Ден

На снимката ясно се разграничава терминаторът - линията, която очертава границата между деня и нощта.

Ден е една от единиците за измерване на време. Думата означава светлият период, в който Слънцето е над хоризонта, от изгрева до залеза му. Когато думата се използва като множествено число (дни) означава цялото денонощие, включващо един тъмнен и един светъл период.

Описание

Доор, нордическо божество на деня, картина на Петер Николай Арбо

Освен това в смисъла на денонощие, състоящо се от 24 часа (86 400 секунди), думата ден се използва за няколко различни периода от време, въз основа на въртенето на Земята около оста ѝ. Древен обичай е началото на новия ден да се поставя с изгрева на слънцето над хоризонта. Точният момент на изгрева / залеза, както и големината на интервала между тях зависи от географското положение (географска дължина и ширина), както и от сезоните.

Денонощие

Денонощие е измерителна единица за време, приблизително равна на периода на въртене на Земята около своята ос.

Различават се слънчево денонощие (24 часа) и звездно денонощие (23 часа 56 минути 4 секунди). Те не са равни, защото поради въртенето на Земята около Слънцето за наблюдател, намиращ се на Земята, Слънцето се премества на фона на неподвижните звезди.

Денонощието е с продължителност 24 часа (1440 минути, 86 400 секунди) и се състои от ден и нощ. Денят от своя страна условно се разделя на сутрин, предиобед, обяд, следобед, привечер и вечер.

Ден

Денят в смисъла на контрапункт на нощта обикновено се определя като периодът, през който слънчевата светлина достига директно до земята и е видима за човека. Продължителността на деня е приблизително малко повече от 12 часа. Този ефект се дължи на два фактора:

• Слънцето не е точка, но има видим размер от 32 дъгови минути;
• Атмосферата пречупва слънчевата светлина по такъв начин, че част от нея достига на земята дори когато Слънцето е под хоризонта с около 34 дъгови минути. По този начин първите слънчеви лъчи огряват земята, когато централната точка на Слънцето е все още под хоризонта с около 50 дъгови минути. Разликата във времето зависи от ъгъла, под който слънцето изгрява и залязва (на свой ред зависим от географската ширина), но възлиза на минимум седем минути.

Схема на различието между слънчево и звездно денонощие. В точка 1, започват слънчевото и звездното денонощие. В точка 2, планетата се е завъртяла на 360° спрямо звездата (1→2 = звездно денонощие). Но трябва още малко време за да се завърти спрямо Слънцето - точка 3, (1→3 = слънчево денонощие).

Продължителност

Поради наклона на оста на Земята спрямо еклиптиката, денят променя своята продължителност в зависимост от разположението (географската ширина) на наблюдателя и времето от годината. Най-дълъг е на 22 юни (за северното полукълбо), а най-къс е на 22 декември. На самия северен и южен полюс деня продължава 6 месеца.

С времето земното денонощие се е увеличило. Това явление се дължи на лунните либрации, които забавят земното въртене. Така средната дължина на един ден сега е около 86 400,002 секунди, и се увеличава с около 1.7 милисекунди с всеки изминал век (средна стойност за последните 2700 години). Вижте приливно ускорение за повече подробности.

Продължителността на един ден е била около 21.9 часа преди 620 милиона години, както е видимо от т.нар. ритмити (редуващи се пластове в пясъчник и други скали), а когато Земята е "новосформирана" — преди 4,5 милиарда години, тогава вероятно е бил около шест часа, според определени с компютърни симулации стойности.

Други

Денят в Библията

Славянският, както и повечето европейскоезични преводи на Библията, предават староеврейската дума יום (йом) с думата „ден“. Всъщност, староеврейското יום има смисъл различен, от този на יממה, което означава денонощие. יום е по-скоро тъждествен със старогръцкото Aion - (Еон) и означава по-скоро цикъл, предел на цикъла и не трябва да се разбира буквално като денонощие от 24 часа. В новозаветното разбиране често се привеждат думите на Иисус Христос: "Моят Отец досега работи, и Аз работя... Синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види Отца; защото, което твори той, това твори също и Синът" (Йоан 5, 17-19), за да се подчертае, че творческият акт не е извършен в някакво минало време или минал момент, а продължава и сега. При все това, особено в някои протестантски среди е силно застъпено буквалното (според превода) тълкуване на библейския текст, което стои в основата на движението креационизъм.

Вижте също

• слънчево денонощие
• звездно денонощие