Кристална структура: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
CarsracBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Изтриване: it, nn, sk Промяна: es
+ Категория:Химични свойства
Ред 24: Ред 24:
{{физика-мъниче}}
{{физика-мъниче}}


[[Категория:Химични свойства]]
[[Категория:Минералогия]]
[[Категория:Минералогия]]



Версия от 05:40, 1 декември 2011

Кристална структура е тип подреждане на градивните частици на твърдо вещество, при което те следват определен модел.

Този модел зависи от особеностите на градивните частици и цели достигането на най–стабилната възможна конфигурация. За разлика от аморфните вещества кристалите имат точна температура на топене.

Видове кристални решетки

  • Атомна кристална решетка - Атомите в атомната решетка са свързани със здрави, ковалентни химични връзки. Валентните електрони на атомите образуват общи електронни двойки между всеки два атома. Тези вещества имат голяма твърдост, висока температура на топене, не провеждат електричния ток, но са крехки. Те практически не се разтварят във вода. Целият им кристал може да се разглежда като една молекула. Атомна кристална решетка имат диамантът, графитът, кристалите на кварца и други.
  • Молекулна кристална решетка - Веществата с молекулна кристална решетка са крехки с малка твърдост, топят се при ниска температура, не провеждат електричен ток (сяря, йод). Различават се по разтворимостта си във вода. Причината за такива свойства се крие в по-слабите междумолекулни сили, с които са свързани градивните частици.
  • Йонна кристална решетка - В йонната кристална решетка йоните са свързани с йонна връзка. Веществата с такъв строеж са твърди. Йонноизградените вещества са крехки и притежават висока температура на топене. В твърдо състояние не провеждат електричен ток. По-голяма част от тях са разтворими във вода. Разтворите и стопилките им провеждат електричен ток. Такива вещества са натриев хлорид, меден сулфат, калциев дихлорид и други.

Примери:

Шаблон:Физика-мъниче