Авестийски език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Език| родно име= арийски (airya)| страна= Голям Иран| район= Дрангиана, Маргина, Бактрия...
 
без некоректно посочен източник (не е ясно англоезично ли е изданието или българоезично)
Ред 22: Ред 22:
Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски [[веди]] от поколение на поколение. Едва през [[5 век пр.н.е.]] са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена [[авестийска азбука]], базирана на [[арамейски език|арамейски курсиви]] и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения [[мъртъв език]]. Авестийския език, аналогично на [[сирийски език|сирийския език]], е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред [[парси]]те в Иран и Индия.
Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски [[веди]] от поколение на поколение. Едва през [[5 век пр.н.е.]] са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена [[авестийска азбука]], базирана на [[арамейски език|арамейски курсиви]] и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения [[мъртъв език]]. Авестийския език, аналогично на [[сирийски език|сирийския език]], е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред [[парси]]те в Иран и Индия.


Времето на битуване на древния ирански диалект послужил за основа като базисен на авестийския се определя в диапазона от 2 хил. пр.н.е. до 1 хил. пр.н.е. С голяма степен на вероятност родина на авестийския са историческите области [[Дрангиана]], [[Херат (провинция)|Ареи]], [[Маргиана]] и [[Бактрия]] (сочена в последно време за прародина на [[прабългари]]те). Картината на обществото описана в «Авестата» навежда на извода, че носителите на езика са били номади живеещи на изток от [[Каспийско море]]<ref name="enc"/>. Археологически на това общество съответства [[язска култура|язската култура]]. <ref name="enc">[[Джеймс Мелори]], [[Дъглас Адамс]] (eds). ''[[:en:Encyclopedia of Indo-European Culture|Encyclopedia of Indo-European Culture]].'' London: Fitzroy Dearborn Publishers, 1997. ISBN 9781884964985. Page 311.
Времето на битуване на древния ирански диалект послужил за основа като базисен на авестийския се определя в диапазона от 2 хил. пр.н.е. до 1 хил. пр.н.е. С голяма степен на вероятност родина на авестийския са историческите области [[Дрангиана]], [[Херат (провинция)|Ареи]], [[Маргиана]] и [[Бактрия]] (сочена в последно време за прародина на [[прабългари]]те). Картината на обществото описана в «Авестата» навежда на извода, че носителите на езика са били номади живеещи на изток от [[Каспийско море]]. Археологически на това общество съответства [[язска култура|язската култура]].
</ref>.


По своите диалектически и хронологически особености текстовете на Авестата се разделят на два пласта: староавестийски (или на езика [[Гата]]) и новоавестийски на който са се запазили повечето от частите на Авестата. Езикът Гата е доста архаичен и се доближава до езика на [[Ригведа]] (виж [[ведически език]]), като освен това притежава повече източноирански черти от младоавестийския.
По своите диалектически и хронологически особености текстовете на Авестата се разделят на два пласта: староавестийски (или на езика [[Гата]]) и новоавестийски на който са се запазили повечето от частите на Авестата. Езикът Гата е доста архаичен и се доближава до езика на [[Ригведа]] (виж [[ведически език]]), като освен това притежава повече източноирански черти от младоавестийския.


Авестийската лексика е оказала огромно влияние върху езиците изповядващи зороастризъм, а оттук посредством християнството и върху всички индоевропейски езици. В днешния [[фарси]] някои думи имат авестийска етимология, например آتش āteš «огън» от авест. ātarš, بهشت behešt «рай» от авест. vahišta- (ahu-) «най-добрия (свят)».
Авестийската лексика е оказала огромно влияние върху езиците изповядващи зороастризъм, а оттук посредством християнството и върху всички индоевропейски езици. В днешния [[фарси]] някои думи имат авестийска етимология, например آتش āteš «огън» от авест. ātarš, بهشت behešt «рай» от авест. vahišta- (ahu-) «най-добрия (свят)».

== Източници ==
<references />


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 19:46, 13 декември 2011

Авестийски език
арийски (airya)
СтранаГолям Иран
РегионДрангиана, Маргина, Бактрия
Говорещибогослужебен език
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Източноирански
....→Авестийски
Официално положение
Регулатор---
Кодове
ISO 639-1ae
ISO 639-2ave
ISO 639-3ave
Авестийски език в Общомедия
Язската ѝ съседните и култури.

Авести́йският ези́к е древен индоевропейски език съхранен в писмеността на иранските езици. На авестийски език са запазени свещените текстове на зороастризма - под името «Авеста», откъдето произлиза и името на езика. Обичайно се отнася до източноиранската подгрупа езици, като на един по-късен етап в развитието си придобива черти сближаващи го със западноиранската подгрупа езици на Медия.

Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски веди от поколение на поколение. Едва през 5 век пр.н.е. са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена авестийска азбука, базирана на арамейски курсиви и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения мъртъв език. Авестийския език, аналогично на сирийския език, е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред парсите в Иран и Индия.

Времето на битуване на древния ирански диалект послужил за основа като базисен на авестийския се определя в диапазона от 2 хил. пр.н.е. до 1 хил. пр.н.е. С голяма степен на вероятност родина на авестийския са историческите области Дрангиана, Ареи, Маргиана и Бактрия (сочена в последно време за прародина на прабългарите). Картината на обществото описана в «Авестата» навежда на извода, че носителите на езика са били номади живеещи на изток от Каспийско море. Археологически на това общество съответства язската култура.

По своите диалектически и хронологически особености текстовете на Авестата се разделят на два пласта: староавестийски (или на езика Гата) и новоавестийски на който са се запазили повечето от частите на Авестата. Езикът Гата е доста архаичен и се доближава до езика на Ригведа (виж ведически език), като освен това притежава повече източноирански черти от младоавестийския.

Авестийската лексика е оказала огромно влияние върху езиците изповядващи зороастризъм, а оттук посредством християнството и върху всички индоевропейски езици. В днешния фарси някои думи имат авестийска етимология, например آتش āteš «огън» от авест. ātarš, بهشت behešt «рай» от авест. vahišta- (ahu-) «най-добрия (свят)».

Вижте също