Астеносфера: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: be:Астэнасфера |
|||
Ред 2: | Ред 2: | ||
==Разположение и физична същност== |
==Разположение и физична същност== |
||
От |
От физическа-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тегенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве. |
||
Астеносферата се отделя от земната кора от [[Граница на Мохо|Границата на Мохоровичич]]. |
Астеносферата се отделя от земната кора от [[Граница на Мохо|Границата на Мохоровичич]]. |
||
Версия от 09:38, 6 ноември 2011
Астеносферата е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната мантия. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 400 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от земната мантия.
Разположение и физична същност
От физическа-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тегенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява континенталният дрейф. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве. Астеносферата се отделя от земната кора от Границата на Мохоровичич.