Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: zh-min-nan:Friedrich Wilhelm Joseph Schelling |
мРедакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Фридрих Шелинг е роден на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е съученик с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]]. През [[1798]] г. става професор по философия в [[Йена|Йенския университет]]. Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с [[Хегел]] издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След [[Йена]] Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806), [[Мюнхен]] (1806-1820, 1827-1841), [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. |
Фридрих Шелинг е роден на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е съученик с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]]. През [[1798]] г. става професор по философия в [[Йена|Йенския университет]]. Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с [[Хегел]] издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След [[Йена]] Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806), [[Мюнхен]] (1806-1820, 1827-1841), [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др. Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]]. |
||
== Съчинения == |
== Съчинения == |
Версия от 16:08, 1 декември 2011
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling | |
философ | |
1848 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | лутеранство |
Учил в | Тюбингенски университет Лайпцигски университет |
Философия | |
Повлиян | |
Семейство | |
Подпис | |
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг в Общомедия |
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.
Биография
Фридрих Шелинг е роден на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е съученик с Хегел и Хьолдерлин. През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806), Мюнхен (1806-1820, 1827-1841), Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Сред слушателите на неговите лекции са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.
Съчинения
- "Философски писма за догматизма и критицизма" (1796)
- "Идеи за една философия на природата" (1797)
- "За световната душа" (1798)
- "Първи проект за една система на натурфилософията" (1799)
- "Система на трансценденталния идеализъм" (1800)
- "Изложение на моята философска система" (1801)
- "Бруно" (1802)
- "Философия на изкуството" (1802-1805)
- "Лекции за метода на академичното обучение" (1803)
- "Философски изследвания върху същността на човешката свобода" (1809)
- "Възрастите на света" (1811)
- "Божествата на Самотраки" (1815)
- "Основи на позитивната философия" (1832)
- "Към история на модерната философия" (1833-1834)
- "Философия на откровението" (1841-1842)
- "Философия на митологията" (1842)