Паническо разстройство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:20, 20 ноември 2011

Паническото разстройство е сравнително често срещано заболяване вследствие на неспособността на човешкия организъм да се справи с атаките на стреса. То е от групата на депресивните състояния. Някои психиатри го нареждат по честота на проявяване след зъбния кариес, други твърдят, че на 70 човека един боледува от паническо разстройство. То се появява тогава, когато химичните съединения в организма, отговорни за справянето със стреса са изчерпани (серотонин). При настъпване на кризата в организма се излива голямо количество адреналин, който предизвиква и симптомите на паническото разстройство като задушаване, неспособност за справяне с кризата, силен страх - от смърт или инфаркт, сърдечна аритмия и учестено сърцебиене, понякога чувство за загуба на равновесие.

Индивидът започва да се самоизолира, спира да излиза поради страх кризата да не се случи отново на публично място. Изобщо човек започва да си налага всевъзможни ограничения вследствие страха от появата на криза. В началото на заболяването тези симптоми са краткотрайни, но с напредването му те зачестяват и стават по-продължителни. За страдащите от това заболяване на първо място трябва да се знае, че въпреки драматичното му протичане от него не се умира. Заболяването е напълно лечимо. Лекуващият лекар е психиатър и той предписва медикаментозно лечение с антидепресанти, което продължава в зависимост от степента на задълбочаване на заболяването. Антидепресантите се предписват без специална рецепта, свободни са за закупуване от аптеките и не водят до пристрастяване. Например предписват се в комбинация Zoloft, Paroxat и Thioridazin. Лекуващият психиатър определя дозата и продължителността на лечение. След като се постигне необходимия резултат от медикаментите, дозата им се намалява до спиране (рязкото спиране на антидепресантите би довело до обратен ефект). Първите резултати от лечението с антидепресанти се проявяват обикновено към двадесетия ден от приемането им. Паническото разстройство не е завинаги Доста хора преживяват една или няколко панически атаки и с това се разминават. И дори забравят за тях. Други хора развиват паническо разстройство, което преминава във фобия, която е известна като “страх от страха”, т.е. страх от паническа атака, която всеки миг може да се появи. Ако сте преживяли паническа атака в кола, докато сте чакали пред светофара или задръстване, възможно е да развиете страх при всеки следващ светофар и задръстване и като резултат - ще започвате да избягвате тези ситуации. Съществува реална възможност постепенно да започнете да ги прехвърляте във всички сфери на живота. Работата ви сигурно ще започне да страда, приятелствата ви също. Бракът е подложен на сериозно изпитание, децата трудно могат да разберат “странното”поведение на родителите си.

Източници

Bъншни препратки

Паническо разстройство - проф. Крум Миланов

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{бързо|1=[[Паническо разстройство]]}}
-'''Паническото растройство''' е сравнително често срещано заболяване вследствие на неспособността на човешкия организъм да се справи с атаките на [[стрес]]а. То е от групата на [[депресия|депресивните състояния]]. Някои психиатри го нареждат по честота на проявяване след зъбния кариес, други твърдят, че на 70 човека един боледува от паническо растройство. То се появява тогава, когато химичните съединения в организма, отговорни за справянето със стреса са изчерпани ([[серотонин]]). При настъпване на кризата в организма се излива голямо количество [[адреналин]], който предизвиква и симптомите на паническото растройство като задушаване, неспособност за справяне с кризата, силен [[страх]] - от [[смърт]] или [[инфаркт]], [[сърдечна аритмия]] и учестено сърцебиене, понякога чувство за загуба на [[равновесие]].
+'''Паническото разстройство''' е сравнително често срещано заболяване вследствие на неспособността на човешкия организъм да се справи с атаките на [[стрес]]а. То е от групата на [[депресия|депресивните състояния]]. Някои психиатри го нареждат по честота на проявяване след зъбния кариес, други твърдят, че на 70 човека един боледува от паническо разстройство. То се появява тогава, когато химичните съединения в организма, отговорни за справянето със стреса са изчерпани ([[серотонин]]). При настъпване на кризата в организма се излива голямо количество [[адреналин]], който предизвиква и симптомите на паническото разстройство като задушаване, неспособност за справяне с кризата, силен [[страх]] - от [[смърт]] или [[инфаркт]], [[сърдечна аритмия]] и учестено сърцебиене, понякога чувство за загуба на [[равновесие]].
 Индивидът започва да се самоизолира, спира да излиза поради страх кризата да не се случи отново на публично място. Изобщо човек започва да си налага всевъзможни ограничения вследствие страха от появата на криза. В началото на заболяването тези симптоми са краткотрайни, но с напредването му те зачестяват и стават по-продължителни. За страдащите от това заболяване на първо място трябва да се знае, че въпреки драматичното му протичане от него не се умира. Заболяването е напълно лечимо. Лекуващият лекар е психиатър и той предписва медикаментозно лечение с [[антидепресант]]и, което продължава в зависимост от степента на задълбочаване на заболяването. Антидепресантите се предписват без специална рецепта, свободни са за закупуване от [[аптека|аптеките]] и не водят до пристрастяване. Например предписват се в комбинация ''Zoloft'', ''Paroxat'' и ''Thioridazin''. Лекуващият психиатър определя дозата и продължителността на лечение. След като се постигне необходимия резултат от медикаментите, дозата им се намалява до спиране (рязкото спиране на антидепресантите би довело до обратен ефект). Първите резултати от лечението с антидепресанти се проявяват обикновено към двадесетия ден от приемането им.