Телефонна централа: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
*''Полупроводникови и хибридни АТЦ'' (от 60те години на 20 век до днес) |
*''Полупроводникови и хибридни АТЦ'' (от 60те години на 20 век до днес) |
||
*''Цифрови АТЦ'' (от 80те години на 20 век до днес) |
*''Цифрови АТЦ'' (от 80те години на 20 век до днес) |
||
== Външни препратки == |
|||
{{commonscat|Telephone exchanges}} |
|||
* [http://www.flickr.com/groups/telephoneexchanges/ Хиляди изображения на телефонни централи] |
|||
Версия от 15:45, 21 ноември 2011
Телефонната централа е телекомуникационно устройство, предаващо телефонен сигнал от един телефонен апарат на друг и осигуряващо връзката между тях. Процесът на свръзка на двата телефонни поста е превключване и се нарича комутация.
Телефонните централи се появяват в началото на 20 век, след като абонатите на телефонните мрежи в големите градове нарастват като брой и се налага организация на свръзката между тях. Първи се появяват ръчните телефонни централи (РТЦ) (още наричани номератори).
В България ръчни централи се ползват масово чак до края на 70те години, когато постепенно биват изместени (но не напълно)[източник?] от автоматичните телефонни централи (АТЦ).
Различаваме няколко поколения АТЦ в зависимост от технологията, която употребяват:
- Електромеханични АТЦ (все още най разпространени в България) - от началото на 20 век
- Полупроводникови и хибридни АТЦ (от 60те години на 20 век до днес)
- Цифрови АТЦ (от 80те години на 20 век до днес)