Социална етика: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
 
искания за източници
Ред 1: Ред 1:
[[Image:Portia and Shylock.jpg|thumb|right|"Най-добрата награда е личната отрада", [[перифраза]] на [[Шекспир]] към [[мъдрост]]та на [[О, Солоне, Солоне!|Солон]] от устата от [[Порция (Венецианският търговец)|Порция]]. (картина на [[Томас Съли]], 1835 г.)]]
[[Image:Portia and Shylock.jpg|thumb|right|"Най-добрата награда е личната отрада", [[перифраза]] на [[Шекспир]] към [[мъдрост]]та на [[О, Солоне, Солоне!|Солон]] от устата от [[Порция (Венецианският търговец)|Порция]]. (картина на [[Томас Съли]], 1835 г.)]]
'''Социалната етика''' (или още - ''етика и общество'') е научна дисциплина в [[социални науки|социалните науки]] и същевременно практическа деятелност.
'''Социалната етика''' (или още - ''етика и общество'') е {{източник|научна дисциплина в [[социални науки|социалните науки]] и същевременно практическа деятелност.}}


Предмет на проучване и изучаване от научната дисциплина са социалните условия като предпоставка за [[богатство]]то и по-добър живот. От друга страна тя изследва мястото и ролята на индивида в обществото с оглед на изповядваните ценности като свобода, толерантност, справедливост, както и устойчивостта онези институции и структури обезпечаващи основните права и свободи, развитието на корпоративната или [[бизнес етика]], правото на труд и социално осигуряване, брака и семейството, миграцията, културата, медиите и здравеопазването. Социалната етика се интересува от разрастването и влиянието на [[бедност]]та и провеждането на държавната политика в тази област на [[Обществени отношения|обществените отношения]].
Предмет на проучване и изучаване от научната дисциплина са социалните условия като предпоставка за [[богатство]]то и по-добър живот. От друга страна тя изследва мястото и ролята на индивида в обществото с оглед на изповядваните ценности като свобода, толерантност, справедливост, както и устойчивостта онези институции и структури обезпечаващи основните права и свободи, развитието на корпоративната или [[бизнес етика]], правото на труд и социално осигуряване, брака и семейството, миграцията, културата, медиите и здравеопазването. {{източник|Социалната етика се интересува от разрастването и влиянието на [[бедност]]та и провеждането на държавната политика в тази област на [[Обществени отношения|обществените отношения]].}}


Социалната етика в [[ново време]] е своеобразно продължение на [[Християнска етика|християнската етика]], възникнала като социално учение през средновековието в рамките на [[религия]]та, а по-после и на [[Църква]]та. Социалната етика е преди всичко продукт на развитието на [[социология]]та през 19 и 20 век в [[Стара Европа]], а от своя страна продукт на социалната етика се явява [[понятие]]то за [[социална държава]].
{{източник|Социалната етика в [[ново време]] е своеобразно продължение на [[Християнска етика|християнската етика]],}} възникнала като социално учение през средновековието в рамките на [[религия]]та, а по-после и на [[Църква]]та. {{източник|Социалната етика е преди всичко продукт на развитието на [[социология]]та през 19 и 20 век в [[Стара Европа]], а от своя страна продукт на социалната етика се явява [[понятие]]то за [[социална държава]].}}


== Литература {{de икона}} ==
== Литература {{de икона}} ==

Версия от 20:06, 13 декември 2011

"Най-добрата награда е личната отрада", перифраза на Шекспир към мъдростта на Солон от устата от Порция. (картина на Томас Съли, 1835 г.)

Социалната етика (или още - етика и общество) е научна дисциплина в социалните науки и същевременно практическа деятелност.[източник?]

Предмет на проучване и изучаване от научната дисциплина са социалните условия като предпоставка за богатството и по-добър живот. От друга страна тя изследва мястото и ролята на индивида в обществото с оглед на изповядваните ценности като свобода, толерантност, справедливост, както и устойчивостта онези институции и структури обезпечаващи основните права и свободи, развитието на корпоративната или бизнес етика, правото на труд и социално осигуряване, брака и семейството, миграцията, културата, медиите и здравеопазването. Социалната етика се интересува от разрастването и влиянието на бедността и провеждането на държавната политика в тази област на обществените отношения.[източник?]

Социалната етика в ново време е своеобразно продължение на християнската етика,[източник?] възникнала като социално учение през средновековието в рамките на религията, а по-после и на Църквата. Социалната етика е преди всичко продукт на развитието на социологията през 19 и 20 век в Стара Европа, а от своя страна продукт на социалната етика се явява понятието за социална държава.[източник?]

Литература Шаблон:De икона

  • Günter Wilhelms: Christliche Sozialethik, UTB (Schöningh), Paderborn 2010, ISBN 978-3-506-76891-9
  • Arno Anzenbacher: Christliche Sozialethik, UTB (Schöningh), Paderborn 1998, ISBN 978-3-8252-8155-7
  • Erwin Bader: Christliche Sozialreform. Beiträge zur Sozialphilosophie in einer veränderten Welt; mit dem Text der neuen Sozialenzyklika, Wien (u.a.): Herder 1991, ISBN 3-210-25108-8
  • Manfred Hermanns: Sozialethik im Wandel der Zeit. Persönlichkeiten – Forschungen – Wirkungen des Lehrstuhls für Christliche Gesellschaftslehre und des Instituts für Christliche Sozialwissenschaften der Universität Münster 1893–1997. Paderborn u. a.: Schöningh 2006. ISBN 3-506-72989-6
  • Martin Honecker: Grundriß der Sozialethik, de Gruyter, Berlin 1995, ISBN 978-3-11-014474-1
  • Christoph Hübenthal: Grundlegung der christlichen Sozialethik, Münster 2006
  • Walter Kerber: Sozialethik. Kohlhammer, Stuttgart 1998, ISBN 3-17-009967-1
  • Alfred Klose: Die katholische Soziallehre. Ihr Anspruch, ihre Aktualität, Graz, Wien (u.a.): Styria 1979, ISBN 3-222-11225-8
  • Alfred Klose (u.a.) (Hg.): Katholisches Soziallexikon, 2. gänzl überarb. Aufl. (1. Aufl.: 1964), Innsbruck, Wien (u.a.): Tyrolia: 1980, ISBN 3-222-11300-9
  • Ulrich H. J. Körtner: Evangelische Sozialethik. Göttingen 1999, Vandenhoeck und Ruprecht, ISBN 3-525-03287-0 bzw. UTB 2107, ISBN 3-8252-2107-5
  • Roland Minnerath, Gegen den Verfall des Sozialen. Ethik in Zeiten der Globalisierung, Freiburg 2007, orig.: Pour une éthique sociale universelle. La proposition catholique, 2004, ISBN 3-451-28662-9
  • Hans Ruh, Thomas Gröbly: Die Zukunft ist ethisch – oder gar nicht. Waldgut Verlag, Frauenfeld (CH), 2006, ISBN 3-03740-275-X.