Шопи: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:52, 20 ноември 2011

Файл:Shopska nosiya.jpg

Шопска носия от Софийско, 1924

Шопите са българска етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия и в Североизоизточна Република Македония, говореща западни български говори. В Сърбия и Република Македония почти всички шопи са асимилирани и имат сръбско и македонско национално самосъзнание. Областта, която населяват шопите, се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Възможно е шопският диалект да е сходен с литературния македонски език в по-голяма степен, отколкото със стандартния български език, защото македонците заедно с шопите са българските етнографски групи, говорещи западните диалекти на българския език.

През 19 век са изказвани различни спекулативни хипотези за небългарския произход на шопите, като произлизащи от разселени по тези земи съюзни на българите народи - в частност печенеги и особено по време византийското владичество и на Втората българска държава, но това са само хипотези без други податки. Действително във византийските източници има данни за заселването в началото на 11 век на остатъци от печенежкото племе Чомпи в шоплука^[1], но те бързо са асимилирани от местното българско население и след това не се споменават в изворите.

Употребата на термина "шоп" в днешния български език има и пейоративен смисъл на "опак човек", неподаващ се на чуждо мнение.^{[източник?]}

Етнографски граници

Етнографите делят шопите на Голям и Малък Шоплук, според други общността се разделя на Бял и Черен Шоплук.

Голям Шоплук

Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на Искър, минавайки през Врачанско, Монтанско, Ломско, Видинско, продължава на юг през Пернишко, Софийското поле(в самия град София диалектът е изчезнал), Ботевградско, Пазарджишко(частично), Самоковско, Радомирско, Дупнишко, Кюстендилско, след което преминава в Република Македония и обхваща Паланечко, Кумановско, после се отправя на север по река Южна Морава в днешна Сърбия и обхваща Вранско, Лесковско, Пиротско, Нишко (Поморавието), Гургусовско, Зайчарско (Тимошко). Големият Шоплук обхваща всички места от Малкия Шоплук.

В този район етнографите очертават по-малък Шоплук, често наричан и "Същински Шоплук".

Малък Шоплук

При Малкият Шоплук липсват редицата от големи градове, той обхваща Софийското поле, Елинпелинско, Самоковско, Свогенско, Годечко, Сливнишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Пернишко и Радомирско. Малкият Шоплук се характеризира с всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.

Названия и самоназвания

Според някои изследвания на Шоплука, датиращи от началото на 20-ти век, името "Шопи" идва от тоягата, която местните хора, предимно скотовъдци, използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена пръчка, дълга около човешки бой е "сопа".

В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — полянци, в Трън и околията — знеполци, в Пернишко и Брезнишко — граовци, в Радомирско — мрачани, в Дупнишко - кекавци, в Поморавието — нишавци, от двете страни на Стара планина — торлаци, в Северозападна Република Македония — шаренодрешковци.

Говор

Ненаучно шопските говори са наричани шопски диалекти. В диалектоложки смисъл обаче в рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни диалекта на българския език, всеки носещ името на града си. Всички те са част от западните български говори и притежават общи черти, които ги обединяват като "шопски" като използването при всеки един диалект на фразата "че" вместо "ще", същото използване на "ке" вместо "ще" обединява етнографската група македонци при всички техни диалекти. В източната част на Шоплука диалектите са част от югозападните и северозападните говори, а в западната — на преходните говори:

Севезападни говори:
- видинско-ломски (Видин, Монтана, Берковица, Лом)
- белослатинско-плевенски (Бяла Слатина, Козлодуй, Плевенско)
- софийски говор (в Софийско поле на запад от р. Искър, Перник)
Югозападни говори:
- - ботевградски говор (Ботевград, Етрополе)
  - врачански говор (Враца)
  - елинпелински говор (в Софийско поле на изток от р. Искър)
  - ихтимански говор (Ихтиман, стига до Велинград и Пазарджик, където се говори частично)
  - самоковски говор (Самоков)
- Централна група югозападни говори
  - дупнишки говор (Дупница, Радомир, Перник)
  - кюстендилски говор (Кюстендил)
Преходни говори
- брезнишки говор (областта Граово)
- трънски говор (Трън)
- годечки говор (Годеч)
- западнобелоградчишки говор (Белоградчик, преселници между Лом и Видин)
- царибродски говор (Цариброд)
- косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор (Поморавие - Ниш, Лесковац, Пирот, Враня; Гора (нашински), Средска Жупа)
- говорите при Куманово, Крива паланка, Кратово и Злетово, в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“
- тимошко-моравски говор (Тимошко)
- тетовски говор (Тетово, Гостивар)

Опити за обособяване

Независимо от националното съзнание на шопите в България, Сърбия и Република Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.

Шопите в Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. Страхувайки се хората от окпупирания Шоплук в Сърбия да започнат отново да обявяват българското си самосъзнание, централната сръбска власт преди дори ги е обявявала за шопско или торлашко малцинство. В Цариброд на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления от българите на "шопски език" — всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект.

Фолклор

Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия.

Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия — Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица — селище в полите на Витоша планина до София, още се пее дори и тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.

Шопските песни са с малък тонов обем. Пеят се на два гласа. Първият пее мелодията, а вторият "лежи" (нарича се "исо" глас). Двата гласа образуват интервал "секунда", затова песние звучат остро, рязко, открито. Шопските хора̀ са буйни и темпераментни.

Източници

↑ История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 64-65.

Вижте също

Външни препратки

Шопски носии от София и областта

Особености на шопите

Женска софийска носия

[1] История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 64-65.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:Shopi karta.png| thumb|200px|Карта на целия Шоплук]]
-[[File:Torlak dialects map.png|thumb|250px|Карта на [[преходни говори|преходните говори]] на [[български език|българския език]], които заемат само около половината от Шоплука(картата не е на целия Шоплук, останалата част от Шоплука се намира в централно-западна и северозападна [[България]], изключвайки град [[София]], където диалектът е изчезнал до голяма степен още през миналия век поради това, че е станал най-големият град в България). Тази карта противоречи на картата на [[Йован Цвиич]], който е спестил шопски територии от [[Сърбия]] и е определил значително количество територии на [[етнографска група|етнографската група]] [[македонци]] като територии на шопите.]]
+[[File:Torlak dialects map.png|thumb|250px|Карта на [[преходни говори|преходните говори]] на [[български език|българския език]], които заемат само около половината от Шоплука(картата не е на целия Шоплук, останалата част от Шоплука се намира в централно-западна и северозападна [[България]]). Тази карта противоречи на картата на [[Йован Цвиич]], който е спестил шопски територии от [[Сърбия]] и е определил значително количество територии на [[етнографска група|етнографската група]] [[македонци]] като територии на шопите.]]
 [[Image:Shopluk region map.png| thumb|200px|Райони, населени със шопи според сърбина [[Йован Цвиич]]]]
 [[Картинка:Young man in shopp dress from Tran 1921.jpg|thumb|200px|Шоп от Трънско]]
@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 '''Шопите''' са [[българи|българска]] [[етнографска група]] в днешна Западна [[България]], [[Източна Сърбия]]
-и в Североизоизточна [[Република Македония]], говореща [[западни български говори]]. В [[Сърбия]] и Република Македония почти всички шопи са асимилирани и имат [[сърби|сръбско]] и [[македонци|македонско]] национално самосъзнание. Областта, която населяват шопите, се нарича '''Шоплук''' или '''Шоплък''', понякога '''Шопско'''. Възможно е шопският диалект да е сходен с литературния [[македонски език]] в по-голяма степен, отколкото със стандартния [[български език]]. [[македонци|Македонците]] заедно с шопите са етнографските групи, говорещи [[западни български говори|западните диалекти]] на [[българския език]].
+и в Североизоизточна [[Република Македония]], говореща [[западни български говори]]. В [[Сърбия]] и Република Македония почти всички шопи са асимилирани и имат [[сърби|сръбско]] и [[македонци|македонско]] национално самосъзнание. Областта, която населяват шопите, се нарича '''Шоплук''' или '''Шоплък''', понякога '''Шопско'''. Възможно е шопският диалект да е сходен с литературния [[македонски език]] в по-голяма степен, отколкото със стандартния [[български език]], защото [[македонци|македонците]] заедно с шопите са българските етнографски групи, говорещи [[западни български говори|западните диалекти]] на българския език.
 През 19 век са изказвани различни спекулативни хипотези за небългарския произход на шопите, като произлизащи от разселени по тези земи съюзни на българите народи - в частност [[печенеги]] и особено по време византийското владичество и на Втората българска държава, но това са само хипотези без други податки. Действително във византийските източници има данни за заселването в началото на 11 век на остатъци от печенежкото племе Чомпи в шоплука<ref>''История на България'', Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 64-65.</ref>, но те бързо са асимилирани от местното българско население и след това не се споменават в изворите.
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 === Голям Шоплук ===
-Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на [[Искър]], минава през [[Враца|Врачанско]], [[Монтана|Монтанско]], [[Белоградчик|Белоградчишко]], [[Лом]]ско, [[Видин|Видинско]], продължава на юг през [[Своге]]нско, [[Сливница|Сливнишко]], [[Годеч]]ко, [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]], [[Перник|Пернишко]], [[Софийско поле|Софийското поле]](в гр.София диалектът е изчезнал), [[Елин Пелин (град)|Елинпелинско]],  [[Ботевград]]ско, [[Етрополе|Етрополско]], [[Ихтиман]]ско, [[Пазарджик|Пазарджишко]](частично), [[Самоков]]ско, [[Радомир]]ско, [[Дупница|Дупнишко]], [[Кюстендил]]ско, след което преминава в [[Република Македония]] и обхваща [[Крива паланка|Паланечко]] и [[Куманово|Кумановско]], после се отправя на север по река [[Южна Морава]] в днешна [[Сърбия]] и обхваща [[Враня (град)|Вранско]], [[Лесковац|Лесковско]], [[Пирот]]ско, [[Ниш]]ко ([[Поморавие]]то), [[Княжевац|Гургусовско]], [[Зайчар]]ско ([[Тимошко]]).
+Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на [[Искър]], минавайки през [[Враца|Врачанско]], [[Монтана|Монтанско]],  [[Лом]]ско, [[Видин|Видинско]], продължава на юг през [[Перник|Пернишко]], [[Софийско поле|Софийското поле]](в самия град [[София]] диалектът е изчезнал),  [[Ботевград]]ско, [[Пазарджик|Пазарджишко]](частично), [[Самоков]]ско, [[Радомир]]ско, [[Дупница|Дупнишко]], [[Кюстендил]]ско, след което преминава в [[Република Македония]] и обхваща [[Крива паланка|Паланечко]], [[Куманово|Кумановско]], после се отправя на север по река [[Южна Морава]] в днешна [[Сърбия]] и обхваща [[Враня (град)|Вранско]], [[Лесковац|Лесковско]], [[Пирот]]ско, [[Ниш]]ко ([[Поморавие]]то), [[Княжевац|Гургусовско]], [[Зайчар]]ско ([[Тимошко]]). Големият Шоплук обхваща всички места от Малкия Шоплук.
 В този район етнографите очертават по-малък Шоплук, често наричан и "Същински Шоплук".
 === Малък Шоплук ===
-Малкият Шоплук обхваща [[Софийско поле|Софийското поле]], [[Елин Пелин (град)|Елинпелинско]], [[Самоков]]ско, [[Своге]]нско, [[Годеч]]ко, [[Сливница|Сливнишко]], [[Цариброд]]ско, [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]], [[Перник|Пернишко]] и [[Радомир]]ско. Малкият Шоплук се характеризира с всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.
+При Малкият Шоплук липсват редицата от големи градове, той обхваща [[Софийско поле|Софийското поле]], [[Елин Пелин (град)|Елинпелинско]], [[Самоков]]ско, [[Своге]]нско, [[Годеч]]ко, [[Сливница|Сливнишко]], [[Цариброд]]ско, [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]], [[Перник|Пернишко]] и [[Радомир]]ско. Малкият Шоплук се характеризира с всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.
 == Названия и самоназвания ==
 Според някои изследвания на Шоплука, датиращи от началото на 20-ти век, името "Шопи" идва от [[тояга]]та, която местните хора, предимно скотовъдци, използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена [[пръчка]], дълга около човешки бой е "[[сопа]]".
-В  различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — '''полянци''', в [[Трън]] и околията — '''знеполци''', в Пернишко и Брезнишко — '''граовци''', в Радомирско — '''мрачани''', в Дупнишко - '''кекавци''', в [[Поморавие]]то — '''нишавци''', от двете страни на [[Стара планина]] — '''[[торлаци]]''', в Северозападна Република Македония — '''шаренодрешковци'''.
+В  различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — '''полянци''', в [[Трън]] и околията — '''знеполци''', в Пернишко и Брезнишко — '''граовци''', в Радомирско — '''мрачани''', в Дупнишко - '''кекавци''', в [[Поморавие]]то — '''нишавци''', от двете страни на [[Стара планина]] — '''торлаци''', в Северозападна Република Македония — '''шаренодрешковци'''.
 == Говор ==
 Ненаучно шопските говори са наричани [[шопски диалекти]]. В [[диалектоложки]] смисъл обаче в рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни [[български диалекти|диалекта на българския език]], всеки носещ името на града си. Всички те са част от [[западни български говори|западните български говори]] и притежават общи черти, които ги обединяват като "шопски" като използването при всеки един диалект на фразата "че" вместо "ще", същото използване на "ке" вместо "ще" обединява етнографската група [[македонци]] при всички техни диалекти. В източната част на Шоплука диалектите са част от югозападните и северозападните говори, а в западната&nbsp;— на преходните говори:
 * [[Северозападни говори|Севезападни говори]]:
-** видинско-ломски ([[Видин]], [[Монтана]], [[Лом]])
+** видинско-ломски ([[Видин]], [[Монтана]], [[Берковица]], [[Лом]])
 ** белослатинско-плевенски ([[Бяла Слатина]], [[Козлодуй]], [[Плевен|Плевенско]])
 ** софийски говор (в [[Софийско поле]] на запад от р. [[Искър]], [[Перник]])
@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 *** врачански говор ([[Враца]])
 *** елинпелински говор (в [[Софийско поле]] на изток от р. [[Искър]])
-*** ихтимански говор ([[Ихтиман]], стига до [[Пазарджик]], където се говори частично)
+*** ихтимански говор ([[Ихтиман]], стига до [[Велинград]] и [[Пазарджик]], където се говори частично)
 *** самоковски говор ([[Самоков]])
 ** Централна група югозападни говори
@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 ** западнобелоградчишки говор ([[Белоградчик]], преселници между [[Лом]] и [[Видин]])
 ** царибродски говор ([[Цариброд]])
-** тимошко-моравски говор ([[Тимошко]])
 ** косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор ([[Поморавие]] -  [[Ниш]], [[Лесковац]], [[Пирот]], [[Враня]];  [[Гора (област)|Гора]] ([[нашински]]), [[Средска Жупа]])
 ** говорите при [[Куманово]], [[Крива паланка]], [[Кратово]] и [[Злетово]], в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“
+** тимошко-моравски говор ([[Тимошко]])
 ** тетовски говор ([[Тетово]], [[Гостивар]])