Ферман: Разлика между версии
к. |
к. |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
В разговорния български език често с думата „ферман“ се наричат дългите и подробни документи, както и случаите на обширно и често отегчително многословие. |
В разговорния български език често с думата „ферман“ се наричат дългите и подробни документи, както и случаите на обширно и често отегчително многословие. |
||
[[Категория: |
[[Категория:Османско право]] |
||
[[Категория:Правни актове]] |
[[Категория:Правни актове]] |
||
Версия от 07:28, 4 декември 2011
Ферманът е официален дοкумент, декрет, указ, упълномощаване на суверена (владетеля) в някои исторически ислямски страни като Османската империя, Империята на Великите Моголи и Иран при шах Реза Пахлави. Документът се подписва лично от суверена или от неговия министър. Думата произлиза от персийски: فرمان, farmân и означава декрет или нареждане. Използва се в османски и новотурски език: ferman. В Османската империя ферманите са често използвани в държавната администрация. Те винаги носят печата (турата) на падишаха, което ги прави още по-ценни документи. Най-известният ферман в българската история е султанският ферман от 28 февруари 1870 година, с който е учредена Българската екзархия.
В разговорния български език често с думата „ферман“ се наричат дългите и подробни документи, както и случаите на обширно и често отегчително многословие.