Мазнина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Добавяне: sn:Mafuta
HRoestBot (беседа | приноси)
м r2.6.5) (Робот Добавяне: et:Rasvad
Ред 19: Ред 19:
[[eo:Graso]]
[[eo:Graso]]
[[es:Grasa]]
[[es:Grasa]]
[[et:Rasvad]]
[[fa:چربی]]
[[fa:چربی]]
[[fi:Rasva]]
[[fi:Rasva]]

Версия от 04:38, 9 ноември 2011

Мазнини се наричат естерите на глицерола с висши мастни киселини. Те са най-разпространените липиди. Източници са на енергия. При разграждането им се образува голямо количество вода, мазнините са и воден запас за животните прекарващи зимен сън или живеещи в пустинни условия. Числят се към липидите. Изпълняват множество биологични функции, главно като резервен хранителен запас и термоизолиращ материал. При животните се натрупва в определен вид съединителна тъкан наречена мастна във вид на капчици.

Мазнините имат значителна хранителна стойност поради това, че внасят незаменими висши мастни киселини.

Познати са над 1300 вида природни мазнини. Мазнини се съдържат във всяка жива клетка. В животинските организми се отлагат главно в подкожната тъкан и около някои вътрешни органи. Съставляват 10-20% от общата маса на човека. В растенията се натрупват в семената и в някои плодове. Шаблон:Биохимия-мъниче