Ден: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Nightfall europe-and-afrika 20050507-184500.jpg|мини|На снимката ясно се разграничава [[Слънчев терминатор|терминаторът]] - линията, която очертава границата между деня и нощта.]] |
[[Картинка:Nightfall europe-and-afrika 20050507-184500.jpg|мини|На снимката ясно се разграничава [[Слънчев терминатор|терминаторът]] - линията, която очертава границата между деня и нощта.]] |
||
[[Файл:Sun and Moon Nuremberg chronicle.jpg|мини|Слънцето и Луната, символизиращи деня и нощта]] |
[[Файл:Sun and Moon Nuremberg chronicle.jpg|мини|Слънцето и Луната, символизиращи деня и нощта]] |
||
'''Денят''' е единица за измерване на [[време]], равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето. Нарича се светъл период - в който [[Слънце]]то е над [[хоризонт]]а, от [[изгрев]]а до [[залез]]а му. Точният момент на изгрева и залеза, както и големината на интервала между тях зависи от географското положение (географска дължина и ширина), както и от [[сезон]]ите. Условно се разделя на сутрин, предиобед, обяд, следобед, привечер и вечер. Древен обичай е началото на новия ден да се поставя с изгрева на слънцето над [[хоризонт]]а. Денят се различава от [[денонощие]]то, което е приблизително равно на едно завъртане на [[Земя]]та около оста ѝ. Когато думата се използва като множествено число (дни) означава цялото денонощие, включващо тъмния и светъл период. Седем дни образуват седмица, а 30 или 31 дни - месец. |
'''Денят''' е единица за измерване на [[време]], равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето. Нарича се светъл период - в който [[Слънце]]то е над [[хоризонт]]а, от [[изгрев]]а до [[залез]]а му. Точният момент на изгрева и залеза, както и големината на интервала между тях зависи от географското положение (географска дължина и ширина), както и от [[сезон]]ите. Условно се разделя на сутрин, предиобед, обяд, следобед, привечер и вечер. Древен обичай е началото на новия ден да се поставя с изгрева на слънцето над [[хоризонт]]а. Денят се различава от [[денонощие]]то, което е приблизително равно на едно завъртане на [[Земя]]та около оста ѝ. Когато думата се използва като множествено число (дни) означава цялото денонощие, включващо тъмния и светъл период. Седем дни образуват седмица, а 30 или 31 дни - месец. Само месец февруари има 28 или 29 (при високосна година) дни. Дните на седмицата са понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота и неделя. В България седмицата започва в понеделник, но в други страни като САЩ седмицата започва в неделя. |
||
В смисъла на денонощие, състоящо се от 24 часа (86 400 секунди), думата ''ден'' се използва за няколко различни периода от време, въз основа на въртенето на Земята около оста ѝ. |
В смисъла на денонощие, състоящо се от 24 часа (86 400 секунди), думата ''ден'' се използва за няколко различни периода от време, въз основа на въртенето на Земята около оста ѝ. |
||
Ред 108: | Ред 108: | ||
[[Файл:Dagr by Arbo.jpg|мини|''Доор'', нордическо божество на деня, картина на [[Петер Николай Арбо]]]] |
[[Файл:Dagr by Arbo.jpg|мини|''Доор'', нордическо божество на деня, картина на [[Петер Николай Арбо]]]] |
||
Славянският, както и повечето европейскоезични [[превод]]и на [[Библия]]та, предават [[иврит хакодеш|староеврейската]] [[дума]] יום ''(йом)'' с думата „ден“. Всъщност, староеврейското יום има смисъл различен, от този на יממה, което означава денонощие. יום е по-скоро тъждествен със [[старогръцки|старогръцкото]] ''Aion'' - ''(Еон)'' и означава по-скоро цикъл, предел на цикъла и не трябва да се разбира буквално като денонощие от 24 часа. В [[Нов завет|новозаветното]] разбиране често се привеждат думите на [[Иисус Христос]]: "Моят Отец досега работи, и Аз работя... Синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види Отца; защото, което твори той, това твори също и Синът" ''(Йоан 5, 17-19)'', за да се подчертае, че творческият акт не е извършен в някакво минало време или минал момент, а продължава и сега. При все това, особено в някои [[протестантство|протестантски]] среди е силно застъпено буквалното (според превода) тълкуване на библейския текст, което стои в основата на движението [[креационизъм]]. |
Славянският, както и повечето европейскоезични [[превод]]и на [[Библия]]та, предават [[иврит хакодеш|староеврейската]] [[дума]] יום ''(йом)'' с думата „ден“. Всъщност, староеврейското יום има смисъл различен, от този на יממה, което означава денонощие. יום е по-скоро тъждествен със [[старогръцки|старогръцкото]] ''Aion'' - ''(Еон)'' и означава по-скоро цикъл, предел на цикъла и не трябва да се разбира буквално като денонощие от 24 часа. В [[Нов завет|новозаветното]] разбиране често се привеждат думите на [[Иисус Христос]]: "Моят Отец досега работи, и Аз работя... Синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види Отца; защото, което твори той, това твори също и Синът" ''(Йоан 5, 17-19)'', за да се подчертае, че творческият акт не е извършен в някакво минало време или минал момент, а продължава и сега. При все това, особено в някои [[протестантство|протестантски]] среди е силно застъпено буквалното (според превода) тълкуване на библейския текст, което стои в основата на движението [[креационизъм]]. |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://aa.usno.navy.mil/faq/docs/RST_defs.php Дефиниция на ден и нощ] |
|||
* [http://herbert.gandraxa.com/herbert/lod.asp формула за изчисляване на дължината на деня и нощта] |
|||
* [http://ptaff.ca/soleil/?lang=en_CA Изгрев и залез по света] |
|||
* [http://www.fourmilab.ch/cgi-bin/uncgi/Earth/action?opt=-p&img=learth.evif Показва къде е ден по света] |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Ред 116: | Ред 122: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{време}} |
|||
{{части на деня}} |
{{части на деня}} |
||
Версия от 07:46, 1 декември 2011
Денят е единица за измерване на време, равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето. Нарича се светъл период - в който Слънцето е над хоризонта, от изгрева до залеза му. Точният момент на изгрева и залеза, както и големината на интервала между тях зависи от географското положение (географска дължина и ширина), както и от сезоните. Условно се разделя на сутрин, предиобед, обяд, следобед, привечер и вечер. Древен обичай е началото на новия ден да се поставя с изгрева на слънцето над хоризонта. Денят се различава от денонощието, което е приблизително равно на едно завъртане на Земята около оста ѝ. Когато думата се използва като множествено число (дни) означава цялото денонощие, включващо тъмния и светъл период. Седем дни образуват седмица, а 30 или 31 дни - месец. Само месец февруари има 28 или 29 (при високосна година) дни. Дните на седмицата са понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота и неделя. В България седмицата започва в понеделник, но в други страни като САЩ седмицата започва в неделя.
В смисъла на денонощие, състоящо се от 24 часа (86 400 секунди), думата ден се използва за няколко различни периода от време, въз основа на въртенето на Земята около оста ѝ.
Денонощие
Денонощие е измерителна единица за време, приблизително равна на периода на въртене на Земята около своята ос. То е с продължителност 24 часа (1 440 минути, 86 400 секунди) и се състои от ден и нощ.
Различават се слънчево денонощие (24 часа) и звездно денонощие (23 часа 56 минути 4 секунди). Те не са равни, защото поради въртенето на Земята около Слънцето за наблюдател, намиращ се на Земята, Слънцето се премества на фона на неподвижните звезди.
Ден
Денят в смисъла на контрапункт на нощта обикновено се определя като периодът, през който слънчевата светлина достига директно до земята и е видима за човека. Продължителността на деня е приблизително малко повече от 12 часа. Този ефект се дължи на два фактора:
- Слънцето не е точка, но има видим размер от 32 дъгови минути;
- Атмосферата пречупва слънчевата светлина по такъв начин, че част от нея достига на земята дори когато Слънцето е под хоризонта с около 34 дъгови минути. По този начин първите слънчеви лъчи огряват земята, когато централната точка на Слънцето е все още под хоризонта с около 50 дъгови минути. Разликата във времето зависи от ъгъла, под който слънцето изгрява и залязва (на свой ред зависим от географската ширина), но възлиза на минимум седем минути.
Продължителност
Поради наклона на оста на Земята спрямо еклиптиката, денят променя своята продължителност в зависимост от разположението (географската ширина) на наблюдателя и времето от годината. Най-дълъг е на 22 юни (за северното полукълбо), а най-къс е на 22 декември. На самия северен и южен полюс денят продължава 6 месеца.
С времето земното денонощие се е увеличило. Това явление се дължи на лунните либрации, които забавят земното въртене. Така средната дължина на един ден сега е около 86 400,002 секунди, и се увеличава с около 1.7 милисекунди с всеки изминал век (средна стойност за последните 2 700 години). Вижте приливно ускорение за повече подробности.
Продължителността на един ден е била около 21.9 часа преди 620 милиона години, както е видимо от т.нар. ритмити (редуващи се пластове в пясъчник и други скали), а когато Земята е новосформирана — преди 4,5 милиарда години, тогава вероятно е бил около шест часа, според определени с компютърни симулации стойности.
Таблици с интересни данни
|
|
Денят в Библията
Славянският, както и повечето европейскоезични преводи на Библията, предават староеврейската дума יום (йом) с думата „ден“. Всъщност, староеврейското יום има смисъл различен, от този на יממה, което означава денонощие. יום е по-скоро тъждествен със старогръцкото Aion - (Еон) и означава по-скоро цикъл, предел на цикъла и не трябва да се разбира буквално като денонощие от 24 часа. В новозаветното разбиране често се привеждат думите на Иисус Христос: "Моят Отец досега работи, и Аз работя... Синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види Отца; защото, което твори той, това твори също и Синът" (Йоан 5, 17-19), за да се подчертае, че творческият акт не е извършен в някакво минало време или минал момент, а продължава и сега. При все това, особено в някои протестантски среди е силно застъпено буквалното (според превода) тълкуване на библейския текст, което стои в основата на движението креационизъм.
Външни препратки
- Дефиниция на ден и нощ
- формула за изчисляване на дължината на деня и нощта
- Изгрев и залез по света
- Показва къде е ден по света
Вижте също
Източници
- ↑ Munsell, Kirk. Mercury: Facts & Figures // Solar System Exploration. NASA, 28 de maig del 2009. Посетен на 07-04-2008.
- ↑ Karl K. Turekian. Meteorites, comets, and planets. edició il·lustrada. Elsevier, 2005. ISBN 9780080447209. с. p. 490. Посетен на 15-11-2010.
- ↑ а б Seidelmann. Report of the IAU/IAGWorking Group on cartographic coordinates and rotational elements: 2006. Celestial Mech. Dyn. Astr. DOI:10.1007/s10569-007-9072-y.
- ↑ Length of Saturn's Day Revised Space.com, Than Ker, 06 de setembre del 2007
- ↑ Neptune Fact Sheet 1 de setembre del 2004, NASA
|
|