Домашна муха: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ky:Үй чымыны
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Добавяне: sn:Nhunzi
Ред 83: Ред 83:
[[simple:Housefly]]
[[simple:Housefly]]
[[sl:Domača muha]]
[[sl:Domača muha]]
[[sn:Nhunzi]]
[[sr:Кућна мува]]
[[sr:Кућна мува]]
[[sv:Husfluga]]
[[sv:Husfluga]]

Версия от 04:38, 23 октомври 2011

Домашна муха
Домашна муха (Musca domestica)
Домашна муха (Musca domestica)
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Двукрили (Diptera)
семейство:Същински мухи (Muscidae)
триб:Muscini
род:Мухи (Musca)
вид:Домашна муха (M. domestica)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Домашна муха в Общомедия
[ редактиране ]

Домашната муха (Musca domestica) е най-често срещаната муха в къщите и е един от най-широко разпространените видове по целия свят. Тя е вредител, който може да пренася сериозни болести. Родината им е Африка. Тялото е дълго 7-9 мм и е кафяво-сиво на черни ивици. Устата е приспособена за смучене на течна храна. В долната част е оформена като двойна плочка, чиято вътрешна страна е покрита с много каналчета, изпълняващи смукателна функция.

Разпространение

Глава на домашна муха отблизо

Познати са около 70 семейства мухи. Разпространени са по цялото земно кълбо. Характерна особеност в храненето на мухите е честата смяна на източника на храна, като по този начин те пренасят над 40 болестотворни причинители, предимно на чревни инфекции и най-вече дизентерия. Мухите използват за храна и място на размножаване, разлагащи се органични материали от растителен и животински произход, които най-често са в резултат от всекидневната дейност на хората.

Според местообитанието си мухите се делят на:

  • синантропни - тясно свързани с живота на човека;
  • синбовилни - свързани с човека и домашните животни;
  • екзантропни - разпространени в природата.

Размножаване

Женската снася еднократно 11-150 яйца (общо не повече от 600) върху гниещи продукти — тор, месо, смет, фекалии. Яйцата са продълговати с дължина около 1мм и с кремавобял цвят. Ларвите се излюпват след 12-24 часа. На предния край притежават две кафяви кукички, подобни на челюсти. Ларвите са силно подвижни и след 5 дена се превръщат в какавиди. Стадият какавида трае от 3 до 25 дена, а лятно време от 3 до 7 дена. Цялото развитие трае 2-4 седмици, а годишно се получават около 10 поколения или около 1 млрд. индивида. Яйцата, ларвите и какавидите са устойчиви на ниски температури и презимуват, като дават начало на нови поколения.

Допълнително

В нашата страна са разпространени още Musca larvipara, M. tempestiva, M. vitipennis.

Мухата издържа на температури до -30 градуса, като забавя своя метаболизъм. След размразяване - възвръща своите жизнени функции.