Ел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11: Ред 11:


== Източници и литература ==
== Източници и литература ==
* [http://www.bogoslovie.com/2009/11/1.html Библейско богословие - Бажиите имена, част I]
* [http://www.bogoslovie.com/2009/11/1.html Библейско богословие - Божиите имена, част I]
* Немировский, А.И. Мифы и легенды Древнего Востока — 2000 г. — 544 стр. — ISBN 5-222-01158-5.
* Немировский, А.И. Мифы и легенды Древнего Востока — 2000 г. — 544 стр. — ISBN 5-222-01158-5.



Версия от 13:22, 20 ноември 2011

Изображение на името на бог Ел с финикийски букви

Ел (Шаблон:Lang-he) е древносемитска (eврейска) основна дума използвана за «Бог» или «бог». С нея бил означаван и пантеона от божества използвани в древните семитски езици. Също така значи и “бог”, а изписана с малки букви показва клас божества, а “БОГ” се отнася до божеството на Израел. В буквален превод като основна дума значи «Господ Мой». Използва се в юдаизма вместо YHWH (тетраграма).

Произход, други имена и модификации

В древносирийските глинени таблички от Ебла, в «Списъкът на боговете», Ел е първи и значи «Баща на всички богове». Етимологията е древносемитска и значи в буквален превод “сила, власт и величие”.

Ел, а също срещан и като Ил, Илу, Елохим, Аллах (Шаблон:Lang-akk е Бог на аморейците срещан и просто като Амуррум) — върховен бог на семитите, отъждествяван с шумерския Ишкур и акадския Адад или Адду. Почитал се и в Ханаан, вероятно под влиянието на амореите (аморейците). В частност е идентифицируем и отъждествяван и с върховния бог на Угарит - Илу. След преминаване през юдейската порта от североизток е имал много имена в древността, а и в античността до времето на зугота, т.е. до периода последвал битката при Зама с превземането на Картаген и началото на управлението на Хасмонейската династия в Светите земи (142 г. пр.н.е.)., когато възникнал юдаизма базиран върху монотеизъм.

Образ

Свещеното животно на бог Ел бил бик, символизиращ плодородието и мъдростта на семитите. Също така се изобразявал като добър и милосърден старец, чиято отличителни черти били пасивност и бездействие. По време на римските триумфи по Виа Сакра се водел бял бик, който се принасял в жертва на боговете на Вечния град на жертвеника пред храма на Юпитер Капитолийски. Белият бик бил хващан за рогата от роба придружаващ триумфатора по време на шествието, а победителят лично отрязвал главата на свещеното животно на края на свещената церемония с която завършвало шествието (виж и клетвата на Ханибал).

Източници и литература

Вижте също