Елизабет Вителсбах: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 28: Ред 28:
[[Категория:Немска аристокрация]]
[[Категория:Немска аристокрация]]
[[Категория:Вителсбахи]]
[[Категория:Вителсбахи]]
[[Категория:Хоенщауфен]]


[[cs:Alžběta Bavorská (1227-1273)]]
[[cs:Alžběta Bavorská (1227-1273)]]

Версия от 23:31, 10 декември 2011

Елизабет Вителсбах
кралица на Германия, Сицилия и Йерусалим

Родена
около 1227
Починала
ПогребанаАвстрия

Религияхристиянство
Семейство
РодВителсбахи
БащаОто II (Бавария)
МайкаАгнес фон Брауншвайг
Братя/сестриХайнрих XIII (Бавария)
Лудвиг II Строги
СъпругКонрад IV (1 септември 1246)
Майнхард II (1258)
ДецаКонрадин
Хайнрих
Елизабета Тиролска
Ото III
Елизабет Вителсбах в Общомедия

Елизабет Вителсбах (около 1227, Ландсхут – 9 октомври 1273, Тирол) е кралица на Свещената Римска империя (IX.1246 – V. 1254), Йерусалим (IX.1246 – V. 1254) и Сицилия (1250 – V.1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).

Ранен живот

Елизабет е най-голямата дъщеря на Ото II Вителсбах, херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг. Баща й е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването й за престолонаследника на династията Хоенщауфен – Конрад IV. Сватбата им се състои на 1 септември 1246 в родния й Ландсхут и превръща династията Вителсбах в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само един наследник – Конрадин (25. III. 1252 – 29. X. 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.

Бракове и смърт

Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. Съпругът й – император Конрад IV, умира от малария четири години по-късно. Немската корона трябва да премине в ръцете на невръсния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия. Пет години по-късно, през 1259, Елизабет се жени за близо единадесет години по-младия от нея Майнхарт, граф на Гориция и Тирол, от когото има шест деца. Умира на 9 октомври 1273 в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания си през 1268 първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 години и е погребан в същия манастир.

Потомство

Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – Елизабет (1262-1313), става съпруга на Алберт I Хабсбургски, херцог на Австрия и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на Фридрих I, маркграф на Майсен. Синът й Ото III става граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия, а друг неин син - Хайнрих VI, става крал на Бохемия и Полша.