Сандански: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
C philev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
C philev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Сандански|Сандански (пояснение)}}
{{към пояснение|Сандански|Сандански (пояснение)}}
{{Селище в България
{{Селище в България
| население-нси=26 472<ref>[Цифрата включва гр. Сандански и гр. [[Мелник]]]</ref>| екатте = 65334
| население-нси=26 472<ref>Цифрата включва гр. Сандански и гр. [[Мелник]]</ref>| екатте = 65334
| надм-височина=270
| надм-височина=270
| пощ-код=2800
| пощ-код=2800
Ред 11: Ред 11:
| площ = 26,867
| площ = 26,867
}}
}}
'''Санда&#768;нски''' е [[град]] в Югозападна [[България]]. [[Траки]]те основали селището с името '''Медиус''', по-късно римското селище на мястото на днешния град се е наричало '''Дезудава''', а през средновековието българите го нарекли '''[[Свети Врач]]'''. В района на гр.Сандански се смята, че е роден и живял [[Спартак]] от тракийското племе [[меди]]. Паметникът на [[Спартак]] е един от символите на града. Сандански се намира в [[Област Благоевград]] и е административен център на [[Община Сандански]], където попада и град [[Мелник]].
'''Санда&#768;нски''' е [[град]] в Югозападна [[България]]. [[Траки]]те основали селището с името '''Медиус''', по-късно [[Римска империя|римското]] селище на мястото на днешния град се е наричало '''Дезудава''', а през средновековието [[българи]]те го нарекли '''[[Свети Врач]]'''. В района на гр.Сандански се смята, че е роден и живял [[Спартак]] от тракийското племе [[меди]]. Паметникът на [[Спартак]] е един от символите на града. Сандански се намира в [[Област Благоевград]] и е административен център на [[Община Сандански]], където попада и град [[Мелник]].


Според преброяването през 2011 година, населението на Сандански e над 26 000 жители, а според [[ГД ГРАО]] има 30 000 жители с адресна регистрация.
Според преброяването през 2011 година, населението на Сандански e над 26 000 жители, а според [[ГД ГРАО]] има 30 000 жители с адресна регистрация.

Версия от 19:08, 19 ноември 2011

Вижте пояснителната страница за други значения на Сандански.

Сандански
Знаме
      
Герб
Общи данни
Население26 902 души[1] (15 март 2024 г.)
1001 души/km²
Землище27 km²
Надм. височина296 m
Пощ. код2800
Тел. код0746
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ65334
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)
Адрес на общината
бул. „Свобода“ 14
п.к. 2800
тел.: 0746/30-525
Уебсайтwww.sandanskibg.com
Сандански в Общомедия

Санда̀нски е град в Югозападна България. Траките основали селището с името Медиус, по-късно римското селище на мястото на днешния град се е наричало Дезудава, а през средновековието българите го нарекли Свети Врач. В района на гр.Сандански се смята, че е роден и живял Спартак от тракийското племе меди. Паметникът на Спартак е един от символите на града. Сандански се намира в Област Благоевград и е административен център на Община Сандански, където попада и град Мелник.

Според преброяването през 2011 година, населението на Сандански e над 26 000 жители, а според ГД ГРАО има 30 000 жители с адресна регистрация.

География

Градът се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София - Кулата - Солун. Разстоянието от града до Егейско море и неговите курорти е 126 км. На 12 км. от Сандански се намира местността "Рупите" с храма св.Петка, построен от пророчицата Баба Ванга. Близо до Сандански са разположени Мелник, най-малкият град в България и Роженският манастир, както и живописното село Лешница, в което можете да намерите красота и спокойствие извън големия град. Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености.

Градът, разположен на надморска височина 240 - 300 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури.Планинският бриз, спускащ се от Пирин по поречието на р. Бистрица, охлажда въздуха през летните месеци.

Въздухът в Сандански е с най-ниското съдържание на алергени в цяла България и е подходящ за лечението на астматични, алергични и други заболявания. Градът е световноизвестен, като естествена лечебница и балнеокурорт. Въздухът тук е изключително чист, с ниска относителна влажност (66%), със средна годишна температура +13,9С, със сравнително малки денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и влажна.Валежите са предимно от дъжд,а снегът се задържа средно за 10-15 дни .

Центъра на Сандански
Общ изглед.
Сандански през декември.
Файл:Sandanski St Nikola.jpg
Булевард „Македония“.
Файл:Sandanski hotel.JPG
Хотел „Сандански“.
Файл:Sandanski Pool.jpg
Открит плувен басейн в града.
Файл:Sandanski Residence.jpg
Резиденцията.
Файл:Theater Sandanski.jpg
Летният театър.
Паркът до х.„Сандански“.

История

Античност и Средновековие

Съчетаването на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура 42-81°С), ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност.

Селището около минералните извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.

Древният град лежи изцяло върху терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Разцвет градът е получил в периода IV-VI век. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интерес представляват откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани “ин ситу” в Археологическия музей на град Сандански.

В Османската империя

През XIX век Свети Врач е пазарно средище със смесено население в Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, минавайки през селището пише:

Село Свети-Врачь, на склоне горы, знаменитой целебными источниками, весьма богато развалинами, по которым можно догадываться, что на месте его был прежде город. [2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Свети Врач (Svéta Vratch) е посочено като село със 100 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 135 жители българи.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) тук живеят 1110 души, от които 600 българи-християни, 360 турци и 150 цигани.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Свети Врач се състои от 560 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 35 ученика.[5]

В България

При избухването на Балканската война през 1912 година единадесет души от Свети Врач са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война Свети Врач е завзет от гръцката армия и 200 къщи са опожарени.[7]

След 1919 година Свети Врач е фактически административен и политически център на региона, макар, че до средата на 1925 година околията се нарича Мелнишка. В него са повечето занаятчийски работилници и търговски магазини, които облужват и населението от цялата околия.[8] На 18 юни 1929 година, 22 Обикновено Народно събрание приема Закон за обявяване на село Свети Врач за град.[9]

След 9 септември 1944 година минимум 61 души от града и околията са избити от новата власт. Сред жертвите са кметът Атанас Лазаров, депутатът Атанас Хаджипопов, дейците на ВМРО Зисо Попов, Костадин Джаров, Костадин Кюров, Стоян Манолов, Йосиф Пецев, Милан Постоларски и много други.[10] През януари 1945 година край гарата на Свети Врач е създаден първият комунистически концентрационен лагер в страната, който е закрит два месеца по-късно.[11]

От 1949 година градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

Икономика

Напоследък градът започна да се развива много, като все повече фирми придобиват интерес да строят в Сандански. В момента се строи и хипермаркет „Kaufland“. В града е построен и фукнционира хипермаркет "БИЛЛА", хипермаркет "Пени Маркет" (на английски: Penny Market), както и супермаркет от веригата „Елемаг“, който е първият извън столицата. През 2008-ма се откри и хипермаркет от веригата за техника „Зора“, като e имало и магазин от веригата „Домо“. Впоследствие обаче магазинът на „Домо“ беше закрит заедно с останалите филиали на тази верига в цялата страна заради финансови проблеми на компанията-собственик, която е преустановила търговската си дейност в България. В града има и хипермаркет за бяла и черна техника от веригата „Техномаркет“. В града има и ресторант от известната верига за бързо хранене „Happy-Bar & Grill“. Строят се множество нови жилищни кооперации със съвременна архитектура, както и множество хотели и комплекси. През 2008-ма се пусна в експлоатация и нова пречиствателна станция за питейната вода. От 2008-ма година функционира и първият МОЛ в града – „Сандански Мол“,който наскоро фалира.

Спорт и Туризъм

В града има един градски стадион "Спартак" с 3 нови тренировъчни терена,с осветление. Това е спортният комплекс на който "ПФК Вихрен" - гр Сандански, играе домакинските си срещи. Капацитета на стадиона в момента е 5000 седящи места, като през края на 2008-ма започна мащабен ремонт на съоръжението. Предстои да се увеличат трибуните и капацитета да достигне 6000 седящи места, монтира се и осветление. В гр.Сандански,предстои и изграждането на многофункционална спортна зала с капацитет от 2500 седящи места. В града има множество спортни площадки. Съществува и голям плувен комплекс, "Плувен интернат", който постоянно излъчва републикански и шампиони от международни състезания. Съществува и комплекс със плувни басейни за скокове във вода. Във всеки от големите хотелски комплекси има изградени СПА-центрове с минерална вода и спортни комплекси. Съществуват и клубове по борба, както и по волейбол, баскетбол, женски футбол, хандбал и др. В Община Сандански е роден и шампионът по борба Димитър Русаков, почетен гражданин на гр. Сандански. Любителите на колоезденето могат да карат колелета в парковете и около спортните зали.

В града са изградени голям брой хотели, семейни и големи хотелски комплекси с обща леглова база около 4 000 места. Сред големите хотелски комплекси има един 5-звезден, два 4-звездни и три 3-звездни! Отделно от тях, в Сандански се предлагат и много частни квартири! В града функционират и два санаториума, които имат изключително висока посещаемост, през цялата година. През 2010 г. Сандански печели конкурсите "Отлична туристическа дестинация на България" и "Спа дестинация на България".Също през 2010 година, в града бе открит и Информационен Туристически център",собственост на общината, намиращ се в центъра на града до сградата на ГУМ, в който център се помещава "Сдружението на хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите"-(СХРТ)-Сандански. Туристически обекти и забележителности в и около Сандански, които могат да се посетят:

  • 1.Раннохристиянска базилика от II век и античен комплекс
  • 2.Паметникът на Спартак
  • 3.Сандански манастир „Св.Св. Козма и Дамян”
  • 4.Уникален градски парк
  • 5.Национален парк Пирин
  • 6.Мелнишки скални пирамиди
  • 7.Мелник и Кордопуловата къща
  • 8.Роженски манастир
  • 9.Рупите
  • 10.Феноменът Преподобна Стойна и храма „Св.Георги” в село Златолист, с автомобил, на 4 км. от село Катунци и от главният път за гр.Гоце Делчев! До село Златолист има пряка пътека от гр.Мелник. Разстоянието е 3 км.

Религия

В града действат общо 4 църкви. Най-голямата това е църквата Св.Георги,която е построена в умален размер на храм-паметника "Александър Невски" в София. Най старата църква е църквата Св.Козма и Дамян, която е ремонтирана и е възстановена високата ѝ камбанария. В града има още една старостилна православна църква, намираща се в жк.Спартак. В близост до санаториумите се намира и манастирчето Св."Козма и Дамян", което се намира на живописно място и там всяка година се организира празникът на гр. Сандански, който е на първият четвъртък след Великден.В близост до града се намира Роженският манастир.

Култура

  • Археологически музей

Музейното дело в град Сандански е започнато със създаването през 1936 на археологическо дружество "Струма", като е съставена и музейна сбирка, намираща се по това време в днешното Първо основно училище в Сандански.

След започването от 1960 г. на системни археологически разкопки и направените разкрития на раннохристиянски сгради и базилики в рамките на античния град, намиращ се под съвременния град Сандански, се поставя нов етап в развитието на археологията в града, а така също и в развитието на музейното дело, свързано със запазването и съхраняването на богатото културно-историческо наследство. Основа за изграждането на днешния Археологически музей на Сандански стават останките на раннохристиянската "Базилика на епископ Йоан".

Музеят е разположен "ин сито", т.е. на място, върху базиликата и е един от малкото в страната, изградени по този начин. Повод за откриването му е IV-тата археологическа конференция в Благоевград през 1970 година. Археологическият музей подсигурява извършването на археологическите проучвания в град Сандански и общината. В периода 1960 - 1980 година са проучени последователно "Базилика на епископ Йоан", Раннохристиянски комплекс, Гимназиум, Раннохристиянски некропол, терми и жилищни сгради, които попълват градоустройствената система на античния град.

Археологическият музей разполага с богат архив и депо, където се съхраняват находките, пълната документация и снимков материал, описващи разкритите обекти. Музеят притежава богата колекция от надгробни плочи, монети, надписи, антични съдове, предмети на бита и накити от различни исторически периоди. Един от най-интересните обекти, разкрити в последните години, е Епископският комплекс, намиращ се зад сградата на старото кметство, включващ Епископска базилика, баптистерий, атрий с колонада, помещения и сгради, които продължават да се проучват в момента. Екипът на музея активно участва в конференции и научни сесии, където популяризира богатото антично наследство на Сандански и района. Разработват се проекти с образователна и културна насоченост.

В Сандански се провежда фестивалът за авторска пиринска песен "Пирин фолк". Той събира туристи от цяла България и съседните страни.В града се провежда и международният "Балкански младежки фестивал" "BYF"

Образование

Природни забележителности

В края на главната и пешеходна ул. „Македония“ започва паркът на града. Това е единственият парк в България с пясъчни алеи и заедно с Варненската „Морска градина“ е най-големият градски парк в България. В него се отглеждат изключително редки растителни видове и е най-добре поддържаният в България. Има множество нови пейки, като са оформени кътове за деца с люлки, пързалки и катерушки. В парка е разположен летният театър, където всяка година се провежда фестивалът за авторска македонска песен „Пирин фолк“, както и Балканският Младежки Фестивал „Младостта на Балканите“. Там се се намират и градският стадион "Спартак", на който футболният клуб от града - ПФК „Вихрен“ - Сандански, играе домакинските си срещи, както и двата плажа с басейни в града. Над града се намира и бившата резиденция на Тодор Живков, сега хотел „Свети Врач“. Около нея има огромен и красив парк, с живописно езеро с лебеди. В парка на резиденцията също могат да се видят много редки растителни видове. В Пирин планина, на около 12 км. от Сандански се намира живописният водопад „Попина лъка“ с пад на водата над 15 м. В околностите на града се намират и най-малкият и уникален български град Мелник, както и разположените до него прочути „Мелнишки пирамиди“. От самият град, започва и красивата Пирин планина, в която се намира и националният парк "Пирин"!

ПФК Вихрен

През 1957 г., след реорганизация на физкултурното движение в страната, в Сандански е изградено единно физкултурно дружество "Вихрен". Наследник е на "Устрем" (1926), "Гоце Делчев" (1931-1948), "Яне Сандански" (1948-1949) и "Червено знаме" (1949-1957). До сезон 1976/77 г. отборът се състезава в югозападната зонална група без особен успех, когато печели промоция за "Б" група. Най-доброто представяне на отбора във втория ешелон е през 1979/80 г., когато санданските футболисти завършват на 2-ро място, след големият местен опонент "Беласица" (Петрич). През сезон 1988/89 г. "Вихрен" отново изпада във "В" група. През следващите години тимът се люшка между "В" и "Б" група, докато се стигне до паметния за клуба сезон 2004/05 г., когато за първи път е извоювано място при "майсторите".

Райна - певица; Симеон Щерев - национален състезател по борба; Надка Евтимова - народна певица; Никола Дамянов - финансист, почетен гражданин на гр. Сандански; Илиян Мицански - Футболист;

Кухня

Популярно ястие за района са сарми в лозов лист. Сладкото от зелени и зрели смокини също е допринесло за популяризиране на гр.Сандански и района около него.

Санданчани

Списък на известните санданчани.

Побратимени градове

Сандански е побратимен град или партньор с:[12]

Външни препратки

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 140-141.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 189.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.876.
  7. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  8. История на град Сандански. София, ИК "Синева", 2007, стр.167.
  9. История на град Сандански. София, ИК "Синева", 2007, стр.177.
  10. "Драмата в околия Св. Врач". - В: Вестник "Македония", бр.33, 17.09.1997 г.
  11. Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 29.
  12. Списък на побратимени градове