Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
[[Файл:Dimitrov.jpg|мини|250п|Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година]] |
[[Файл:Dimitrov.jpg|мини|250п|Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година]] |
||
[[Картинка:PartizanskiPametnikMyglij.jpg|thumb|250px|дясно|Паметникът на Дончо Бояджиев в [[Мъглиж]]]] |
[[Картинка:PartizanskiPametnikMyglij.jpg|thumb|250px|дясно|Паметникът на Дончо Бояджиев в [[Мъглиж]]]] |
||
'''Смърт на фашизма, свобода на народа!''' (на [[сръбски език|сръбска]] ''Смрт фашизму, слобода народу'', на [[хърватски език|хърватски]] ''Smrt fašizmu, sloboda narodu!'', {{lang-sl|Smrt fašizmu, svoboda narodu!}}, {{lang-mk|Смрт на фашизмот, слобода за народот}}) е популярен [[лозунг]] на българските и югославски партизани, а по-късно и на |
'''Смърт на фашизма, свобода на народа!''' (на [[сръбски език|сръбска]] ''Смрт фашизму, слобода народу'', на [[хърватски език|хърватски]] ''Smrt fašizmu, sloboda narodu!'', {{lang-sl|Smrt fašizmu, svoboda narodu!}}, {{lang-mk|Смрт на фашизмот, слобода за народот}}) е популярен [[лозунг]] на българските и югославски партизани, а по-късно и на цялото съпротивително, тогава наричано антифашистко движение в района по време на Втората световна война.<ref>[http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/harvatskiyat-fyurer-ante-pavelitch-i-tayniyat-holokost-na-ustashite/ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите]</ref> Счита се, че фразата за първи път е използвана във ''Vjesnik Hrvatske jedinstvene nacionalno-oslobodilačke fronte'', орган на хърватските комунисти, на 21 август 1941 година.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:vB-sWMJomwoJ:www.historiografija.hr/hz/1955/HZ_8_5_PLENSA.pdf+HZ_8_5_plensa&hl=bs&gl=ba&pid=bl&srcid=ADGEESiJ79dJBQ1kMPK6nAByDS72K2ipUpbT6H0bF2I6JC09ycufv_nsR3adZC6mtDm22CCC53NYhHEe2qbVwwfBIN_87sFiKdl-g03iNLoL_3gfCNuUerP0CNDwXlr4JgCe32sFhhAP&sig=AHIEtbS88tyWjIuxOubg97-h-VN-jFjAtw&pli=1 вестник Vjesnik]</ref>{{неблагонадежден}} {{факт|Тя се използва и като поздрав между съратниците, като първият произнася „Смърт на фашизма“, а другият отговаря „Свобода на народа“.}} {{факт|Произнасянето на лозунга се съпровожда с високо вдигната дясна ръка в юмрук.}} |
||
{{факт|Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.}} {{факт|С тези думи на уста умират и много български партизани.}} |
{{факт|Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.}} {{факт|С тези думи на уста умират и много български партизани.}} |
Версия от 01:40, 1 декември 2011
Тази статия е предложена за изтриване в съответствие с възприетите правила.
Причини за изтриване могат да бъдат:
Като причини не следва да бъдат посочвани:
Можете да изразите мнение по предложението за изтриване на следната страница:
Страницата с обсъждане не може да бъде намерена. Ако отговаряте на условията за право на глас, можете също да гласувате. Не премахвайте този шаблон от страницата! Премахването му не спира процедурата за изтриване. |
Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбска Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски Smrt fašizmu, sloboda narodu!, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-mk) е популярен лозунг на българските и югославски партизани, а по-късно и на цялото съпротивително, тогава наричано антифашистко движение в района по време на Втората световна война.[1] Счита се, че фразата за първи път е използвана във Vjesnik Hrvatske jedinstvene nacionalno-oslobodilačke fronte, орган на хърватските комунисти, на 21 август 1941 година.[2][неблагонадежден източник] Тя се използва и като поздрав между съратниците, като първият произнася „Смърт на фашизма“, а другият отговаря „Свобода на народа“.[източник?] Произнасянето на лозунга се съпровожда с високо вдигната дясна ръка в юмрук.[източник?]
Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[източник?] С тези думи на уста умират и много български партизани.[източник?]
След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните комунистически среди се среща употребата на фразата.[3][4][5]