Ел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:11, 21 ноември 2011

Ел (Шаблон:Lang-he) е древносемитска (eврейска) основна дума използвана за «Бог» или «бог». С нея бил означаван и пантеона от божества използвани в древните семитски езици. Също така значи и “бог”, а изписана с малки букви показва клас божества, а “БОГ” се отнася до божеството на Израел. В буквален превод като основна дума значи «Господ Мой». Използва се в юдаизма вместо YHWH (тетраграма).

Произход, други имена и модификации

В древносирийските глинени таблички от Ебла, в «Списъкът на боговете», Ел е първи и значи «Баща на всички богове». Етимологията е древносемитска и значи в буквален превод “сила, власт и величие”.

Ел, а също срещан и като Ил, Илу, Елохим, Аллах (Шаблон:Lang-akk е Бог на аморейците срещан и просто като Амуррум) — върховен бог на семитите, отъждествяван с шумерския Ишкур и акадския Адад или Адду. Почитал се и в Ханаан, вероятно под влиянието на амореите (аморейците). В частност е идентифицируем и отъждествяван и с върховния бог на Угарит - Илу. След преминаване през юдейската порта от североизток е имал много имена в древността, а и в античността до времето на зугота, т.е. до периода последвал битката при Зама с превземането на Картаген и началото на управлението на Хасмонейската династия в Светите земи (142 г. пр.н.е.), когато възникнал юдаизма базиран върху монотеизъм.

Образ

Свещеното животно на бог Ел бил бик, символизиращ плодородието и мъдростта на семитите. Също така се изобразявал като добър и милосърден старец, чийто отличителни черти били пасивност и бездействие. По време на римските триумфи по Виа Сакра се водел бял бик, който се принасял в жертва на боговете на Вечния град на жертвеника пред храма на Юпитер Капитолийски. Белият бик бил хващан за рогата от роба придружаващ триумфатора по време на шествието, а победителят лично отрязвал главата на свещеното животно на края на свещената церемония с която завършвало шествието (виж и клетвата на Ханибал).

Източници и литература

Библейско богословие - Божиите имена, част I
Немировский, А.И. Мифы и легенды Древнего Востока — 2000 г. — 544 стр. — ISBN 5-222-01158-5.

Вижте също

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 В древносирийските глинени таблички от [[Ебла]], в «Списъкът на боговете», Ел е първи и значи «Баща на всички богове». [[Етимология]]та е древносемитска и значи в буквален превод “сила, власт и величие”.
-'''Ел''', а също срещан и като '''Ил''', '''Илу''', '''[[Елохим]]''', '''[[Аллах]]''' ({{lang-akk|Ил-Аммуррум}} е  Бог на [[амореи|аморейците]] срещан и просто като ''Амуррум'') — върховен бог на [[семити]]те, отъждествяван с [[шумери|шумерския]] ''[[Ишкур]]'' и [[акад]]ския ''[[Адад]]'' или ''Адду''. Почитал се и в [[Ханаан]], вероятно под влиянието на амореите (аморейците). В частност е идентифицируем и отъждествяван и с върховния бог на [[Угарит]] - ''Илу''. След преминаване през [[юдейска порта|юдейската порта]] от североизток е имал много имена в [[древност]]та, а и в [[античност]]та до времето на [[зугот]]а, т.е. до периода последвал [[битка при Зама|битката при Зама]] с [[Обсада на Картаген (149 г. пр.н.е.)|превземането на Картаген]] и началото на управлението на [[Хасмонеи|Хасмонейската династия]] в [[Светите земи|Светите земи]] (142 г. пр.н.е.)., когато възникнал юдаизма базиран върху [[монотеизъм]].
+'''Ел''', а също срещан и като '''Ил''', '''Илу''', '''[[Елохим]]''', '''[[Аллах]]''' ({{lang-akk|Ил-Аммуррум}} е  Бог на [[амореи|аморейците]] срещан и просто като ''Амуррум'') — върховен бог на [[семити]]те, отъждествяван с [[шумери|шумерския]] ''[[Ишкур]]'' и [[акад]]ския ''[[Адад]]'' или ''Адду''. Почитал се и в [[Ханаан]], вероятно под влиянието на амореите (аморейците). В частност е идентифицируем и отъждествяван и с върховния бог на [[Угарит]] - ''Илу''. След преминаване през [[юдейска порта|юдейската порта]] от североизток е имал много имена в [[древност]]та, а и в [[античност]]та до времето на [[зугот]]а, т.е. до периода последвал [[битка при Зама|битката при Зама]] с [[Обсада на Картаген (149 г. пр.н.е.)|превземането на Картаген]] и началото на управлението на [[Хасмонеи|Хасмонейската династия]] в [[Светите земи|Светите земи]] (142 г. пр.н.е.), когато възникнал юдаизма базиран върху [[монотеизъм]].
 == Образ ==
-Свещеното животно на бог '''Ел''' бил [[бик]], символизиращ плодородието и мъдростта на семитите. Също така се изобразявал като добър и милосърден старец, чиято отличителни черти били пасивност и бездействие. По време на римските [[триумф]]и по [[Виа Сакра]] се водел бял бик, който се принасял в жертва на боговете на Вечния град на жертвеника пред [[Храм на Юпитер Капитолийски|храма на Юпитер Капитолийски]]. Белият бик бил хващан за рогата от роба придружаващ триумфатора по време на шествието, а победителят лично отрязвал главата на свещеното животно на края на свещената церемония с която завършвало шествието (виж и [[клетвата на Ханибал]]).
+Свещеното животно на бог '''Ел''' бил [[бик]], символизиращ плодородието и мъдростта на семитите. Също така се изобразявал като добър и милосърден старец, чийто отличителни черти били пасивност и бездействие. По време на римските [[триумф]]и по [[Виа Сакра]] се водел бял бик, който се принасял в жертва на боговете на Вечния град на жертвеника пред [[Храм на Юпитер Капитолийски|храма на Юпитер Капитолийски]]. Белият бик бил хващан за рогата от роба придружаващ триумфатора по време на шествието, а победителят лично отрязвал главата на свещеното животно на края на свещената церемония с която завършвало шествието (виж и [[клетвата на Ханибал]]).
 == Източници и литература ==