Козарника (община Димово): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 06:25, 24 април 2006

Козарника е пещера в Северозападна България, разположена близо до град Белоградчик.

Археологически разкопки

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

Пещерата е обитавана е през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

Източници

Paul Rincon, „Early human marks are 'symbols'“, BBC News, 16 март 2004
Маргарит Дамянов, „Балканският маршрут“, National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312-6571

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 == Археологически разкопки ==
-От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гwадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно.
+От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно.
 Пещерата е обитавана е през [[среден палеолит|средния палеолит]], но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит [[зъб]] на представител на рода ''[[Homo]]'', може би ''[[Homo erectus]]''. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в [[Европа]].