Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м - {{изтриване}}
м ,
Ред 5: Ред 5:
==Югославия==
==Югославия==
Счита се, че лозунгът за първи път се използва във „Вестник хърватске йединствене национално-ослободилачке фронте“, орган на хърватските комунисти, на 21 август 1941 година.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:vB-sWMJomwoJ:www.historiografija.hr/hz/1955/HZ_8_5_PLENSA.pdf+HZ_8_5_plensa&hl=bs&gl=ba&pid=bl&srcid=ADGEESiJ79dJBQ1kMPK6nAByDS72K2ipUpbT6H0bF2I6JC09ycufv_nsR3adZC6mtDm22CCC53NYhHEe2qbVwwfBIN_87sFiKdl-g03iNLoL_3gfCNuUerP0CNDwXlr4JgCe32sFhhAP&sig=AHIEtbS88tyWjIuxOubg97-h-VN-jFjAtw&pli=1 вестник Vjesnik]</ref>{{неблагонадежден}}
Счита се, че лозунгът за първи път се използва във „Вестник хърватске йединствене национално-ослободилачке фронте“, орган на хърватските комунисти, на 21 август 1941 година.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:vB-sWMJomwoJ:www.historiografija.hr/hz/1955/HZ_8_5_PLENSA.pdf+HZ_8_5_plensa&hl=bs&gl=ba&pid=bl&srcid=ADGEESiJ79dJBQ1kMPK6nAByDS72K2ipUpbT6H0bF2I6JC09ycufv_nsR3adZC6mtDm22CCC53NYhHEe2qbVwwfBIN_87sFiKdl-g03iNLoL_3gfCNuUerP0CNDwXlr4JgCe32sFhhAP&sig=AHIEtbS88tyWjIuxOubg97-h-VN-jFjAtw&pli=1 вестник Vjesnik]</ref>{{неблагонадежден}}
Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.<ref>Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.</ref>
Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.<ref>Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.</ref>


===България===
===България===

Версия от 20:20, 13 декември 2011

Надписът на стена в Сплит, 1943 година

Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбски Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски Smrt fašizmu, sloboda narodu!, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-mk) е популярен лозунг на българските и югославски партизани по време на Съпротивителното движение през Втората световна война.[1]

Югославия

Счита се, че лозунгът за първи път се използва във „Вестник хърватске йединствене национално-ослободилачке фронте“, орган на хърватските комунисти, на 21 август 1941 година.[2][неблагонадежден източник] Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[3]

България

В пълната му форма, лозунгът е използван от първите партизански групи. Установен е в апелите на на организацията на БРП в Плевенско към 17 юли 1942 г.[4] и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.[5] През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. [6] По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.[7]. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[8].

По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.[9]

След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните комунистически среди се среща употребата на фразата.[10][11][12]

Вижте също

Галерия

  • Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
    Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
  • Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
    Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
  • Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
    Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия

Бележки

  1. ↑ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
  2. ↑ вестник Vjesnik
  3. ↑ Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.
  4. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  5. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
  6. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  7. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  8. ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
  9. ↑ http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522
  10. ↑ [1] Сайт на КПБ
  11. ↑ [2] Сайт на КПБ
  12. ↑ [3] Сайт на КПБ
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърт_на_фашизма,_свобода_на_народа!&oldid=4444272“.