Български орел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29: Ред 29:
Излизат три броя с различни заглавия и тираж 500.
Излизат три броя с различни заглавия и тираж 500.


Първи брой [[20 април]] [[1846]] г., със заглавието „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“, служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“. Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."
Първи брой [[20 април]] [[1846]] г., със заглавието '''„Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“''', служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“. Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."


Втори брой [[20 септември]] [[1846]] г. излиза под заглавието „Български народен известник“.
Втори брой [[20 септември]] [[1846]] г. излиза под заглавието '''„Български народен известник“'''.


Трети брой на [[1 януари]] [[1847]] озаглавен отново „Българският орел“. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
Трети брой на [[1 януари]] [[1847]] озаглавен отново „Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.


След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след 2 години започва издаването на „[[Цариградски вестник]]“, който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.
След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след 2 години започва издаването на „[[Цариградски вестник]]“, който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.

Версия от 11:52, 18 ноември 2011

„Български орел“
„Бѫлгарскый орелъ“
главите на трите броя на вестника,
20 април, 20 септември 1846, 1 януари 1847
Информация
Начало20 април 1846
Край1 януари 1867
Главен редакторИван Богоров
Езикбългарски
Тираж500
Свързани вестнициЦариградски вестник
Български орел в Общомедия

„Български орел“ е първият български информационен и общообразователен вестник.[1][2] Той излиза в Лайпциг в три броя на следните дати на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник.[3] Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език.

Броеве

Излизат три броя с различни заглавия и тираж 500.

Първи брой 20 април 1846 г., със заглавието „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“, служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“. Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."

Втори брой 20 септември 1846 г. излиза под заглавието „Български народен известник“.

Трети брой на 1 януари 1847 озаглавен отново „Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.

След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след 2 години започва издаването на „Цариградски вестник“, който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.

Библиография

  1. Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
  2. ред. Стойко Божков, История на българската литература: Литература на Възраждането, Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
  3. Георги Боршуков, История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885, Наука и изкуство, 1976 - стр. 49, 61-62
  4. Г. Боршуков, Журналистиката на Г. С. Раковски, сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215)
  5. Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 83, 85-86
  6. Иван Андреев Богоров, И се започна с "Български орел", изд. Български писател, 1983, стр. 48
  7. Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977
  8. Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел"), сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10

Бележки

  1. Вестникът като учебник, Елена Гетова
  2. Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996
  3. Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 86