски)
- ↑ do Carmo, Manfredo. Differential Geometry of Curves and Surfaces. Prentice-Hall, 1976. p. 98. (на английски)