Голям юс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{Кутия Кирилица}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
|ulc=0469}} |
|ulc=0469}} |
||
'''{{Unicode|Ѫ, ѫ}}''' или ''' |
'''{{Unicode|Ѫ, ѫ}}''' или '''Голям юс''', '''Голяма носовка''' е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в [[старобългарски език|старобългарския език]] и съответстващите ѝ [[графема|графеми]] в [[кирилица|кирилицата]] и [[глаголица|глаголицата]]. Буквата изразява носовия гласен звук {{IPA|[ɔ̃]}} (о<sup>н</sup>, ъ<sup>н</sup>). |
||
== Големият юс в старобългарския == |
== Големият юс в старобългарския == |
Версия от 14:40, 10 декември 2011
Кирилска буква Ѫ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Уникод (hex) | ||||||
Главна: U+0468 | ||||||
Mалка: U+0469 |
Ѫ, ѫ или Голям юс, Голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).
Големият юс в старобългарския
Развой на големия юс в българските диалекти
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен палаталният изговор: "КъНде греНдеш, мило чеНдо?"
Големият юс в правописа след Освобождението
Наричана и „широко ъ“ или „ъ кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945.
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и без езиков усет.
Вижте още
Външни препратки
- Употрѣба на Ѫ в Иванчевия правопис.
|