Астеносфера: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:38, 6 ноември 2011

Астеносферата е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната мантия. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 400 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от земната мантия.

Разположение и физична същност

От физическа-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тегенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява континенталният дрейф. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве. Астеносферата се отделя от земната кора от Границата на Мохоровичич.

Виж още

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 ==Разположение и физична същност==
-От физико-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тенгенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява  втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната и&#768; якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата и&#768; съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.
+От физическа-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тегенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява  втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната и&#768; якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата и&#768; съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.
 Астеносферата се отделя от земната кора от [[Граница на Мохо|Границата на Мохоровичич]].